ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Сантра: Научих се да не очаквам много от хората

Сантра: Научих се да не очаквам много от хората

Снимки: Линда Александрийска; Локация: Gallery 2.0; Гардероб: H&M;

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

обичам да работя с нови и интересни хора, защото с тях идва и нова енергия. Това винаги ми е било специалитет.

Видеото?

Снимахме го на морето, до Маслен нос се разходихме, с красиви гледки и места. Тъй като песента е с любовна тематика, идеята му е да представи дневник на една връзка и по-скоро веселата и емоционална част от нея. Харесва ми, че има голям контраст. Самата песен не е толкова весела, а клипът е, и се получава контраст, защото емоциите са пъстра палитра. Не са само в единия или другия край.

Сега няма да правиш толкова голяма пауза в музиката, нали?

Не. Следващият проект ще е преди лятото, така че музика ще има. От Сантра.

Кои са ти любимите места из града?

Ох, много са. Изключително обичам София между другото. Аз съм родолюбец и големият ми спор с доста хора е, че България всъщност е много яко място. Опитват се целеустремено да ме убедят, че не е така, но не успяват.

Обожавам центъра на града през пролетта и лятото, а Копитото е страхотно място, защото София се вижда на длан.

Вечер къде се забавляваш?

Вече ми мина желанието за някакво безкрайно забавление, но и нямам ограничения в това къде да се забавлявам, нямам и любими места. Там съм, където са и близките хора, където са хубавите моменти. Един град реално не е нищо без душевността в него, спомените и хората, с които го споделяш. И сама обичам да си усещам града, но и хората, с които свързвам някакви емоции, са важна част от това усещане.

По-малко ли станаха ценните хора около теб?

Не бих казала, че са по-малко, може би някои са се сменили. Някои ги няма, но има други, нови. Научих се да не очаквам толкова много от хората и това ме направи доста по-щастлив човек. Добре е да осъзнаем, че никога нищо не е лично и това наистина е така. Освен нашето си преживяване. Но отношението на другите не е лично, колкото и трудно да се възприема това.

Кои са ти любимите места за шопинг? Ти винаги си се открояваля като едно от градските момичета с доста интересн стил.

Обичам vintage магазини във всичките им форми. Много интересни неща се намират. Но най-интересни неща се намират в провинцията - и като дрехи, и като аксесоари. Не робувам на марки, не че нямам маркови дрехи. Единственото нещо, на което съм робувала някога, е чантата ми Chanel. Важно ми е това, което виждам да ми харесва. В момента се опитвам да си сортирам дрехите така, че да са ми по-подредени, отколкото да са повече, което преди не беше цел.

Т.е. има промяна?

Не знам дали е промяна на личния ми стил, но е редно да я има. Физическият и емоционалният свят вървят ръка за ръка. Опитвам се да порасна, но с дрехите ми е много трудно – например да нося токчета. На днешните снимки имам едни такива, но пак са комбинирани по начин, който да е странен и който да е моя си.

Ето го и "Целият свят". На Сантра!

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...