Чалга културата най-после получи своето огледало в ролята на авторски филм "Шшшт.. Попей ми!" на режисьорите Андрей Волкашин и Петър Вълчев, отварящ очите ни към онази пластмасова и ниска култура, която идва заедно с пошлите текстове и евтини ритми. Младото момиче Веска бяга от вкъщи в търсене на пари и слава и попада на Беба – успяла в „кариерата“ си жена, която й показва тънкостите на занаята по пътя към нейната слава и успех като чалга изпълнителка.
Часове след премиерата на среднометражната комедия със специалното участие на Рейчъл Роу, Сантра, Поли Генова, а също и София Бобчева, Силвия Станоева, Снежина Петрова и Китодар Тодоров е тази вечер в Дома на киното, се срещаме с двамата младежи, за да ги разпитаме повече за този проект. И двамата са възпитаници на НАТФИЗ, Петър завършва „Фотография“ и разбира киното като профължителната фотография, а Андрей е дипломиран режисьор, оставил зад гърба си един научно фантастичен роман, издаден в родната му Македония и в момента разкъсван между филмовите задължения в България и проучванията за новата му книга, които прави в родината си.
Откъде тръгва идеята да направите този филм?
Петър: Тези културни натрупвания си ги имаме от малки, защото аз съм от Пирдоп, който е малък град и Андрей е от Делчево (Македония) и всеки ден в периода от 1-ви до 12-ти клас, когато сме ходили на училище сме се сблъсквали с Вески и с Беби и приятелките им. Знаем този манталитет на момчетата и момичетата. Знаем тяхното съзнание – какво ги вълнува и това е останало у нас.
Андрей: Истината е, че на Балканите малкият град или пък селото са един отделен свят, който не е коренно различен от общоприетото, но има определени характеристики и общности. Това е много интересно, защото там традициите са се запазили повече, но също така има един силен глад за „градска култура”. Това, което идва от Западна Европа и Америка, и в селата, и в по-малките градове придобива много интересен облик и се получава една еклектична култура - съчетание от тази копнеж по Запада и всички неща, които виждаме по телевизора и заложения в нас манталитет и традиция.
Как се спряхте на София Бобчева за главната роля на Веска?
Андрей: Аз не я познавах преди, бях гледал два късометражни филма с нейно участие и с продуцента на филма ни Камелия Петрова си говорихме кой би могъл да изиграе ролята и тя на момента каза – София Бобчева. И след това си говорихме с още един приятел, който отново я препоръча и когато най-после дойде този хубав момент да се запозная с нея, тя идва в кафето до НАТФИЗ и сяда до мен и аз я гледам и просто не знам какво да й кажа. Искам да я прегърна и да си кажа „Леле, майко, тя е!”
Петър: Тя е страшно искрена, като дете. Когато Андрей се видя със София ми се обади и каза: „Ела да се запознаеш с Веска." и просто не можех да повярвам. Не можах да спя цялата нощ от вълнение, че сме намерили правилния човек.
Бързо ли се роди историята?
Петър: Персонажите се родиха интуитивно. На шега с Андрей си говорихме за това колко забавно ще бъде да напишем комедия за две проститутки. И аз си казах – нека не бъде класическата комедия за две колежки, а да има още нещо и така се родиха Веска, Беба, Курайма. Когато написахме целия сценарий и започнахме да търсим пари, за да реализираме филма, се усетихме, че това е една история за Пепеляшка. Не го виждахме по този начин и с едни странични очи забеляза, че това е митът за Пепеляшка само че в съвременен вариант. Балканската Пепеляшка.
Андрей: Момиче, което иска да се измъкне от мизерията, в която живее, мечтае за принц и среща добрата фея, която я превръща в принцеса.
Във филма ви има забележителен стайлинг и грим. Така ли изглеждат Веските?
Андрей: Ами да, нали знаеш с нещо като се прекали, не е хубаво, затова и дрехите са толкова несъвместими и гримът е толкова силен, защото резултатът е такъв – не много хубав. Чалга културата е една култура на прекаляването.
Петър: Мъжете, които харесват тези жени също нямат особен вкус и само подпомогат този процес да се засилва. Те си казват „Ето я моята жена красива като коледна елха“, окичил я е с куп играчки и се гордее с нея.
Андрей: Между другото си представяхме още по-пищни костюмите, но подари финансови причини не успяхме да ги направим.
Някое от момичетата не се ли притесни от грима и костюмите?
Петър: Неее, те страшно много се забавляваха. С Андрей изключително много държахме визията и гримът да бъдат такива и някои от костюмите са наше дело. Два дена обикаляхме магазините, за да ги измислим.
Андрей: Дизайнерът Николай Божилов беше останал с впечатлението, че дрехите ще бъдат само вдъхновени от чалга културата и ни предложи много по-стилни тоалети и ние казахме „А не, не така, това е комедия! Дай нещо по-розово и златно.“
Петър: Дори гримьорите в началото бяха доста плахи, направиха страхотен грим, но много лек и стилен. Седнали, рисуват, изписват едни красиви неща, а ние само ги насърчавахме "Сложи тук повече, размажи малко тук", докато не се получи този резултат, който малко ги шокира, но е търсен ефект. Страшно сме благодарни и на гримьорите и стилистите, бяха страхотни.
С филма си вие отхвърляте чалга културата и този евтин начин на мислене. Означава ли това, че няма нито една чалга песен, която да ви харесва?
Андрей: Харесвам новата песен на Азис (смее се).
Петър: О, да, много сериозно се готвихме за филма и проучихме всички чалга песни, докато пишехме сценария и аз харесах „Мръсни помисли” на Мария. Преровихме куп фен страници във Фейсбук, които просто са пълни с изненади, прегледахме каталога на Пайнер Мюзик, доста от клиповете си погледахме, видяхме кои са Веските, кои са Бебите.
Андрей: Живях няколко години в Студентски град и бях пренаситен с тази евтиност, която е силно изразена на моменти, но сега като режисьор на филма успях да се отърся от предразсъдъците си. Разбрах, че и Азис може да има хубава песен или Мария, не е задължително това да е музиката, която харесвам, но се освободих достатъчно, за да разбера, че и там се случват качествени неща и да не отхвърлям всичко, само защото е чалга.
Каква е ролята на родителите в тази чалга култура?
Петър: Тук се водим от максимата „Нашето е най-хубаво“. Сигурно се притесняват от детето, което излиза полуголо, но си казват „То е модерно“ и някак се примиряват.
Андрей: Много интересно е как традиционната консервативност на Балканите се разпуска сега и за кратко време всичко се промени и то неудържимо.
Мислите ли, че тази култура трябва да изчезне?
Петър: Не, тя е част от България. Тя е част и резултат от българската култура и тази на целия свят. 80-те и 90-те години носят оттенък на постмодернизъм и чалгата е своебразен постмодернизъм на Балканите. Събира в себе си високи и ниски жанрове, за да се получи този своеобразен резултат, за който хората са зажадняли.
Андрей: Музиката не е толкова страшна, по-ужасно е, че в България има ужасно много млади хора, които вярват, че най-важните неща на света са сексът и парите. С това трябва да се борим като подчертаваме истинските ценности в живота.
Страхувате ли се да бъдете критикувани за този ваш първи общ филм?
Петър: Нямам търпение да чуя критиката, за мен това е много важно. Но не се притеснявам да бъда критикуван, напротив – ще ми бъде много интересно да се запозная с фолк певици, които гледат тоиз филм, за да чуя и тяхното мнение. Филмът не е за тях, а за културата, в която живеят хората, слушащи такава музика.
Андрей: Винаги съм се притеснявал от критиката на хората, просто няма как тя влияе на всички. Но повече ме притеснява, че филмът може да се разбере погрешно точно заради факта, че когато в разговора се спомене думата „чалга“ ставаме много крайни. Никой не иска да види отвъд музиката, а реално филмът не осъжда никого, той просто показва социалната действителност на чалга културата. „Шшшт... Попей ми“ е форма на социален коментар, който се заиграва с хумора около тази култура, но в никакъв случай не осъжда никого. Искам филмът да бъде разбран като поглед от страни, а не като порицание на някакви феномени, искаме да раздъждаваме около тази тема и да намерим нови идеи и размисли около нея.
Вярно ли е, че целият екип, работил по този филм работи напълно безплатно и дори отделя собствени средства за филма?
Петър: Да, с изключение на звукорежисьора.
Андрей: Всички работихме безплатно като се наложи да инвестираме свои средства във филма. Актьорите и техническия състав бяха много въодушевени от темата на филма и се включиха с огромно желание. В България има изключително много хора, които вярвайки в нещо, са готови да работят за него без да получат заплащане. Това ме прави безмерно щастлив, защото тяхната готовност не е признак на ниско самочувствие. Просто те умеят да вярват и да се отдават на някаква кауза. На Запад всичко е по-свързано с парите и те не влагат тази душевност в работата, всичко е бизнес и не е същото.
Много често успехът на един филм се преписва на режисьора или на един актьор, но киното е колективно изкуство и за да се получат нещата трябва всички да вярват в това и всеки да дава от себе си и да мисли как да направи този образ по-богат. Изключително съм щастлив, че хората, които работиха с нас повярваха в идеята и бяха абсолютно активни и участваха в процеса на всяко едно ниво.
От къде намерихте пари за заснемане на филма?
Андрей: Дължим всичко на Николай Спасов от „Скрийн брадърс“, който повярва в нас повече, отколкото в проекта. Страшно много помогна Камелия Петрова, която убеди този човек, вдъхна му доверие в нас и след това помогна да се направи целия филм.
