Лица

Силвия Петкова: Човек е тук на Земята, за да е щастлив

Съвременният градски живот й приляга идеално, защото е точно толкова динамичен, колкото е и самата тя

Днес ви срещаме с актрисата Силвия Петкова. Тя е модерна и активна, непрекъснато надскача себе си и търси нови хоризонти. На първо място обаче тя е майка. След това е свободен човек, който не иска да бъде поставян в рамки и гледа към предизвикателствата с усмивка. Съвременният градски живот й приляга идеално, защото е точно толкова динамичен, колкото е и самата тя. Силвия е любопитна и многопластова личност, към която гледаме с нескрит интерес, защото винаги умее да ни вдъхнови. Както с майсторската си актьорска игра, така и с погледа си към истински важните неща в живота отвъд мейнстрийма и консуматорския светоглед на повърхността.

10 години си била щатна актриса в Театър „София“. Какво те тласна да смениш курса и да направиш такава голяма промяна?

Силвия: Ами, да. Изключително грандиозно решение, защото когато аз растях в тази професия беше изключително важно за един актьор да има Дом, тоест - Театър. С течение на годините обаче светът и животът доста се промениха и осъзнах, че всъщност мечтите ми свързани с изкуството трудно ще се сбъднат, ако просто си стоя и чакам някой друг да ми ги предложи на поднос. Осъзнах, че си лежа удобно и страдам от липса на вдъхновение и върхове за покоряване и ме просветли решението, че обмена между мен и конкретния Театър е приключил. Та реших смело да се впусна в живота на Свободния Артист, пък да видим докъде ще ме закара тази пътека и до какви бъдещи срещи ще доведе.

Смяташ ли, че се намираш на нов етап в живота си?

Силвия: Да. Определено. По някакъв начин осъзнавам, че идеалистичните ми и романтични представи за живота и хората повече ме отдалечават от реалността, която днешното модерно общество предлага.

Може ли да се каже, че досегашната ти работа е влязла в определени рамки и в този смисъл се е превърнала в задължение, в рутина?

Силвия: Самата практическа работа на сцената - не. Но в чакането за следващо разпределение в новата постановка - определено да. В мислите ми започнаха да нахълтват тревоги, съмнения и неудовлетвореност. Усетих, че започвам да забравям колко много имам за даване, колко много енергия и заряд имам и колко много искам да потъвам в роли, които някак си дълго време не идваха при мен. Осъзнах, че хабя творческата си енергия в грешна посока и реших да хвана нещата в свои ръце и да действам, вместо да чакам.

Чувствителен човек ли си? Можеш ли и в живота да сложиш лесно маска така, както правиш на сцената и да скриеш емоциите си?

Силвия: Не. Не мога. Който ме познава, знае че каквото мисля и чувствам е изписано на лицето ми. Може да не го коментирам или споделям, но то е ясно какво е и че е там. На сцената също. До крайна степен за мен е цел постигането на истината в ролите ми, защото така или иначе всички са наясно, че всичко е наужким.

 Критична ли си към себе си – както в професията, така и в живота?

Силвия: Да. Много. СвръхМного! И това е едно от качествата, които най-често ме лашкат в крайности. Веднъж се гордея с това желание за съвършенство, друг път се мразя заради същото, защото ограбвам сама възможностите си да се почувствам щастлива и удовлетворена от свършената работа и от живота.

Да си актьор означава ли да си суетен?

Силвия: Аз съм всичко онова, което е обратно на суетата. Актьорските ми възприятия също. Разбирам да се стремиш да изглеждаш добре, за да се чувстваш добре в кожата си. Всичко след този момент не го разбирам и за мен е тъжен знак, че някой просто е нещастен и се бори с някакви свои вътрешни комплекси или проблеми. А суетата на Сцената?! Това е може би най-жалкото нещо, което един зрител може да наблюдава. Как един актьор качен там горе на по-високото всъщност не живее живота на героя си, а се самонаблюдава и се занимава с външния си вид, вместо с проблемите, с които световната драматургия занимава Театъра и съответно зрителите.

Какво за теб е важно накрая на деня?

Силвия: Най-важно е в крайна сметка здравето. Менталното и физическото. Аз вярвам, че докато имам две ръце и два крака - всичко предстои и е само въпрос на Действие. Въпрос на ясна представа къде живееш, на къде се движиш, за какво мечтаеш. Вярвам, че човек е тук на земята, за да е щастлив и когато започнем да си задаваме по-често в дните и ситуациите си въпроса “мен това ще ме направи ли щастлив” и без срам или мисъл, че ще обидим някого следваме отговора, нещата ще са от прекрасни, по-прекрасни. Хората ще са спокойни и в мир със себе си. Ще живеем в едно смислено и модерно общество. Вярвам, че сме на път към това и скоро ще го постигнем.

Каква е цената на твоя успех в личен план, има ли нещо, което си пожертвала?

Силвия: Мисля че не съм. Единственото, с което бавно се разделям по пътя е романтичната представа за изкуството. Имам едно особено усещане за носталгия по едни времена, в които никога не съм живяла. Някак си ми липсва обичта, задружността, приятелството до гроб, смисленото изкуство, живота като семейство в театъра и като цяло в професията. Неща заради които станах актриса, а се оказа, че в тези днешни дни те не са така, както е било при предните поколения например. Днес повече срещам амбицията, състезанието, индивидуализма, завистта, злобата. Неща, които според мен нямат място в Храма на Мелпомена, защото аз няма да спра да вярвам, че Театъра и Киното са колективни изкуства.

Като човек на изкуството кое те дразни най-много по нашите ширини?

Силвия: Пошлостта. Изкривеното разбиране за красота и смисъл. Посредствеността. Липсата на интереси, любопитство и желание да се учат нови неща. Липсата на желание за напредък и удобното затъпяване и затлъстяване на нацията, което успешно като че ли упражняват върху нас. Вечната нагласа, че нещата няма да станат, вместо вярата и усърдието по пътя. Застоялостта, вместо свежестта, която съвремието ни предлага.

 С какви трудности се сблъскваш в ежедневието си?

Силвия: Липсата на време е основният ми проблем. Вечното бързане, вечното напрежение, че няма да успея със всички задачки.

Какво е отношението ти към новите начини за плащане?

Силвия: Истината е, че до скоро бях много смотана в това отношение. Някак си нямах доверие на сайтове, които ми искат данните и банковите сметки, беше ми странно да си пазарувам дрехи онлайн например, но реших да спра да го мисля толкова. Сега вече видях, че няма нищо страшно, даже напротив, само те улеснява и съм супер отворена за онлайн услугите и много щастлива, че не се налага вече да се занимаваме с най-нехигиеничното нещо на света - книжните банкноти. Приложенията за дигитално разплащане улесняват живота ми и с радост се възползвам от всички отстъпки и нови познанства с бизнеси, които ми предоставят те. Преди имах въображаема приятелка Ма̀ша, която винаги, когато съм преуморена или отново времето не ми стига, моля да върши нещата вместо мен. Машаааа, иди да напазаруваш! Машаааа, иди да платиш сметките! И така нататък. Вече Маша не ми трябва, защото разполагам с приложението Settle, което ми предлага иновативeн и сигурен начин на разплащане. С негова помощ с едно магическо плъзване върша всичко това.

Каква добавена стойност в личния живот ти носят?

Силвия: Малко повече спокойствие. Усещане, че и да не успея на време с всичко, проблем няма, защото мога да го свърша през телефона или компютъра си за секунди. Това определено ме прави по-спокойна и балансирана и ме превръща в по-малко тревожен човек.

Kак си печeлиш свободно време и повече комфорт?

Силвия: Често си позволявам да си поръчвам храни и напитки вкъщи. Няколко пъти ми се е случвало да си поръчам книга, която да донесат до вратата ми. Определено мисля, че си помагам за почивката като поръчвам и плащам онлайн.

Сещаш ли се за история, в която с един клик на телефона си успяла да надвиеш заплетена ситуация?

Силвия: О, да. Доста такива имам. Като цяло аз съм си един вечно тревожен човек. Все бързам, все се грижа другите да са добре, да не се налага да ме чакат за нещо и доста често дори при най-малките организации за сбирка с приятели вкъщи да кажем, хабя много ненужни емоции относно най-обикновени битовизми. Случвало ми се е за секунда да реша проблема с виното за сбирката. Случвало ми се е да наема за секунда офис, в който да свършим важна и неотложна работа. Случвало ми се е да хвана последното свободно място в 10-дневен курс по медитация и мълчание. Случвало ми се е да спася приятел давайки пари на заем само с един клик на телефона. Мога да изброявам до утре. Settle е едно от най-удобните неща, които може да си подари човек.

С подкрепата на Settle