Лица

Сибина Григорова: Ако средата беше здрава, в медиите щяхме да имаме едно много силно поколение журналисти

Няма да има и адекватно следващо поколение журналисти

Сибина Григорова: Ако средата беше здрава, в медиите щяхме да имаме едно много силно поколение журналисти

Фотография: Мартин Валериев

Сибина Григорова е журналист. Работила е в онлайн медии, управлявала е някои от тях, а заедно с мъжа си Асен Григоров водеха предаване по БНТ “Животът и други неща”. Сега то се развива под формата на подкаст и може да се чуе в сайта Булевард България – нова политематична платформа, която уверено си намира място сред сериозните медии. 

В тежък момент като този обществото категорично има нужда от повече качествена информация. Какви са вашите наблюдения, забелязвате ли ръст на потреблението, особено при условие че вашият сайт стартира работа съвсем неотдавна?

С Асен сме в тази професията, откакто се помним – той от по-отдавна, аз от по-скоро, но все пак целият ни професионален път е свързан с информацията. Кризите винаги карат хората да си задават въпроси и да търсят отговори. Тази пандемия обърна всичко с краката нагоре, най-вече плановете ни – отговори или няма, или често се менят.

Трудно ни е да преценим какво е било в медийната среда преди, защото в последната една година не сме се занимавали с онлайн медии, извън Тенискафе, което си е специализиран сайт.

От една страна всички ние имаме нужда от повече и повече информация, от друга – прекаляването с новини води до прекомерен стрес. Как вие като медия балансирате между тези две необходимости, имате ли промяна в политиката и в каква посока е тя?

Ние винаги сме си поставяли за цел да не гоним новините, а да се задълбочаваме в нещата.

Не се интересувам от текст или статия, чийто живот е 24 часа.

Не знам дали си давате сметка, че в момента преживяваме феномен и от гледна точка на информацията – в най-новата историята на журналистиката никога една тема не е заемала толкова място в медиите.

Понякога се чудя не прекаляваме ли все пак с Covid-19, в такива моменти отварям Guardian, BBC, Zeit и виждам, че по цял свят медиите изглеждат по един и същ начин. И въпреки всичко има по-добри и по-слаби.   

Асен тази седмица направи интервю с един доктор – д-р Димитър Николаков – зам.-началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ "Св. Анна". Това беше тотален хит. Истерия – в добрия смисъл. Телевизиите нямат време да се задълбочават, те работят с образи, с емоции, ние, хората в интернет имаме привилегията да можем да говорим 20 – 30 минути по една тема.

Във времена като днешните избуяват фалшивите новини, самоцелното всяване на паника, откровените лъжи и дезинформация. Как самите вие спазвате медийна  хигиена и какво бихте посъветвали читателите?

В нашия екип имаме специалист по фалшивите новини – казва се Ралица Ковачева, преподавател е във ФЖМК и академично се занимава с темата. Всички четем текстовете ѝ с интерес. Опасното при фалшивите новини е, че те винаги използват истината за трамплин. Никой не е застрахован, за съжаление. Подхлъзват се и големи медии и умни хора.

В България политическото говорене е само в диапазона на назидателността и всяването на страх, за сметка на вдъхването на кураж и всякаква емпатия към обществото. Възможно ли е тази функция да бъде поета в някаква степен от медиите и какво право имат те да се опитват да компенсират липсата на позитивизъм и състрадание чрез новините, които отразяват?

Ние медиите трудно можем да балансираме реалността, можем да я отразяваме, анализираме и критикуваме, но не може да я коригираме – няма да е честно.

Когато някой ни се кара от телевизора, няма как да скрием това.

Българите сме крайно сърдити хора – безкрайно ми е интересно кога сме станали такива, но един ден смятам да се задълбоча в темата. Тук това да гледаш под вежди се бърка със сериозност. Хубаво е хората да се усмихват, да се поставят в обувките на другия, да умеят да се шегуват дори и в трудни времена. Вижте колко хумор се роди в интернет – хората имат нужда от смях. 

Мнозина виждат в поставянето на знакови имена от медиите в "престой" бавната смърт на журналистиката, опит да се убие свободата на словото. Какво мислите за това?

Това е притеснително, защото говорим за журналисти в разцвета на силите си и професионалната си кариера, хора с мнение и компетентност. Нас ни свалиха от ефира на БНТ през 2014 година, така между другото и между два сезона, като преди това ни намаляваха бюджета през три месеца. Тогава Вяра Анкова предложи на Асен да не се занимава с политика и да си помисли за икономическо предаване. Преди нас също имаше странни кадрови решения – опитвам се да се изразя меко. В последните години обаче се пускаме стръмно по пързалката. Не знам дали си даваме сметка, че за тези хора това е и огромен шок в личен план. Работил си по стандарти, градил си име, и в един момент вече си безработен човек.

Да, медии има много, но едно е да формираш мнение в национален ефир, съвсем друго е да трябва да си правиш блог, да записваш подкаст или да се изявяваш в youtube.

Истината е, че без публицистика и добри новини не може да има силни телевизии сериали можем да си гледаме и по Netflix. Няма да има и адекватно следващо поколение журналисти тази професия е и тип казуса. Трябва да имаш учители, хора, които да са ти за пример. Асен, въпреки че ми е мъж, винаги е бил крайно безпощаден към всякакви форми на непрофесионало поведение и до ден днешен ми повтаря "това е клише", "това е глупаво" и аз го слушам. Той също взима обратна връзка от мен. Реално, ако средата беше здрава, в медиите в момента можеше да има едно много силно поколение журналисти.

 

Хейтминутка: В животинската ферма няма нужда от журналисти