Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Сантра: Научих се да не очаквам много от хората

Сантра: Научих се да не очаквам много от хората

Снимки: Линда Александрийска; Локация: Gallery 2.0; Гардероб: H&M;

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

беше, че направих свой собствен бранд за козметика, който потръгна много добре. Хората са щастливи от продуктите. Изобщо много динамичен стана моя живот. Но ще има нови проекти – както музикални, така и телевизионни.

Как реши да правиш точно козметика?

Моят прапрадядо е бил фабрикант на козметика, революционер, както и обществен деятел. Той е светъл пример в моето семейство и винаги съм се отнасяла с възхищение към него, защото построява първото училище в Разлог с 200 хиляди златни лева, което са 300 милиона сегашни пари, и после го подарява на държавата. Той е пример, който ме движи към това да имам смисъл в живота си, да работя, да имам цели. Имаше едни рецепти в куп с негови писма, които е оставил в семейството ни, и те винаги са ме привличали, били са ми интересни. В един момент идеята се избистри в главата ми и си казах, че точно това трябва да направя – да продължа неговото дело. Ако живеехме в друга държава и при други обстоятелства, това все още щеше да бъде в семейството ми и най-вероятно нямаше да е прекъснато. Затова реших, че е редно аз да го продължа, да продължа този път. Усещам го много силно в себе си.

Трудно ли е да създадеш един такъв бранд в България?

Създаването на този бранд е като сбъдване на американската мечта, защото съм го самофинансирала, заделях половината от хонорарите си от участия, за да мога да го направя. Трудно се прави – не само в смисъла на финансирането, но и в оформянето на цялата идея, на всичко, което стои като ценности зад него, защото за мен това не е само една козметика, която хората да купуват. Две години само разработвах рецептите, за да съм сигурна, че хората няма да го купят само веднъж и ще спрат след това. Сега го доказват нашите клиенти, хората, които рекламират бранда, защото те говорят помежду си и цялата ни реклама е от уста на уста. И са изключително доволни от продуктите, което за мен е най-ценното, най-голямата награда. Някой си дава парите за това, което ти си създал, обаче давайки парите, си дава и доверието. В едно от писмата на прапрадядо ми, което беше посветено на неговите правнуци и наследници, пишеше, че най-важното за това един човек да бъде успешен е да бъде честен, последователен и трудолюбив. Това са основите, които аз съм заложила. И да, трудно е, но когато имаш мотивация, не се впечатляваш от трудното.

А аз имам мотивация, дух, желание за работа и това ме кара да се чувствам добре, и съм щастлива. Имам стартова точка А, слагам точка Б и просто чертая пътя. Такъв човек съм.

Как се промени музиката у нас, какви са твоите наблюдения като човек, който е част от нея, но на моменти леко се отдръпва?

Стана с малко по-кратък живот. В момента повечето проекти като минат три месеца и вече не си спомняш как се казват и коя е песента. На мен ще ми е трудно да си спомня миналата година кой е бил най-големият хит, а да не говорим за две години. Има песни отпреди 20 години, които все още се слушат и се възприемат от публиката със същата екзалтация както и преди това, защото наистина са станали класика. Онази музика, която преживява сезона, която преживява годината, която има по-дълъг живот. И понеже музиката е най-универсалното изкуство и докосва всички по един или друг начин, според мен, стремежът на един творец не трябва винаги да бъде да направи нещо, което да се изконсумира днес и утре и да бъде забравено. А да се опита да вложи максимално от себе си и от това, което може да даде екипа му и хората, които работят по този проект, за да остави нещо в историята на хората за по-дълго време.

А ти сега с кого работи по „Целият свят“?

С Лъчезар Стефанов, заедно писахме текста, той беше основната двигателна сила. Музиката е моя и малко негова. Аранжиментът е на Димитър Лефтеров, видеото - на Емануил Алберт. Доста готин млад екип, аз винаги

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...