Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Силвия Петкова за майчинството, театъра, киното и романтиката

Силвия Петкова за майчинството, театъра, киното и романтиката

Снимка: Радостина Колева

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Има хора, спрямо които нямаме нужда от лабиринти и пътешествия, за да стигнем до тях, нямаме нужда от нагласяне на портрета им, защото той сам се съставя. Има хора, които са деликатни, но пък открити по свой начин, и това ги прави живеещи на адрес, който пощальонът обича да посещава. В случая, да пие капучино с тях… или бира. Или каквото дойде. ;)

Силвия Петкова. Актриса. Поканих я в Cultinterview, защото вълненията покрай децата ни са тема, която всеки родител преразглежда ежедневно. Отворихме една страница, после втора…, та се поувлякохме. Ама ни беше приятно.

При изиграни толкова представления на „Пипи дългото чорапче“ в театър „София“, където си на щат, твоят Сива сега ще е облагодетелствано дете.

Цял живот някак си с дечицата, с които общувам, контактът ни се получава много добре. Измислям нечувани игри и забавления. Обаче с моето дете изпитвам респект и съм сериозна, стабилна. Той е още малък и предполагам, че когато порасне година-две и имаме стабилна комуникация, игрите за него ще са още по-забавни. Иначе като излезем с други дечица навън, особено ако са по-големи, пада веселба. Гушвам сина си и тичаме, пеем… Много му е забавно. Но когато си останем двамата, отварям книжки, чета му.

Много съм се концентрирала в това дали съм добра майка.

Това ми изиграва често лоша шега, защото се пренатягам от притеснение да не сбъркам някъде. Така пропускам важни и ценни мигове, от безсмислена тревога. Предполагам, че детето ще спечели доверието ми с времето. И двамата се учим в крачка. Но да, нямам търпение да дойде време за игри и забавления. Сива още е бебешор.

Смееш ли да го водиш с теб в театъра?

Все още не съм го водила. Той 100% ще ме познае, обаче аз не знам дали ще съм способна да си доизиграя представлението, ако чуя гласа на детето си, което плаче или нещо се вълнува. Ще се разконцентрирам. Но като проговори, съм сигурна, че щее прекарва 50% от времето си в театъра с мен.

А такава майка ли си, която следи развитието на детето й да е много точно по месеци?

Исках да разчитам на интуицията си. С майките, с които се събираме, не сме от този тип да си говорим само за бебета. Рядко се заговаряме на тези теми. Съобразявам се с това какво иска моето дете. Но напоследък започвам да се разколебавам дали интуицията ми е вярна. Той спря да яде заради растежа на зъбите. Единственото, което успявам да му пробутам, са хляб и пържоли. А това ме тревожи. Ако имам дилема, звъня на педиатърката. Гледам да не се лутам между различни мнения. Много съм наивна, лесно се доверявам, склонна съм да експериментирам, но не мисля, че експериментите ми са ОК за малкото ми бебенце.

Женското име ти виси още и те чака…

Да… Обмислям кога би бил най-добрият момент за второто дете. Ако сега забременея, няма да мога да се насладя на първите стъпки на първото. Та реших да изчакам малко. Няма да остана само с едно, ако Бог е рекъл, бих искала да имам много.

Искаш 7 деца. Ще свариш ли?

Надявам се. Само да преодолея първоначалния ужас на младата майка. Ако ме питаш дали кариерата би ме спряла да раждам деца, не, в никакъв случай. Нито пък децата биха ме спрели да си работя, стига да не стана слоница и да трябва да се оттегля.

Когато знаеш, че правиш нещо за деца, по различен начин ли го мислиш?

Не, просто тогава нямаш право да си фалшив и да лъжеш. Децата са най-жестоката публика. Ако ги изпуснеш, никога не можеш да ги надвикаш. „Пипи дългото чорапче“ ми е единственото детско представление и ми е толкова любима, толкова съм в свои води там. От малка съм луда по нея, на всички тържества като дете съм играла нея, печелила съм награди като Пипи. Най-естественият завършек на това беше, че дебютирах на софийска сцена в тази роля. Дори няма нужда да играя, защото то си ми е мое.

Не мисля за децата като за публика, а по-скоро като за партньор в игрите на Пипи.

Не влагам кой знае колко мисъл, колкото наивност. Всичко е въпрос на експресивност. За мен Пипи е един цял цирк. В по-тежко представление в живота си не съм играла. Трябва никой да не разбира, че героинята не е малко момиченце, а е 30-годишна жена. Върху това работих: да се възстановя толкова бързо от раждането, че да не се задъхвам в нито един момент.

Сива на прощъпулника е хванал четката. Това устройва ли те? И всъщност ти какво си хванала навремето?

Ще излезе, че е най-безсмисленото нещо, защото аз съм хванала черпака, пък съм кулинарен инвалид. Интересно ми е, представих се блестящо в „Черешката на тортата“, отдава ми се, но не ми идва отвътре. Ако имам избор, няма да стоя в кухнята. Мога да готвя пет неща много добре. С течение на времето се надявам да станат поне 15. Ама няма да е лятото, защото няма как да избера кухнята пред слънцето.

Боливуд чака ли те все още?

Абе, аз го чакам, не знам той дали ме чака. Свързах се с едни индийци, които решиха, че имат няколко проекта за мен. Но какво ще стане… Може би е време да напомня за себе си. Вече имам филм – „Революция X“, който снимах на 8-ия месец след раждането. Много ми се снима. Нищо не би ме задържало, ако ми се обадят за индийски филм, заминавам.

Радостина Колева е създател на сайта cultinterview.com. Усещането, че писането белязва живота й, винаги е било осъзнато. Независимо дали става дума за писане на музика, стихове или интервюта, удоволствието й е било върховно. Да се губиш и да се намираш в думите, да започваш и да откриваш съвсем точно как да завършиш… Да рисуваш, да добавяш щрихи, да добавяш емоции и да се получава нещо, кое...