ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Стенли: Човек цял живот търси своя храм, важното е да не спира

Както вече знаете, Момичетата от града са в Созопол на „Аполония“. Атмосферата тук е повече от страхотна, а тази вечер в 21:00 ч. на сцената на амфитеатъра ще се качи Стенли заедно с новата си група. Успяхме да го открием ден преди концерта и да си поговорим малко за музика, море, за важните неща в живота. Освен това Стенли ни предостави непубликувани досега лични кадри от своето лято и ние му благодарим от сърце.

Предлагам ви да прочетете сега следващите редове, ще ви усмихнат много, обещавам. А довечера ще се видим на концерта, за да попеем заедно.

Къде прекарва лятото си Стенли?

Край морето. Два месеца съм на каравана там, направил съм си я така, че да ми е хубаво, и пътувам само когато имам концерти.

Роден сте във Велики Преслав, връщате ли се често там?

Да, майка ми е все още жива и здрава, ходя често да я виждам. Имам къща, която беше на дядо ми, аз я реставрирах, направих малко подобрения, дърво, камък, стана много приятно. Събирам се там с приятели от детството ми.

„Тангра“, „Спринт“, самостоятелна кариера – къде и кога намерихте себе си като творец? Какво Ви даде „Тангра“?

„Тангра“ ме формира като музикант, формира вкуса ми. Тогава всички слушахме една и съща музика, която беше много нова за България, и започнахме да правим тази нова музика. Половин година по-късно видяхме ефекта.

Да твориш, когато имаш какво да кажеш. Да търсиш нещо интересно, с което да провокираш.

В началото нямахме много публика, даже някои мислеха, че сме присвоили името „Тангра“ – защото сме съвсем нови хора, със съвсем нов външен вид... Вече след 6-7 месеца, това беше ‘83-‘84 г., залите бяха пълни. Имахме и по два концерта в големите градове. Така продължи три години, до ‘86 г., когато реших да напусна групата.

След „Тангра“ имах две свободни години, в които направих няколко опита с песни, но се изморих много. Тогава с тези комисии беше някакъв ад. И трите песни бяха със социални текстове, които не бяха одобрени, разбира се.

После ‘88 г. получих предложение от „Спринт“ за един фестивал в Москва. Отидохме, спечелихме първо място и останахме две години. Един ден по руската телевизия видях, че Тодор Живков пада от власт, и си казах: „Край, дотук бях, искам да се прибера, настъпва моето време!“. :) И се върнах.

И започнахте самостоятелна кариера. Тогава ли намерихте себе си като творец?

Да. През 1990 г. издадох първия си албум – „Сълзите на скитника“, след това „Пътят към храма“ (1992 г.) и „Как се казваш“ (1994 г.). После имах една по-голяма пауза, след която се появи и „Обсебен“.

Спомням си, когато се появи „Обсебен“, бях на 18. Тотален хит, скандален клип, песен, която те повлича със себе си и искаш да я слушаш отново и отново. И 18 години по-късно това парче е все така въздействащо. Как се създава такава музика и защо днес подобни хитове сякаш не се раждат?

Да, идеята на клипа беше на Димитър Митовски, харесах я, с кадри от филма „Андалуското куче“. И се получиха нещата, стана клип на годината, а аз – певец на годината. :) Аз и сега като я запея тази песен на концерт, всички полудяват.

Какво се изисква, за да се задържиш толкова години на сцената? Догодина за Вас стават 35.

Аз не мога да дам някакво точно определение. Мога да кажа за себе си. Правя музика, когато ми се иска, когато имам вдъхновение. В последните години почти не съм пускал нещо ново, което не е много добре. Или ми е минала музата, или ми трябва нещо, което да ме разтърси, не знам. Но при мен нещата стават спонтанно.

Човек трябва да обича това, което прави, и да не се отказва. При мен е удоволствие, особено през последните две години.

Откакто направихте новата си група?

Да, групата, с която пътувам. Това са Димитър Ковачев-Фънки (бас китара), Стефан Попов (барабани) и Иво Чалъков (китара). Стефан и Иво са от Gravity Co., с Иво работя от години.

Невероятно удоволствие е за мен да работя заедно с тях, забавляваме се много, весело е, когато пътуваме по концерти. Те са професионалисти, освен това много харесват музиката, която съм писал през годините, и с голям кеф изпълняват парчетата. Където минем, е пълно винаги, което е много хубаво. :)

Ето песните, които съм писал през годините, са издържали. Може би точно защото не са били комерсиални.

Не са били тип еднодневка...

Да, точно така. Много е важно да постигнеш това. Особено когато си творец, а не просто изпълнител.

Какво мислите за съвременната българска музика, за новите лица?

Харесвам някои от тях, например „Скандау“. Тото ми харесва. Очаквайте общи интересни неща.

За съжаление обаче няма или аз не попадам на групи, които

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...