ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Станислава Николова: „Най-опасно е, когато човек лъже себе си“

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Откраднахме си малко слънце с Таня, както предпочита да я наричат актрисата Станислава Николова, за да се разходим из „Шишман“, там, където е израснала, и да му се насладим в градината на One More Bar на чаша вино. Така, както го правехме миналото лято, докато снимахме сериала „Господин Х и морето“ във Варна. Е, малко по-шумно го правехме тогава, но дългите снимачни дни си заслужаваха своите дълги нощи на плажа. Мисля, че още първите дни подуших, че с Таня сме от една порода и изобщо не сгреших. От заразителния й смях и приковаващите сини очи до умението й да се наслаждава на работата, приятелите, пътуванията и живота, тя е от момичетата, които носят слънцето в себе си. И се радвам, че точно днес ви срещам с нея!

Какво беше за теб участието ти в сериала „Господин Х и морето“?

За мен беше голямо предизвикателство, първо – защото комедийният жанр е сложна материя. Много е тънка границата да не преиграеш, да не направиш нещо в повече или да не прибереш някъде, където трябва да си по-експресивен. На сцената, когато играеш комедия, не се притесняваш толкова за мимиките и жестовете си, докато при камерата има вариант да пресолиш манджата. Главното ми опасение, когато започнах снимките, беше дали ще съумея да изградя образ в този жанр, който да бъде убедителен. Даде ми опит, даде ми много хубаво изживяване на морето, където създадох нови контакти и приятелства, за което съм щастлива, защото в крайна сметка човешкият фактор е най-важен.

Твоята героиня Катя доколко се доближаваше до теб самата и колко ти беше далечна?

Мисля, че си приличахме по това, че обичаме да контролираме нещата в сянка. Тя е оправна и налагаща се, но не на първо четене. Например Ася, героинята на Алекс Сърчаджиева, беше много по-наперена, докато Катето си плетеше кошницата отстрани, без да се набива на очи. Различавахме се по това, че тя е взела решение да се омъжи чрез разума си, а не по любов. Това е библията, която актьорът си пише преди това, това, което зрителя не вижда – че тя е имала много бурни любови и в един момент всички те й писват и тя решава да се задоми с един хрисим, семпъл, отговорен човек, който я гледа в очите и прави всичко за нея. Разбира се, това й става скучно и избива в даден момент.

Лъжата е един от главните герои в сериала. Лъжем ли се толкова много и в живота?

В живота се лъжем даже повече. Постоянно се лъжем. Може би невинаги за големи неща, но за дребни, битови, ежедневни премълчаваме, опитваме се да поскрием истината. Навлизаме си в една зона на комфорт, от която не искаме да излизаме и послъгването много ни помага за това, защото истината е неудобна и те вади от тази зона на комфорт.

Но най-опасно е, когато човек лъже себе си. Това е най-голямата щета, която можеш да си причиниш, защото тогава истина нито у себе си, нито у другите ще познаеш.

Случвало ли ти си е да лъжеш себе си?

Естествено, че ми се е случвало и е доста отрезвяващо, когато човек си измие очите. Най-големият проблем е да живееш с илюзия за себе си. Ти си мислиш, че си някой, изграждаш представа за себе си и в момента, когато въпросната илюзия се разбие, идва големият крах. Изпадаш в мрачни състояния, докато приемеш реалността и изградиш човека, който би искал да бъдеш. Да се опитваш да се бориш с демоните и пороците си и да култивираш положителните си черти, а не да ги оставиш да потънат.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...