Както вече знаете, Момичетата от града са в Созопол на „Аполония“. Атмосферата тук е повече от страхотна, а тази вечер в 21:00 ч. на сцената на амфитеатъра ще се качи Стенли заедно с новата си група. Успяхме да го открием ден преди концерта и да си поговорим малко за музика, море, за важните неща в живота. Освен това Стенли ни предостави непубликувани досега лични кадри от своето лято и ние му благодарим от сърце.
Предлагам ви да прочетете сега следващите редове, ще ви усмихнат много, обещавам. А довечера ще се видим на концерта, за да попеем заедно.
Къде прекарва лятото си Стенли?
Край морето. Два месеца съм на каравана там, направил съм си я така, че да ми е хубаво, и пътувам само когато имам концерти.
Роден сте във Велики Преслав, връщате ли се често там?
Да, майка ми е все още жива и здрава, ходя често да я виждам. Имам къща, която беше на дядо ми, аз я реставрирах, направих малко подобрения, дърво, камък, стана много приятно. Събирам се там с приятели от детството ми.
„Тангра“, „Спринт“, самостоятелна кариера – къде и кога намерихте себе си като творец? Какво Ви даде „Тангра“?
„Тангра“ ме формира като музикант, формира вкуса ми. Тогава всички слушахме една и съща музика, която беше много нова за България, и започнахме да правим тази нова музика. Половин година по-късно видяхме ефекта.
Да твориш, когато имаш какво да кажеш. Да търсиш нещо интересно, с което да провокираш.
В началото нямахме много публика, даже някои мислеха, че сме присвоили името „Тангра“ – защото сме съвсем нови хора, със съвсем нов външен вид... Вече след 6-7 месеца, това беше ‘83-‘84 г., залите бяха пълни. Имахме и по два концерта в големите градове. Така продължи три години, до ‘86 г., когато реших да напусна групата.
След „Тангра“ имах две свободни години, в които направих няколко опита с песни, но се изморих много. Тогава с тези комисии беше някакъв ад. И трите песни бяха със социални текстове, които не бяха одобрени, разбира се.
После ‘88 г. получих предложение от „Спринт“ за един фестивал в Москва. Отидохме, спечелихме първо място и останахме две години. Един ден по руската телевизия видях, че Тодор Живков пада от власт, и си казах: „Край, дотук бях, искам да се прибера, настъпва моето време!“. :) И се върнах.
И започнахте самостоятелна кариера. Тогава ли намерихте себе си като творец?
Да. През 1990 г. издадох първия си албум – „Сълзите на скитника“, след това „Пътят към храма“ (1992 г.) и „Как се казваш“ (1994 г.). После имах една по-голяма пауза, след която се появи и „Обсебен“.
Спомням си, когато се появи „Обсебен“, бях на 18. Тотален хит, скандален клип, песен, която те повлича със себе си и искаш да я слушаш отново и отново. И 18 години по-късно това парче е все така въздействащо. Как се създава такава музика и защо днес подобни хитове сякаш не се раждат?
Да, идеята на клипа беше на Димитър Митовски, харесах я, с кадри от филма „Андалуското куче“. И се получиха нещата, стана клип на годината, а аз – певец на годината. :) Аз и сега като я запея тази песен на концерт, всички полудяват.
Какво се изисква, за да се задържиш толкова години на сцената? Догодина за Вас стават 35.
Аз не мога да дам някакво точно определение. Мога да кажа за себе си. Правя музика, когато ми се иска, когато имам вдъхновение. В последните години почти не съм пускал нещо ново, което не е много добре. Или ми е минала музата, или ми трябва нещо, което да ме разтърси, не знам. Но при мен нещата стават спонтанно.
Човек трябва да обича това, което прави, и да не се отказва. При мен е удоволствие, особено през последните две години.
Откакто направихте новата си група?
Да, групата, с която пътувам. Това са Димитър Ковачев-Фънки (бас китара), Стефан Попов (барабани) и Иво Чалъков (китара). Стефан и Иво са от Gravity Co., с Иво работя от години.
Невероятно удоволствие е за мен да работя заедно с тях, забавляваме се много, весело е, когато пътуваме по концерти. Те са професионалисти, освен това много харесват музиката, която съм писал през годините, и с голям кеф изпълняват парчетата. Където минем, е пълно винаги, което е много хубаво. :)
Ето песните, които съм писал през годините, са издържали. Може би точно защото не са били комерсиални.
Не са били тип еднодневка...
Да, точно така. Много е важно да постигнеш това. Особено когато си творец, а не просто изпълнител.
Какво мислите за съвременната българска музика, за новите лица?
Харесвам някои от тях, например „Скандау“. Тото ми харесва. Очаквайте общи интересни неща.
За съжаление обаче няма или аз не попадам на групи, които
да правят интересни неща. Много са малко групите, които правят опити. Или се хвърлят, пеят на английски, всички искат да заминат навън, да ги харесат навън. В което няма нищо лошо, разбира се. Трудно е да се случват така нещата, но им пожелавам успех. Важно е да имат собствен почерк, разпознаваем стил. Иначе просто няма смисъл да се повтарят някакви неща.
„Пътят към храма“ също е една от емблематичните Ви песни. Лесно ли намерихте пътя към своя храм?
Човек цял живот търси своя храм, символично казано. Общо взето при мен пътят винаги е бил трънлив, с много завои, перипетии. Търсиш цял живот. Намираш нещо, но все не ти достига, и продължаваш. Важното е да не спираш.
Това ли е сред най-важните уроци, на които Ви е научил животът досега?
Да не спираш, да не се отказваш. Говоря и като музикант. Да твориш, когато имаш какво да кажеш. Да търсиш нещо интересно, с което да провокираш.
При думата „любов“ кое е първото, което се появява в главата Ви?
Необходимост. Да имаш нужда да виждаш любими хора, любими предмети, любими места, да правиш любими неща. Моето хоби е риболовът, ето това е – водата, която е там. Не ми е важно какви риби ще хвана, но като гледам водата, ми е добре. Както казах, аз съм два месеца на каравана на морето, на първа линия, два месеца гледам тази вода. Два месеца какво толкова гледам, не знам – едно и също, ще полудея :), обаче съм там, хубаво е.
Утре (бел. ред. 2 септември) ще Ви видим на сцената на амфитеатър „Аполония“ в Созопол. Какво сте подготвили заедно с Фънки, Иво и Стефан?
Мои песни, които съм писал през годините, и някои от хитовете на „Тангра“, разбира се, с ново звучене.
„Жулиета“ ще чуем ли? Любима ми е.
Да. И още няколко, например „Бъди, какъвто си“, „Циркът“... Използваме много електроника. Мисля, че звукът ни е много добър. Надявам се да се получи хубав концерт.
