ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Слав & Хубен: “Oпаковката е култ, за сметка на съдържанието”

Слав & Хубен: “Oпаковката е култ, за сметка на съдържанието”

Снимки: Станислав Димитров, Личен архив

Със Слав Анастасов и Хубен Хубенов се познаваме от години, а пътищата ни са се пресичали и официално работно, и неофициално из софийските потайности. Те са онова ярко креативно присъствие на модната сцена в България, което дава повече от глътка свеж въздух както на страниците на най-известните списания, така и посредством тяхното онлайн пространство 12 Magazine и редица кампании и специални проекти. Срещаме се в дома им, който често се преобразява и в студио, в което са се родили не една и две страхотни фотосесии, а там ни посрещна тяхното куче Роко. Истинско удоволствие е да се говори с тези две талантливи момчета, които говорят открито за модата в българската реалност, за тяхната собствена мисия да дават отпор на празната култура, за алтернативата, която трябва да има новото поколение, и защо все още е важно да се говори за проблемите на ЛГТБ+ общността. Слав и Хубен отвъд етикетите... с онзи глас, който ни се иска да чуваме повече.

Слав, с теб се познаваме от времето, когато активно работеше като гримьор, с Хубен пък се запознах покрай работата му като стилист. Но през годините при вас нещата много се развиха и официално се обявихте като креативно дуо. Когато се занимаваш с някакъв вид творческа професия, това естествено продължение ли е на пътя, по който вървите?

Хубен: Да, за нас е естествено, защото ние сме от хората, които обичаме постоянно да учим нещо ново, да се развиваме, да се случва прогрес. Беше въпрос на време. От 2012-а правим 12 Magazine.

Слав: През 2011-а започнахме с Gia.

Хубен: Откакто се познаваме със Слав, винаги е имало странични неща – къде за хоби, къде за удоволствие. Естествено продължение е, но новото тук е, че в края на 2019-а ни стигна смелост да се заявим като творческо дуо. Хората от бизнеса винаги са ни знаели като гримьора Слав и стилиста Хубен, които правят и еди-какво си. Ние решихме да поизчистим нещата. Но знаеш, че пазарът тук не е особено интересен и ако сами не си го направим интересно, няма кой.

Слав: Ако е естествено, не е естественото общоприето. Аз страдам от това слагане на етикети, защото както има гримьори, които са гримьори цял живот, то аз съм минал целия кредит на една модна сесия. Въпреки че гримът ми е отворил врата към този моден свят, за себе си винаги съм знаел, че това няма да е краят, а отваряне на поредната врата. През годините реших да не заявявам шумно, че не са ми само това интересите, защото се оказа блъскане в стена. На човешкия род му е лесно да има етикет, защото в целия хаос хората не са виновни, че не могат да разберат, че някой има по-широки интереси. Винаги съм гледал на момента, в който се срещнахме с Хубен, че това е истинското влизане в нещата, които съм искал да знам, да правя и да уча.

Сега се заявихме като фотографско и арт дирекшън дуо, но всичко е било една подготовка за този момент. Поне в моите очи.

Още първата година създадохме нашия първи проект – Gia, и се упражнявахме да правим списание. Можеш да си представиш само в този процес на колко неща сме се научили – правиш рисърч, образоваш се, разбираш много други неща – извън тясната специфика да си стилист или да си гримьор. Благодарен съм, че след като продължихме с 12 Magazine, успях да си изградя моето стилистично портфолио, следващата стъпка след коса и грим. И ако започнем от моделинг, букерство, коса, грим, следващото беше да правя стайлинг. Всичко съм го приемал като един университет, защото, след като започнахме и да сме издатели, бях спокоен, че съм отметнал и това със стайлинга. Започнахме да правим по-мащабни проекти като арт директори, криейтив, като продуценти и всяко нещо ни е key study. Винаги съм го приемал по този начин. Искам да знам всичко в подробности, нямам рационално обяснение за това, но искам този свят, в който съм се влюбил като дете, да го разчопля. Това е истинското образование на един арт директор – залепващият елемент, човекът, който да вклинява толкова професии.

Сега се чувствам комфортно да го правя и съм стъпил сериозно на краката си. Имам смелост да го заявя, защото мога да проходя на всеки един работата и да я върша лично, ако се наложи. Това ми дава спокойствие, че се държа професионално с екипа си, че имам общ поглед над нещата, че мога да вляза в на всеки обувките, което за мен е изключително важно за такава позиция. Професия, която в България, за съжаление, нито има къде да я учиш, нито е популярна. Много малко списания са си позволявали да се заинатят (както EVA или "Егоист") да се говори за истинските позиции на хората в един екип. В България, както знаеш, стилистът си е арт директор заедно с фотографа. През годините разбрах лукса да се правим, че не сме в България, и исках да науча тези стъпки все едно не сме тук. Защото няма къде да го научиш, освен на живо, така че – аз съм приел тези над 10 години с Хубен като един голям университет с много предмети и сега ни е спокойно да кажем: ето ние можем и да снимаме.

Кога дойде реално моментът със снимането?

Хубен: Това винаги е стояло на заден план. Още в началото на запознанството ни, в първата ни квартира, си правихме експерименти с една сапунерка, т.е. винаги го е имало под някаква форма.

Слав: И под псевдоним го е имало в 12 Magazine много пъти, когато се е налагало да спасяваме положението.

Хубен: Но в края на 2019-а се осмелихме да подходим по-сериозно към това и то стана пак инцидентно покрай календара на Георги Петков с един едиториъл с момчетата, който нямаше кой да го снима, а беше букнато всичко.

Слав: Диляна (бел. ред. – фотографът Диляна Флорентин) се разболя, а момчетата имаха обещан едиториъл извън снимките за календара, бяха международни модели. И изведнъж в деня, в който се събудихме и трябваше да правим само стайлинг, се оказа, че ще снимаме фотосесия.

Хубен: Казахме си: „Имаме камера, имаме светлина в студиото, дай да видим какво ще стане.“

Слав: И стана страхотно, между другото.

Хубен: Наистина стана яка фотосесия и това ни даде смелост да ръчкаме още малко в тази посока. Започнахме да правим едиториъли и някак естествено се получи.

Слав: Супер случайно стана, че първата ни корица беше за Elle, януарският брой за 2020-а с Таня Илиева. Не че е случайно, защото тези години работа са водили до този момент, и е малко кокетничене от моя страна, но ако трябва да отговоря честно – всички основни проекти, които са се случвали (ако човек ни разгледа Инстаграм профила) са или плод на случайност, или нещо, което е дошло до нас и от нас се е искало да кажем „да“ или „не“.

Хубен: Хем на практика сега започваме да снимаме, хем сме в този процес от десетилетия. Хем се приемаме като аматьори, хем картинката изглежда добре и хората я възприемат като професионална.

Слав: То е един особен път, защото знаем, че пътят на всеки фотограф е много различен – различна възраст, различна мотивация. Но точно такава случка не познаваме. Все едно влязохме през някаква врата, която ни извежда на сцената, най-странната врата, защото е през 20 етажа, коридори, стълби, отклонения. Такова влизане във фотографската професия на тази сцена, бидейки всичко останало в екипа, който трябва да се ръководи, е много особено, но и голямо удоволствие. Огромен лукс е да можеш да сведеш екипа си до ние двамата и модел. Това е магия. Невинаги се получава, защото и ние сме хора, и аз невинаги мога да правя и грима, и косата, и стайлинга...

Хубен: Да, има го момента, в който работиш с екип, в който стилиста знае какво му говориш, а той, като ти говори, знае, че ще го разбереш. Получава се една друга химия.

Слав: Всеки гримьор може да изменти стилиста и арт директора си в някакъв момент, като каже, че нещо е невъзможно, може просто да го мързи в този момент. Има дни, в които нямаш ентусиазъм, имаш лош ден, но винаги съм давал за пример, че са малко хората, с които съм работил, на които нищо не мога да кажа. Единият от тях е стилистът Добромир Киряков, който знам, че ако реши, може да направи перфектната очна линия. Единственият човек, който ми виси на главата и ми казва точно как иска да го направя, е той и аз не мога да кажа „гък“. Чужди фотографи също ми се е случвало да имат претенции за грима до последно.

След това си казах: „Да, това е жестоко. Ти да можеш да ръководиш екипа в обема на възможностите му и да измислиш криейтива така, че да е възможен, и всеки по веригата, като си получи муудборда и снимката, не може да каже нищо, защото вече знаеш, че е възможно да се случи. Т.е. не предлагаш неизпълними фантазии, за да накараш някого да изглежда некадърен. Практически подхождаме към нещата така, че всичко да е много лесно. Това е другият лукс. Затова и с интимните сесии, в които сме само ние, свършихме, защото са изтощаващи.

Хубен: Но има моменти, в които това е най-подходящият вариант. Зависи...

Слав: Напоследък все повече си отваряме мащаба за екип и е интересно да събираш групичка по интереси, защото е важно при всяка продукция да се чувства този flow – да сте на една страница с еднакъв манталитет, еднакъв вкус и така никой с никого няма конфронтации. Готино е да го режисираш така, че всички да са окей.

А имате ли лукса да отказвате проекти?

Слав: На всички им е ясно, че нашият Инстаграм не е пълен с нещата, които ни плащат сметките. Имиджовата част е за пред хората. Въпреки това имаме и комерсиални неща там, за които си заставаме с името. При творците това е най-важното в крайна сметка. Сложиш ли си един път името, това е твоя работа. Но все повече си избираме. Работим за комерсиални клиенти като арт директори, защото аз вече съм възрастен да вися на снимки като гримьор, Хубен пък като стилист.

Хубен: Аз бих казал, че в последните 2 – 3 години все по-упорито се учим да казваме „не“. Понякога приемаш компромисни неща, но стигнахме до момента, в който знаем кои са нещата, които не са нашите и не можем да направим – компромисни клиенти, компромисни хора, които трябва да се заснемат. Все по-често се случва да кажем: „Не, ние не сме вашите хора.“ За щастие, все по-рядко има такива запитвания, защото е все по-ясно кои сме ние, какво правим, какъв ни е вкусът, каква естетика и ценностна система гоним.

Слав: Откакто се заявихме като фотографи, е много по-сложно. Като арт дирекшън и стайлинг по-уютно можеш да се скриеш в нещо, което е компромисно, защото плащаме сметки, но откакто сме фотографи, е по-трудно. Казахме за първи път „не“ скоро, преди две седмици. Категорично „Не!“.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...