Лица

Станислава Николова: „Най-опасно е, когато човек лъже себе си“

Младата актриса разказва за ролите, лъжите и пътя, по който не съжалява, че е поела.

Откраднахме си малко слънце с Таня, както предпочита да я наричат актрисата Станислава Николова, за да се разходим из „Шишман“, там, където е израснала, и да му се насладим в градината на One More Bar на чаша вино. Така, както го правехме миналото лято, докато снимахме сериала „Господин Х и морето“ във Варна. Е, малко по-шумно го правехме тогава, но дългите снимачни дни си заслужаваха своите дълги нощи на плажа. Мисля, че още първите дни подуших, че с Таня сме от една порода и изобщо не сгреших. От заразителния й смях и приковаващите сини очи до умението й да се наслаждава на работата, приятелите, пътуванията и живота, тя е от момичетата, които носят слънцето в себе си. И се радвам, че точно днес ви срещам с нея!

Какво беше за теб участието ти в сериала „Господин Х и морето“?

За мен беше голямо предизвикателство, първо – защото комедийният жанр е сложна материя. Много е тънка границата да не преиграеш, да не направиш нещо в повече или да не прибереш някъде, където трябва да си по-експресивен. На сцената, когато играеш комедия, не се притесняваш толкова за мимиките и жестовете си, докато при камерата има вариант да пресолиш манджата. Главното ми опасение, когато започнах снимките, беше дали ще съумея да изградя образ в този жанр, който да бъде убедителен. Даде ми опит, даде ми много хубаво изживяване на морето, където създадох нови контакти и приятелства, за което съм щастлива, защото в крайна сметка човешкият фактор е най-важен.

Твоята героиня Катя доколко се доближаваше до теб самата и колко ти беше далечна?

Мисля, че си приличахме по това, че обичаме да контролираме нещата в сянка. Тя е оправна и налагаща се, но не на първо четене. Например Ася, героинята на Алекс Сърчаджиева, беше много по-наперена, докато Катето си плетеше кошницата отстрани, без да се набива на очи. Различавахме се по това, че тя е взела решение да се омъжи чрез разума си, а не по любов. Това е библията, която актьорът си пише преди това, това, което зрителя не вижда – че тя е имала много бурни любови и в един момент всички те й писват и тя решава да се задоми с един хрисим, семпъл, отговорен човек, който я гледа в очите и прави всичко за нея. Разбира се, това й става скучно и избива в даден момент.

Лъжата е един от главните герои в сериала. Лъжем ли се толкова много и в живота?

В живота се лъжем даже повече. Постоянно се лъжем. Може би невинаги за големи неща, но за дребни, битови, ежедневни премълчаваме, опитваме се да поскрием истината. Навлизаме си в една зона на комфорт, от която не искаме да излизаме и послъгването много ни помага за това, защото истината е неудобна и те вади от тази зона на комфорт.

Но най-опасно е, когато човек лъже себе си. Това е най-голямата щета, която можеш да си причиниш, защото тогава истина нито у себе си, нито у другите ще познаеш.

Случвало ли ти си е да лъжеш себе си?

Естествено, че ми се е случвало и е доста отрезвяващо, когато човек си измие очите. Най-големият проблем е да живееш с илюзия за себе си. Ти си мислиш, че си някой, изграждаш представа за себе си и в момента, когато въпросната илюзия се разбие, идва големият крах. Изпадаш в мрачни състояния, докато приемеш реалността и изградиш човека, който би искал да бъдеш. Да се опитваш да се бориш с демоните и пороците си и да култивираш положителните си черти, а не да ги оставиш да потънат.

Има още...


Ти имала ли си момент на главозамайване?

Не мисля. Моят творчески път е постепенен, бавен и всичко ми се случва крачка по крачка, т.е. при мен не е дошъл някакъв главоломен успех изведнъж, без да очаквам. Напротив, за всеки един успех, който съм постигала, съм се борила, работила и учила. Славата никога не ме е интересувала в тази професия, никога не съм се стремяла към нея. Естествено популярността ти носи плюс, но това не е крайната точка, към която един артист се стреми. Затова нито съм си повярвала кой знае колко, нито смятам, че съм направила нещо „уау“. По-скоро мисля, че най-хубавото тепърва ми предстои.

Имам да развивам потенциала си още и се надявам да става постепенно, да съм готова за тези моменти, когато се случи, за да не загубя себе си.

След сериала промени ли се нещо в тази насока – спират ли те, познават ли те?

Честно казано не много, може би защото аз в живота не ходя така, както Катето. Обличам се по-семпло, обикновено съм с вързана коса. Децата са основният фактор, те са най-непринудени и винаги реагират по-чистосърдечно. Но си спомням, че скоро ходих на театър с моя колежка и бяхме на опашка за тоалетната и една мадама седи, гледа ме, гледа ме и ми казва: „Много хубаво го халоса“, обърна се и си тръгна. В първия момент изобщо не можах да включа и се чудех кого съм халосала, после се сетих, че предната седмица беше серията, в която унищожих Емил (нейният съпруг в сериала) с тигана.

Спомена преди малко за пороците. Има ли такива, с които искаш да се пребориш?

Тютюнопушенето е основният порок, от който нямам никакво желание да се отказвам, защото толкова обичам да пуша. Надявам, че е вярно това, че границата между любовта и омразата е една крачка, за да ми се случи с цигарите и да се откажа от тях. Мисля, че това е най-големият ми порок. Другите неща не са така привлекателни за мен, но две цигари наведнъж мога да пуша. И сега ще си запаля една по този повод.

Израснала си на ул. „Шишман“. Какво беше детството ти тук?

Моите родители до ден днешен живеят тук и имах много хубаво детство. Ние имаме вътрешен двор, т.е. хората ще си помислят, че в центъра на София е шумно, но няма такова нещо. Това е доста спокойна улица и моята стая гледаше към този двор. Играехме много – в двора, около църквата "Св. Седмочисленици". На ъгъла срещу 7-о имаше сладкарница и на 1 юни даваха безплатни петифури или торти на всяко дете, а ние с моята приятелка съседка Деа, отиваме, дават ни по една, прибираме се, преобличаме се, отиваме още веднъж и така на 1 юни изяждахме по 4 торти. Успявахме да излъжем системата и преяждахме жестоко. Като малка не осъзнавах къде живея, защото откакто съм се родила, съм била там, но като влязох в тийнейджърските години осъзнах на какво е символ „Шишман“ с всички кафенета, барчета и целия дух, който носи тази улица, и ми стана много приятно. Чувствах се голям бохем. За мен си е емблема и е най-хубавата улица в София.

А ти бохем ли си наистина?

Не съм сигурна дали съм точно бохем. Мисля, че клоня натам. Обичам компании, обичам хора, обичам да се смеем, обичам да се забавляваме. Но изпадам и в другата крайност, в която един месец мога да не изляза навън, да не се виждам с никой, да не ходя никъде. На приливи и отливи съм.

От малка си знаела, че ще поемеш по този път – на актриса. Съжаляваш ли, че си тръгнала по него?

Като тегля чертата, не съжалявам. Пътят на артиста е изключително труден и изпълнен с крайности, а в България е още по-трудно. Имала съм много случаи на обезверяване, на мисли за отказване, но в момента, в който се появят, сядам и се питам: „Какво друго мога да правя?“ Не съм мързелива, от 18-годишна работя, била съм сервитьорка, барманка, не се притеснявам от работата, но тук идва компонента с душата и в момента, в който избера нещо друго, което би могло да носи повече финанси, душата ми ще увехне. Убедена съм. Ако реша да се занимавам с нещо, което е близо до тази професия, ще бъде още по-травмиращо – да гледам отстрани другите как го правят, а аз – не. От друга страна никога не съм си мислила, че цял живот ще се занимавам с това. Още съм млада, още имам сили, още имам енергия и още имам какво да дам на публиката. Може би от един момент нататък ще се захвана нещо, насочено към театъра, въпреки че киното напоследък също ме блазни. Избор е. Всичко е избор, решение. Когато си го взел, трябва да седиш зад него, независимо от това, че понякога става тежко.

Истината е, че трудните моменти са повече от радостните, но радостните са екстремно радостни и някак успяват да те заредят за три неволи напред. За да имаш сили да стискаш зъби, за да стигнеш до следващата радост.

Има още...


Обичаш ли да имаш „план Б“?

Не съм по „план Б“. Винаги разчитам на „план А“ и със зъби и нокти се боря да проработи. Обмислям какво би станало, ако нещо не се получи, но гледам да не мисля за това. По-скоро се съсредоточавам върху онова, което имам да правя.

Скоро ще се появим и филм с твое участие.

Да, имам малка роля в новия филм на Стефан Командарев – „В кръг“, който е вторият от неговата трилогия. Първият е „Посоки“, в който главни действащи лица бяха таксиметровите шофьори, сега в „В кръг“ са полицаите. Много хубава среща. Беше приятно да снимам в този филм. Срещнах се с Ирини Жамбонас, на която съм изключителен фен и имах възможността да работя с нея. Снимахме и със Стефан Денолюбов, с Николай Урумов, а Стефан Командарев е толкова фин, деликатен и неизнервен режисьор и чакам с нетърпение да видя какво се е получило. Защото първият филм много ми хареса и смятам, че той ще направи една интересна трилогия, която би била любопитна за българския зрител.

Приятелите ти повече от актьорския ти кръг ли са, или не?

Може би на този етап приятелите ми извън него са повече. В актьорските среди са тези, с които съм станала по-близка в студентските години, а в последствие, ако в някой проект работиш с някого и се сближите дотолкова, че да се стигне до приятелство. Случва се, но по-рядко. Имам приятели сред артистите, противно на мнението, че сме конкуренция и се гледаме лошо. Харесвам голяма част от младите актриси. Радвам се, когато имат успех, радвам се, че се случва, че има хубави роли за млади хора, че има възможност да се изявят. Харесва ми да случваме това вълшебство заедно. Приятелите извън актьорските среди са много полезни, защото те приземяват. Ние, актьорите, имаме момент, в който започваме да живеем в собствения си свят, особено ако сме в тежък репетиционен или снимачен период. Мислим, че целият свят се върти около него и хората, които се занимават с тази сфера, те разбират, но другите ти припомнят, че животът не е само това.

Какво ти се играе?

Много ми се играе любовна история. Мисля, че любов е едно от нещата, които най-трудно се играят по принцип – и на сцена, и пред камера. Смятам, че това е огромно предизвикателство. Сега започнах репетиции на „Ромео и Жулиета“ в Младежкия театър, така че пак ще се докосна до любов на сцената, но аз ще бъда майката на Жулиета.

В живота случи ли ти се любовта?

Има любов в живота ми, да.

А нещо ново в киното?

Лятото ми предстоят снимки на още един филм – на Петринел Гочев като режисьор. Той е сценарист заедно с Гергана Змийчарова. Един интересен и красив проект, който чакам с нетърпение, защото още от миналата година знам за него.

Това лято пак няма да си почиваш.

Не, ще си почивам, защото започваме снимки в средата на август, но много се вълнувам за тази роля. Трудна е и ще видим как ще се справя. Аз съм работила с тях и преди и съм щастлива за тази творческа среща със съмишленици.

Обичаш да пътуваш и знам, че си изпълни едно мечтано пътуване до Португалия.

Успях, да. Много хубаво беше. Кацнахме в Лисабон, където бяхме четири дни. Октомври месец, слънце, улични музиканти, вино, фадо, октоподи, рибни деликатеси... Отидох и на театър. Винаги, когато пътувам, ходя на театър, независимо дали знам езика или познавам пиесата. Гледахме представление, което се казва „Театър“ на много популярен френски драматург и режисьор, и два часа и половина тези хора стояха статични на сцената и говориха един текст, който аз не разбирам. После отидохме в Порто, където отново исках да гледам театър и датата, на която имаше представление, беше същото, гостуващо от Лисабон и си казах: „А, не, този път не. В Стокхолм например съм гледала съвременна шведска пиеса, много интересна, в която дори и да не разбираш езика, наблюдаваш езика на тялото. Имаше една актриса, която толкова добре се движеше и толкова интересно ми стана само като я гледам, че в един момент се изхилвам тихичко, 5 секунди по-късно цялата публика избухва в смях. Тогава си дадох сметка, че с цялото си действие тя подлага, подлага, за да дойде кулминационният момент, който се съдържа в текста, но понеже аз съм абстрахирана от него и мога да видя, че тази кулминация настъпва, преди тя да дойде, докато хората реагират на самата дума. Много е любопитно да гледаш на чужд език. Гледала съм и „Отело“ в Копенхаген, където Отело беше жена. Ако скандинавците не го направят първи, няма кой друг. Сега искаме да си направим балкански трип, но май няма да стигне времето, може би само Сърбия и Хърватска.

Това ли е планът за лятото?

Да, малко пътуване, малко по нашето Черноморие, малко планина, където отдавна не съм била, а ми липсва енергията й. Аз съм отраснала по планините. Много обичам морето, но сърчицето ми има нужда от този кислород, който е там горе, в планината, да попрегръщам дърветата малко.

Пропомняме ви и срещата ни с Ина Добрева, която също игра в "Господин Х и морето"