На 3 юли Античният театър в Пловдив ще посрещне невероятните музиканти от PLACEBO. Концертът "20 години PLACEBO" е част от турнето, с което групата отбелязва 20-ия си рожден ден. А днес вижте какво сподели Стефан Олсдал, басистът на PLACEBO, в специалното си интервю за Момичетата от града!
Светът се променя непрекъснато, и то бързо. Смяташ ли, че успоредно с това се променя и ролята на твореца?
Мисля, че всяко поколение смята себе си за последното. Казваме си: "Когато умра, светът ще свърши с мен". Защото сме нарциси. Нострадамус е предсказал края на света преди стотици години. Иска ни се да виждаме края на света, защото нашият собствен живот има край и е много трудно да проумеем какво точно означава да си жив, това е много абстрактна идея. Да, светът се променя бързо и винаги е било така. В момента изглежда, че живеем във време на техническа революция, която се развива толкова бързо, че не можем да схванем точно как се отразява върху живота ни. Дали радиацията от клетъчния ми телефон ще ми причини рак на мозъка? Възможно е. Дали общуването чрез социални медии ни помага да се сближим или ни отчуждава един от друг? И помага ли това могъщо способие на музиката, или й пречи?
PLACEBO като група винаги е била отворена към новите технологии. Когато сме в студио, обичаме да използваме машини и компютри, защото те предлагат нещо ново. Обръщайки гръб на новите технологии, човек сам се ограничава. В същото време, един софтуер няма да напише песен вместо теб, нито ще те превърне в по-добър музикант. Творците ще продължават да правят това, което винаги са правили от зората на времето, когато са рисували в пещерите - то е част от човешката природа. Благодарение на Интернет вече имаме достъп до много музика, която преди нямаше как да чуем. От друга страна, заливат ни с ненужна информация. Изкуството сега се състои в това да откриеш най-добрия начин, чрез който да намериш нова публика и ако е възможно, да си изкарваш прехраната - това са предизвикателствата пред съвременния артист.
Какво според теб ви помогна да просъществувате толкова време като група, и то такава със собствен стил и облик? [[quote:0]]Мисля, че най-важното е да следваш своята собствена истина, онова, в което ти вярваш. Независимо колко непопулярно може да е то в даден момент. Следвай собствените си идеи и виждания, макар външни фактори да ти диктуват, че трябва да правиш това или онова, за да имаш успех. За нас беше така - следвахме нашите виждания за това как трябва да звучи музиката ни и как бихме искали да изразяваме себе си. Ако правиш това и чувстваш, че си прав, ако си лягаш спокойно вечер, знаеш, че правиш нещо добро, поне за себе си. Това е, много е просто. Разбира се, ние винаги сме се старали и да изнасяме най-добрите концерти, които можем, да пишем възможно най-добрите песни и да не се повтаряме. Сега, 20 години по-късно, сме останали само аз и Браян. Така че продължаваме да държим на своето виждане за това как да създаваме музика - заедно - и същевременно правим необходимото, за да включим в този процес хората, с които се обграждаме и с които сме на турне. Искаме нещата да са възможно най-истински, а не да се превърнат в студенокръвен бизнес, което често се случва.
Къде виждаш PLACEBO след още 20 години и има ли нещо, което мечтаеш да ви се случи?
Честно казано, не съм си представял, че ще стигна дотук - да си говоря с теб днес. Мислех, че ще умра много по-рано. Определено не се виждах жив и гледащ напред към бъдещето на този етап. Странно е и се чувствам така, сякаш ми е даден втори шанс или съм се преродил и си казвам: "Ами сега? Какво да правя? Животът още не е свършил!". Но човек трябва да продължава нататък, както прави светът, както правят децата, които постепенно растат. За нас в момента основното е да правим това, което е най-добре за групата, а в случая то е настоящото турне. Надявам се и след 20 години да имаме същата сила, амбиция и огън, за да тласкаме групата все така напред.
За концерта в Пловдив... [[more]]Нямаме търпение да свирим в Пловдив. Лично аз искам да изразя цялата си солидарност с LGBT общността в България, на която не й е лесно. Надявам се заедно да празнуваме сред красотата на Античния театър.
Е, тъкмо щях да те питам дали имаш послание към феновете, но ти ме изпревари. Значи: елате да празнуваме заедно!
Да, нека заедно се изправим срещу трудностите. Чувствам се съпричастен към борбата на малцинствата. Самият аз съм част от такова - LGBT общността. Нашата борба е постоянна. Това, което мога да кажа, е: бъдете силни, елате с гордо вдигнат флаг и глава и нека заедно превърнем вечерта в незабравимо събитие!
Концертът "20 години PLACEBO" е организиран от радио Тангра Мега Рок. Билетите са в продажба в системата на Eventim.
