ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Симона Халачева: "Правя неща, които съм мислела за невъзможни"

Симона Халачева: "Правя неща, които съм мислела за невъзможни"

Снимки: Станислав Димитров

Има ли си места в София, които обичаш да снимаш? Винаги съм смятала града ни за доста нефотогеничен.

Симона: И аз така мисля. Много ми е трудно. Имам един-два кадъра само от София, но не ме вдъхновява, не знам дали защото живея тук и съм свикнала. Не мога да я погледна с нов поглед. Но често обичам да се завирам на разни места като малките улички около Женския пазар, но не на самия пазар. Или в моя квартал Хаджи Димитър, защото наблизо има индустриална зона, която много харесвам.

Какво ти се иска да заснемеш, а не си успяла досега?

Симона: Все още не смея да снимам хора, струва ми се сложно. Моят поглед към портретната фотография е може би по-различен. За мен тя не е просто хубав портрет – да е красив, добре осветен. Може би заради това, че съм актриса, ме вълнува повече емоцията, да изкарам някого от кожата му, да му е неудобно, но това е психологическа работа и аз не съм готова все още за такова нещо. Бих снимала бездомни хора, техните лица, техни очи са много интересни. Понякога виждам човек на улицата, който искам да заснема, обаче нямам смелост да го попитам. Много ми е неудобно. На мен по принцип ми е неудобно да заговарям непознати.

Но можеш и това да прескочиш, да преодолееш..

Симона: Да, много неща прескачам, които съм си мислела, че е невъзможно да направя, но ето имам сега възможност и фотографията ми я дава.

Готова ли си да си планираш следващото пътуване сама?

Симона: Да, открих, че е супер приятно и готино. Очаквах да не ми е толкова хубаво, но се оказа, че сама със себе си ми е повече от приятно, което означава, че явно се чувствам добре... На много места искам да отида, но засега няма кога да планирам. 

А в театъра какво се случва?

Симона: Репетирам и ми предстои премиера в края на февруари. Но започнахме да снимаме и 9-ти сезон на „Откраднат живот“.

Как се озова в сериала?

Симона: Искаха да ме пробват за една от ролите, доста сложна. И когато са видели, че се справям, са решили да я развият, защото, както знаеш, моята героиня е алкохоличка, насилвана от баща си, с много тежка биография, с цироза...

Беше ли предизвикателство за теб като актриса?

Симона: Да, много голямо и много изморително, заради емоциите, с които трябва да го натоваря този образ. В същото време се учудих, че мога да изиграя тези неща, че съм узряла житейски и съм убедена, че преди две години нямаше да се справя. Осъзнах, че житейският опит е много важно нещо за актьора.

Тогава за какво още си готова в актьорството, нещо, което преди си си мислела, че няма да можеш?

Симона: Със сигурност и тези неща след години бих ги изиграла по-добре или по-лесно бих достигала до емоцията. Сега все още ми трябва някаква подготовка, малко повече време. Предполагам, че и това с времето ще се превърне в някакъв рефлекс. Честно казано, мисля си, че всичко мога да изиграя, но съм сигурна, че не е така.

Има неща, които знам, че не мога да изиграя, дори и само заради начина, по който изглеждам. Това има голямо значение.

Но не че нямам търпение, но би ми било интересно, когато стана на 40 или 50 какви възможности ще ми се отворят като актриса. Наскоро попаднах на едно интервю на Моника Белучи, която точно това казваше – че тя няма никакъв комплекс от това, че остарява, защото сега играе неща, които никога преди никой не й е давал възможност да направи заради възрастта й и че тя получава огромно богатство от това.

Т.е. не те е страх от остаряването?

Симона: Напротив, много ме е страх, но се опитвам да се настройвам да не ме е страх и се успокоявам с такива примери.

От какво друго те е страх?

Симона: След филма „Меланхолия“ на Ланс фон Триер ми се отключи страх или по-скоро го формулирах по-ясно. Много ме е страх от неизбежното, много ме е страх, че ти нямаш избор, че нещо се случва и ти нямаш никакъв контрол над това. Например виждам ситуация, в която няма как избегна катастрофа... ей от тази неизбежност много ме е страх. След този филм един месец гледах към луната, за да видя дали случайно не се е появила друга луна.

 

Мартина Апостолова между професионалния футбол и актьорската професия

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...