Галерия 2.0 отвори врати преди година и гордо зае своето място в градския пейзаж на Малките Пет кьошета. Днес разговаряме с нейните основателки, Мария Стефанова и Милена Пандова, за техните постижения и трудности по пътя към създаването на мечтаното място за изкуство, срещи с любопитни хора, споделяне на знания и идеи.
Представете се с няколко думи.
Мария: Мария Стефанова, на 42. От 8 години в София след 10 години в Париж. Харесват ми антиконформистките идеи и решения. Работата в среда на приятелство и доверие, за кауза. Не се страхувам да бъда добра с хората. Когато срещна проблем, веднага мисля за решение. Взимам под внимание културните различия, за да разбера хората от различни страни и хоризонти. Чувствам се щастлива, когато вали сняг или съм на ски, когато общувам с хора на изкуството и имам честта да се докосна до техния магичен свят, когато се усмихна на непознат човек и той ми отвърне с усмивка.
Милена: Казвам се Милена Пандова, на 43 гoдини, по образование съм икономист . Дълги години се занимавах с недвижими имоти. През последните 3 години живях извън България, в Италия, където с тяхната култура и отношение към ежедневието ме промениха и заредиха с енергията да донеса частица от това у дома.
Каква е идеята зад Галерия 2.0?
Милена: Заедно с Мария да създадем едно място в сърцето на града, което да улавя неговия ритъм и където изкуството и хората да успяват да изразят себе си.
Галерия 2.0 е една реализирана мечта, която доказва вярата ни, че това, което не е по силите на един човек, може да бъде постигнато заедно.Мария: Идеите на нашето пространство всъщност са няколко. Да представя художници и автори, да федерира публика и творци, да бъде място за занимания с деца в арт среда, да образова с лек и ненатрапчив дизайн, да събира хора в непринудена атмосфера на дистанция от суетата и прекаления материализъм, да е в пряка връзка с града – чрез творбите, които могат да се видят директно през прозорците, и чрез идеите, които се реализират вътре.
Правили сте много неща в живота, как стигнахте до откриването на галерията?
Мария: С Милена сме като сестри, просто обединихме идеите си за това с какво наистина ни се занимава и какъв може да бъде нашият принос към нещо полезно и красиво, към нещо стойностно. За картинна галерия аз лично мисля от много време. Представях си я точно като нашето пространство, с бели стени и големи прозорци, отворена. Когато видяхме мястото, което чакаше наематели, разбрахме, че е дошъл моментът да действаме. Пъзелът на решения и избори се нареди за около седмица.
Милена: Зад това решение стои едно дългогодишно истинско приятелство, което успешно смесихме и с партньорството помежду си. В началото всяка от нас имаше свои идеи и мечти относно това какво бихме искали да направим заедно... Всичко се подреди, когато открихме мястото, което ни провокира да обединим тези идеи и мечти, за да ги представим и на широката публика. Галерия 2.0 е една реализирана мечта, която доказва вярата ни, че това, което не е по силите на един човек, може да бъде постигнато заедно. Едно пространство от нов тип, споделящо авторски магазин, картинна галерия, кът за кафе, място за работа и организиране на събития.
Мина една година, какво постигнахте и какво не успяхте?
Мария: Да, една година, изпълнена с невероятно позитивни емоции, нови приятелства, обогатяващи срещи, реализирани идеи. Постигнахме симбиоза между различните автори и разнородните дейности, които бяхме заложили като база, около която да изградим облика на мястото. В общия случай, когато не трансформираме пространството за гостуваща изложба или друго потърсило ни събитие, стените са нашата картинна галерия, витрините – авторският бутик, барът – мястото за срещи на кафе, чаша вино или неочаквана вечеря.
Всеки, който влезе при нас, да се чувства добре дошъл, да спре за момент на спокойно и красиво място, да обмени мисли и да си тръгне положително зареден.Бяхме планирали да предложим лекции за възрастни, свързани с изкуството, и занимания за деца (рисуване и съвременен танц). От тази година те са факт и се радват на голям интерес. Осъществяването на идеи и проекти, които или за публиката, или за авторите се случват за първи път – представяне на дипломни проекти в изкуство или мода, изложби на автори, които не са показвали творби у нас, включително и предстоящи, фотоизложби с директен принт върху метал – техника, която получи последователи, фирмени юбилеи, представени като изложби, представяне на колекционерска серия статуетки на наш международноизвестен скулптор.
Смятам, че успяхме да създадем общност от хора от много различни хоризонти и възрастови групи. Това отговаря на желаниято ни всеки, който влезе при нас, да се чувства добре дошъл, да спре за момент на спокойно и красиво място, да обмени мисли и да си тръгне положително зареден. Успяхме да станем желано място за изложби на млади и на утвърдени автори, да предоставяме мястото за корпоративни и частни събития, запазвайки доброжелателната и уютна атмосфера, създадена от изкуството. Осъществихме и многобройни социални проекти и изложби в сферата на подпомагането.
Левена Лазарова
Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...