ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Силвия Лулчева за Татяна Лолова, театъра и 30-те %

Силвия Лулчева за Татяна Лолова, театъра и 30-те %

Елегантна, чаровна и с позиция за всичко, Силвия Лулчева те посреща с „Какво кафе искаш?” и изпраща, изсипвайки купчина бонбони в чантата ти. Точно с нея, така или иначе, е трудно да се спори: разпалва се дори при споменаването на думата „работа”, вълнува се за всяка роля, малка или голяма, и негодува срещу непрофесионализма с такава страст, че само кимаш и се усмихваш. Ходещ спектакъл. Наскоро имах смелостта да я режисирам и ще кажа само, че нямаше човек на тази площадка, който да си е тръгнал без уникална история с нея. 

Утре е 27 март, Международния ден на театъра...

Силвия Лулчева: И миналата година, и тази 27 март минава в пауза. Имаше си планирани представления, но затворихме театрите в неделя и ще ги отворим най-рано на 1 април. Което е може би поредната шега. Но това не е първата война, през която театърът преминава. Театър има от толкова отдавна, че вече са му се случили всички весели и тъжни неща.

По-голямата ми болка е, че на този 27 март няма да мога да кажа Честит празник!” на Таня Лолова,

но пък тя направи толкова делници в театъра празнични, че... Трябва да продължим точно защото някои вече не са в редиците, а ние сме. Войничета на театъра.

Какво е първото нещо, което ти хрумва като се сетиш за нея?

Силвия Лулчева: Шумна и усмихната, неприкрита и болезнено откровена. И това, което аз със сигурност не съм, а тя със сигурност е и ще бъде: памет. Тя винаги излиза с листче от някой архив и те трогва с това, че го е съхранила, че го помни. Че може да го разказва вкусно, сладко, смешно, каквото е било то тогава, някога. Всеки ще си пази неговата представа, неговото усещане от светлината, която тя е донесла. И толкоз. 

Ако трябваше да я представиш на някого, който не я познава, как би я описала?

Силвия Лулчева: Тя сама се представя. Само като й се даде шанс да изскочи отнякъде. И само мълчиш, и споделяш случващото се.

Мисля, че да се утрепеш не можеш да намериш някого, който да е обиден от нея.

Въпреки че е взискателна. Например, ако се пуши в тази гримьорна, тя няма да влезе. Има си изисквания какво да бъде отношението. Но ето – тя задава стандарти, това не са капризите на примадоната. Жалко, че такива хора не могат да бъдат Академия, в смисъла на това да обучават млади хора. Ти сама знаеш, че те формират и определят срещите с режисьорите, срещите с колегите, срещите с екипа. Аз исках да сме на една сцена и бях достатъчно наивна да си мисля, че това е възможно. Както виждаш, не се случи. 

Като говорим за поколения, мислила ли си някога какво би си казала, ако сега започваше?

Силвия Лулчева: По-внимателна щях да бъда към пътя си. Много големи са паузите и дупките между две задачи, между две изкачвания. Понякога имаш чувството, че само слизаш надолу или си в плато и нищо не се случва. И в това "не-случване", животът минава. Най-интересното е, че неща, от които се пазех и за които казвах: „Никога!”, в края на краищата животът ме набута точно там! Как пък не се случиха тези, дето ги искам? Трябва да ги сложа в графа не ги искам”, белким се случат, нали? 

И още...