Стефани Лалева е на 21 години, живее в Лондон от шест години, има бакалавърска степен по социология, а сега прави магистратура по "Интернационален маркетинг" в  "Кингс Колидж. Тя е истинско градско момиче, което обича динамиката на метрополиса, но също така цени спокойствието, природата и пътешествията. Определя себе си като работохолик, като си признава, че това не винаги ѝ носи само позитиви. Тя е лицето на протестите в Лондон, като не пропуска и ден пред посолството ни в столицата на Великобритания. За мотивацията си, за исканията на протестиращите и за мечтите си за една по-добра България  разказва специално за нас, Момичетата, самата Стефани. 

Какво провокира едно много красиво, будно и умно момиче да застане начело на протестите в Лондон?

Стефани Лалева: Когато коронавирусът се разпространи и в Лондон, всички мои приятели и познати се върнаха в България и аз останах сама в града. Винаги съм се интересувала от нещата, които се случват по света и у нас, от това, което става около мен. Още в първия ден на протестите в София – 9 юли, всички мои приятели там бяха на първа линия от обяд, звъннаха ми и ме помолиха да разпространя каузата и в Лондон. Много ми се искаше и аз да можех да съм там с тях и затова още същата вечер реших да направя и аз протест пред Българското посолство. Създадох фейсбук събитие и на следващият ден в 12:00 часа на обяд застанах сама с един лозунг и чаках някой да дойде. Не обичам да се оплаквам и когато дойде момент да се действа, не мога да гледам отстрани и да седя безучастна. Имам надежда и знам, че алтернатива винаги има. Най-малкото съм видяла една подредена и демократична държава и съм убедена, че това е възможно и у нас. 

Как стана така, че протестиращите българи в Лондон ти гласуваха доверие да бъдеш техен организатор? 

Стефани Лалева: Привечер в първият ден от протестите най-накрая дойде едно момче, което тогава все още не познавах – Филип. Той беше с цялата си група приятели, разбрахме се да съберем сили и оттогава той ми помага адски много. Оттам нататък всичко беше много спонтанно, организацията е многопластова и всеки един от протестиращите има своята роля в нея, вече не съм сама. Иначе мисля, че другите ми се довериха, защото видяха, че не съм политически обвързана, а просто наистина искам позитивна промяна, за да можем най-накрая всички ние да се върнем в България. 

Какво мотивира всички вас, протестиращите в столицата на Великобритания, да пътувате всеки ден с часове, за да заявите разочарованието си от властта в родината? 

Стефани Лалева: Много ми е трудно да говоря от името на другите, но от това, което чувам и виждам, става ясно, че хората са наистина жадни за промяна. Прекалено дълго време търпим едно и също управление, което води до деградация на страната ни. Ние сме изгонени от липсата на перспектива и развитие у нас. Мисля, че протестиращите са мотивирани  от това, че семействата и приятелите им са навън всеки ден и искрено желаят да ги подкрепят, дори от разстояние. На никого от нас не му е приятно да живее емигрантски живот и да плаща данъци за развитието на чужда икономика.

Как лично ти съвместяваш ежедневните си задължения с гражданската си позиция? 

Стефани Лалева: За мой късмет лекциите ми започват отново през септември, като в момента само работя. Първите 17 дни от протеста не бях работила, защото физически не ми достигаше времето. Сега обаче се справям доста по-добре с организацията и сме си разпределили ролите така, че да може всеки от нас да ходи на работа и да идва пред посолството, без да прави огромни жертви. Всичко е до групова работа. 

Поддържаш ли конкретна политическа формация в родината? 

Стефани Лалева: Не, в никакъв случай. Смятам, че нито една от политическите формации, които в момента съществуват, не са способни да предложат истинска алтернатива на корупцията и масовото крадене. Някои от тях са се дегизирали като ''алтернатива'', но аз им нямам доверие и смятам, че всички се борят за общата хранилка. Докато няма пълна дигитализация на правителството, пълна прозрачност на управлението и на администрацията в България, няма да повярвам на нито една партия или личност. 

Защо се вълнуваш какво става в България, като си решила преди време да заминеш далече? 

Стефани Лалева: По-рано споменах, че винаги съм се интересувала какво се случва по света. Винаги съм била и винаги ще бъда българка, независимо къде живея. И това да отстоявам гражданската си позиция, е мой дълг като такава. В такива кризисни моменти трябва да сме единни като нация,без значение кой къде е. Разделянето и отчуждението на обществото е типична тактика на едно тоталитарно управление и не бива да позволяваме на властимащите това да се случва, защото те са наясно, че всички заедно сме по-силни от тях.

И още ...