ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Стефани от Лондон: Всички заедно сме по-силни от управляващите

Стефани от Лондон: Всички заедно сме по-силни от управляващите

Снимка: Личен архив

Стефани Лалева е на 21 години, живее в Лондон от шест години, има бакалавърска степен по социология, а сега прави магистратура по "Интернационален маркетинг" в  "Кингс Колидж. Тя е истинско градско момиче, което обича динамиката на метрополиса, но също така цени спокойствието, природата и пътешествията. Определя себе си като работохолик, като си признава, че това не винаги ѝ носи само позитиви. Тя е лицето на протестите в Лондон, като не пропуска и ден пред посолството ни в столицата на Великобритания. За мотивацията си, за исканията на протестиращите и за мечтите си за една по-добра България  разказва специално за нас, Момичетата, самата Стефани. 

Какво провокира едно много красиво, будно и умно момиче да застане начело на протестите в Лондон?

Стефани Лалева: Когато коронавирусът се разпространи и в Лондон, всички мои приятели и познати се върнаха в България и аз останах сама в града. Винаги съм се интересувала от нещата, които се случват по света и у нас, от това, което става около мен. Още в първия ден на протестите в София – 9 юли, всички мои приятели там бяха на първа линия от обяд, звъннаха ми и ме помолиха да разпространя каузата и в Лондон. Много ми се искаше и аз да можех да съм там с тях и затова още същата вечер реших да направя и аз протест пред Българското посолство. Създадох фейсбук събитие и на следващият ден в 12:00 часа на обяд застанах сама с един лозунг и чаках някой да дойде. Не обичам да се оплаквам и когато дойде момент да се действа, не мога да гледам отстрани и да седя безучастна. Имам надежда и знам, че алтернатива винаги има. Най-малкото съм видяла една подредена и демократична държава и съм убедена, че това е възможно и у нас. 

Как стана така, че протестиращите българи в Лондон ти гласуваха доверие да бъдеш техен организатор? 

Стефани Лалева: Привечер в първият ден от протестите най-накрая дойде едно момче, което тогава все още не познавах – Филип. Той беше с цялата си група приятели, разбрахме се да съберем сили и оттогава той ми помага адски много. Оттам нататък всичко беше много спонтанно, организацията е многопластова и всеки един от протестиращите има своята роля в нея, вече не съм сама. Иначе мисля, че другите ми се довериха, защото видяха, че не съм политически обвързана, а просто наистина искам позитивна промяна, за да можем най-накрая всички ние да се върнем в България. 

Какво мотивира всички вас, протестиращите в столицата на Великобритания, да пътувате всеки ден с часове, за да заявите разочарованието си от властта в родината? 

Стефани Лалева: Много ми е трудно да говоря от името на другите, но от това, което чувам и виждам, става ясно, че хората са наистина жадни за промяна. Прекалено дълго време търпим едно и също управление, което води до деградация на страната ни. Ние сме изгонени от липсата на перспектива и развитие у нас. Мисля, че протестиращите са мотивирани  от това, че семействата и приятелите им са навън всеки ден и искрено желаят да ги подкрепят, дори от разстояние. На никого от нас не му е приятно да живее емигрантски живот и да плаща данъци за развитието на чужда икономика.

Как лично ти съвместяваш ежедневните си задължения с гражданската си позиция? 

Стефани Лалева: За мой късмет лекциите ми започват отново през септември, като в момента само работя. Първите 17 дни от протеста не бях работила, защото физически не ми достигаше времето. Сега обаче се справям доста по-добре с организацията и сме си разпределили ролите така, че да може всеки от нас да ходи на работа и да идва пред посолството, без да прави огромни жертви. Всичко е до групова работа. 

Поддържаш ли конкретна политическа формация в родината? 

Стефани Лалева: Не, в никакъв случай. Смятам, че нито една от политическите формации, които в момента съществуват, не са способни да предложат истинска алтернатива на корупцията и масовото крадене. Някои от тях са се дегизирали като ''алтернатива'', но аз им нямам доверие и смятам, че всички се борят за общата хранилка. Докато няма пълна дигитализация на правителството, пълна прозрачност на управлението и на администрацията в България, няма да повярвам на нито една партия или личност. 

Защо се вълнуваш какво става в България, като си решила преди време да заминеш далече? 

Стефани Лалева: По-рано споменах, че винаги съм се интересувала какво се случва по света. Винаги съм била и винаги ще бъда българка, независимо къде живея. И това да отстоявам гражданската си позиция, е мой дълг като такава. В такива кризисни моменти трябва да сме единни като нация,без значение кой къде е. Разделянето и отчуждението на обществото е типична тактика на едно тоталитарно управление и не бива да позволяваме на властимащите това да се случва, защото те са наясно, че всички заедно сме по-силни от тях.

И още ... 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...