ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Стефан Василев снима само светици

Стефан Василев снима само светици
Със Стефан Василев се запознахме отзад-напред - първо научих с какво се занимава, а след това открих самия него. За последните няколко месеца куп мои познати смениха профилните си снимки с такива, на които имат вид на светица с ореол от прозорец, решетка или дори барабан. Разтърсих и се оказа, че всички те са част от проекта Urban Saints, който съществува почти година и няма никакво намерение да спира. Самият Стефан в работно време е графичен дизайнер, а извън него - непрофесионален фотограф. Така и започва и серията със светиците - първата снимка се получава "случайно", докато изпробва новия си фотоапарат. Резултатът изненадва със своята различност и нов поглед на града и момичетата в него, а Стефан упорито продължава да търси свещеното в момичетата, които застават пред обектива му.

Как започна проектът?

През април или март миналата година снимах една приятелка – Биляна, редактор на сп. ИНТРО. Стана съвсем случайно, без абсолютно никакви планове. Просто беше готино мястото - с кръгъл прозорец - и дори на първата снимка е със събрани ръце като за молитва, а на другите гледа така нагоре, сякаш идва второто пришествие... Показах снимките на приятели и те казаха, че идеята е супер и трябва да се продължи по някакъв начин. И така малко по малко започнах да досаждам на разни приятелки, познати, непознати, колежки и да ги снимам.

Как си избираш моделите?

Никога не съм имал някакъв определен критерий за жена. Правят ми впечатление супер различни хора и  явно се отразява по някакъв начин и на моя избор, няма нещо общо, което да ги събира. Пък и щеше да е скучно тогава, ако след трета вече знаеш четвъртата каква ще е. Особено, както въобще не искам да спирам никога с тези снимки, ако станат 100, 200, 500, тогава наистина, ако започнат да си приличат много, ще е скучно.

Къде ги намираш – спираш момичета на улицата ли?

Не, чак по улицата, не. Въпреки че си правя визитки,  на които си пише Urban saints, фотографски проект от еди-кой-си, с телефона, с всичко. Но реално визитка съм използвал един единствен път, когато се прибирах към къщи един ден, мернах едно момиче, направи ми впечатление в каква кола се качва и после ѝ бях оставил на чистачката една визитка и тя ми се обади на следващия ден. Звъни ми някакъв непознат номер: „Добър ден, аз тука една визитка имам...“

Снима ли я?

Да, снимах я, въпреки ми трябваха 10-на секунди да се осъзная, че съм направим такава глупост.  Но да, снимах я. Видяхме се, запознахме се и снимката ѝ стана много готина. Това е единственият случай, в който съм си използвал визитката по предназначение.

Защо няма усмихната снимки?

Аз не искам. Защото всяка снимка малко или много визуално наподобява икона. Дори да е снимка на някакво момиче с татуси, пиърсинг или щура прическа, искам поне малко да наподобява като стил и излъчване на икона. Иначе непрекъснато обяснявам: „Не, не си сдухана, не, не си ядосана, просто са сериозна и в това няма нищо лошо.“ Не всеки трябва да се хили непрекъснато и това не значи, че е скучен и не е интересен.

Добре ама защо само жени, няма ли да имаш светци?

Първоначално си мислех, че може да има и мъже, но реших, че ако трябва да бъдат по равно. Не може да има 10 снимки на момичета и 1 на момче. Едва ли ще намеря толкова мъже, а и все пак и ми правят впечатление момичета. Бях намерил някакви приятели, които са ди джеи, музиканти, дизайнери, фотографи, които са интересни хора визуално, като излъчване. В един момент, ако станат много снимки и наистина проектът не умре малко по малко, може и да имам някаква серия, която да е с мъжки снимки, защо не. Не съм изключил идеята просто за момента ми е по-приятно да снимам момичета.

Ти самият вярващ ли си? Чувстваш ли, че прекрачваш някакви граници?

Не, не. За мен това с религията е много субективно – измислено насила и наложено. Хубаво е да е вярващ човек, но не в някакви неща, които някой друг ги е казал. Да речем - аз вярвам в себе си. Вярвам, че ако нещо се случи, ще съм го постигнал аз или ако не се случи, пак аз съм си виновен. Не мисля, че прекрачвам някакви границии не мисля, че съм направил нещо лошо. Снимал съм едни момичета, снимал съм с една идея, оттам нататък, стига да не е порнография или нещо много крайно, незаконно. В снимките има момичета, които са вярващи и не мисля, че това богохулство.

Никога не съм предполагала, че в София има толкова много кръгли прозорци.

Повярвай ми, има страшно много! Първоначално ги откривахслучайно, после започнах да обикалям целенасочено, за да съм подготвен за следващите снимки. В един момент започнаха да се съгласяват все повече и повече момичета. Пък не може аз да изляза несериозният – да съм предложил, те да са се съгласили, а аз да кажа ми не знам как, къде и какво. В архива с местата имам още 30 места, които още не съм използвал.

Всичките ли са в центъра?

Не, от Околовръстното до...

Люлин, Младост...

Е, не, Люлин, не. Панелната архитектура не предполага много кръгли елементи.  Има някакви места, около които има повече, примерно около „Пиротска“ и в пресечките на „Графа“. Има и страшно много кръгове, които са над първия етаж, над входове, но тях не мога да използвам.Те  са между първи и между втория етаж на стълбите някъде там – кръгъл прозорец, илюминатор, не става.

Колко фотосесии си направил до сега?

Снимал съм повече от 80 момичета. Минаха почти 3-4 месеца от последните снимки, така че трябва да има развитие. Работя като бранд дизайнер, но никъде върху опаковките, които съм правил не пише, че точно аз съм дизайнерът. А със снимките не е така – името ми стои там.

Ще направиш ли изложба?

Ами не точно. Искам да издам книга със снимки, която да бъде своеобразна изложба и след това да направя и физическа такава. Но в книгата няма да има всички снимки, защото ще стане много дебела и скъпа. Споря с издателя, който е убеден, че повече от 50 снимки не трябва да има, защото няма да стане интересно и малко по малко приех и аз това мнение и ще трябва да подбирам снимки.