Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Симеон от София Прайд за ЛГБТ предизвикателствата и малките победи

Симеон от София Прайд за ЛГБТ предизвикателствата и малките победи

Снимка: Радина Ганчева

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Фестивалът на изкуствата Sofia Pride Arts е към своя край, цял месец имахме възможността да съпреживеем изкуството на ЛГБТИ хора от цял свят. Последният ден на фестивала е 8 юни, а на 9 юни, събота, е самият Прайд. Сцена на действие е районът около Паметника на Съветската армия, началният час е 16:00 ч., като музикалната програма започва в 16:30 ч., а самото шествие - в 19:00 ч.

Преди това ви предлагаме да се запознаете със Симеон Василев, който е част от организаторите - мениджър на Фондация GLAS, а също и съосновател и изпълнителен директор на Културна програма София Прайд. Мен лично Симеон ме спечели още на третата минута от срещата ни, с предложението да си разделим един шоколадов мус, защото, знаете, калории, а и всичко е по-хубаво, когато е споделено. Защото всички сме едно цяло, заедно сме, може би това е едно от посланията на Прайда. Да видим какви са останалите.

Каква е разликата между София Прайд тази година и Прайда такъв, какъвто сме свикнали да го виждаме? Какво да очакваме?

Това, което променихме тази година, е, че събитието ще започне в 16:00 ч. пред Паметника на Съветската армия, като ще има музикална програма, уроци по танци, ще има за първи път много изложители - различни компании и организации, които подкрепят Прайд. Ще се продават тематични продукти, свързани с Прайда, така че за първа година ще бъде по-фестивален тип, като самото шествие ще започне в 19:00 ч. Това, което видяхме през миналите години, е, че хората искат да прекарват повече време на Прайда, повече време с други хора. Затова решихме да удължим тази част, която е по-приятната и по-социалната, отколкото самото шествие.

Да не се свързва само със затварянето на Орлов мост (в неработен ден)?

Не, не. Това е интересно, защото една от основните критики към София Прайд от страна на националистическите партии е, че той струва скъпо на общината, за да плаща тя охрана, че затваря централни улици - това е така, защото това е цената на хомофобията в България. Ако не ни се противопоставяха толкова силно, нямаше да има нужда от такава охрана. За да протече нормално едно събитие, е необходимо общината да съдейства за неговото реализиране. Например, защо концерт на Слави Трифонов затваря Орлов мост? Това също е публично събитие, а Прайд не е просто публично събитие, а е най-голямото събитие в подкрепа на човешките права в България. Миналата година дойдоха над 3000 души, тази година очакваме близо 5000, така че Прайд всяка година се разраства все повече, неоснователни са тези въпроси колко струва неговата охрана.

Всъщност Прайд е шествие на смелостта, на това да бъдеш себе си, на това да излезеш пред другите.

Кои са вече постигнатите цели, откакто го има? Съответно после ще говорим за новите предизвикателства.

Голям въпрос. Предизвикателствата са си същите: хомофобията, неразбирането, стереотипите, омразата. Всъщност Прайд е шествие на смелостта, на това да бъдеш себе си, на това да излезеш пред другите. А защо се налага? Защото ЛГБТ общността - лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални, много често са подложени на тормоз, включително в семействата си, на училище, на работа. Често са маргинализирани и има необходимост поне един ден в годината те да бъдат видяни и чути. На практика ние сме част от обществото 365 дни в годината, но има нужда от този един ден, в който да се обърне внимание за равните права. Не за специалните, а за равните.

Не търсите специални привилегии?

Именно. Другото нещо, което много често се чува от опонентите на Прайда, е: "Ние нямаме нищо против вас, стига да не го показвате, да си стоите вкъщи." Това не е приемане, не е толерантност. Това е криворазбрана, българска версия на толерантността. Напротив, когато ти приемаш различния от теб, тогава говорим за една спечелена победа. Това е нещо, което Прайд 11 години по-късно продължава да променя. Увеличаващият се брой хора, които идват всяка година, са лакмус за това, че обществото се променя.

От друга страна, продължава да остава тази силна омраза към различните. Защото ЛГБТ е едно малцинство, но има и други малцинства. Когато публично се дава пространство на хомофобията, тя става по-широко приемана, всеки решава, че може "да му се размине".

"Ние нямаме нищо против вас, стига да не го показвате, да си стоите вкъщи." Това не е приемане, не е толерантност.

Как гледаш на цялата шумотевица около думата "джендър"?

Аз мисля, че беше една добре планирана атака срещу Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Наистина беше добре оркестрирана, но пък се видяха наистина налудничавите твърдения на хора и организации, които съществуват без реална връзка с конвенцията, и не се получи диалог. Според мен най-голямото прегрешение беше, че правителството не застана твърдо зад този документ.

Вчера четох едно интервю в "Гардиън" за първия човек в Холандия, който се пребори в документите му да пише gender neutral, неутрален пол, може би да го преведем на български така. Това е един интерсекс човек, който е бил роден като мъж, след това е живял като жена, после пак като мъж и години продължава неговата битка за това в документите му за самоличност да не пише определение. Той каза нещо, което ми направи много силно впечатление: "Сексуалната ориентация е между краката на хората, полът е между ушите." Говорейки за джендър, джендърът е там, където е умът ни (и където са и предразсъдъците).

ЛГБТИ по-коректно ли е от ЛГБТ?

Разбира се, добавяме и "И", интерсекс, но като цяло в България има един интерсекс човек и активист, това е Пол Найденов. Интерсекс са хора, които в древността в Гърция са наричани хермафродити. Това са хора, които се раждат с полови белези и на двата пола, но впоследствие, много често погрешно, родителите решават кой от двата пола да изберат. Добавяме "И", добавяме "Q" (queer), много са вече сексуалностите, но и не е грешно да няма "И" - ядрото си остава ЛГБТ.

Джендърът е там, където е умът ни (и където са и предразсъдъците).

Да се върнем на победите.

Победите са повечето публичност, повечето говорене по темата, повечето открити млади хора. Над 50% са тийнейджъри, млади хора, всяка година техният брой се увеличава. Това са хора, за които

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...