ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Стоян Михалев: Времето на хората с ниска взискателност отмина

Стоян Михалев е музикант и политик, съучредител на ДСБ. В момента е член на националното ръководство на партията, която е част от коалицията "Демократична България" заедно с "Да България" и "Зелено движение". Подобно на Христо Иванов, и Михалев не пропуска и ден сред протестиращите. Често можете да го видите с микрофон в ръка, но още по-често говори с хората, с които всеки ден са заедно на площада, за да искат едно по-добро бъдеще за България. 

Няма как да не започна с темата на вчерашния ден. Изненадан ли сте, че Бойко Борисов не подаде оставка? 

Стоян Михалев: Не. Оказа се, че Борисов само "тийзна", за да провери какви ще са реакциите. Той видя какви са – имаше тържества в очакване. Но явно това го мотивира още повече да не губи управлението. За мен това е някаква особена форма на страх. Самият Борисов обаче си дава сметка, че колкото повече бави оставките, толкова повече протестът се радикализира. Властта се опита да изрине протеста на "Орлов мост" преди няколко дни, но това още повече мобилизира хората да са на площадите, докато исканията им не бъдат удовлетворени. 

Вие като гражданин или като политик отидохте на площада?

Стоян Михалев: Аз преди всичко съм гражданин, а след това мога да бъда политик. И като гражданин, и като политик през последните 10 години изразявам позицията, че не харесвам управлението на Борисов по много причини, които с времето се задълбочаваха, вместо да се променят към добро. От една страна, в мен говори гражданинът, който не може да приеме това управление. От друга страна, политикът в мен казва: "Не можеш да чакаш някой да стане и да говори вместо теб".

"Животът ни мина на тези павета. Цял живот ги сваляме. Докога ще търпим да притежават миналото, настоящето и бъдещето ни", попитахте протестиращите. И така – докога ще търпим? 

Стоян Михалев: Този въпрос има своя отговор в поколенията, които се появяват. В момента навлизаме в това поколение, което няма деформациите на това тоталитарно общество. Защото всички ние, които изживяхме дори и малка част от своята младост в това време, явно сме по някакъв начин деформирани и неспособни да премахнем всички тези зависимости от миналото. Защото и зависимостите на Борисов минават през миналото. Той е едно лице, свързано с Тодор Живков и хората му, със службите на Живков. Неслучайно се казва, че Борисов е представител на клана Живков, а в БСП са останали представители на клана Луканов.

Т.е. надеждата ни е в младите на протестите? 

Стоян Михалев: Да. Младите виждат своя живот по един много прагматичен начин. Защото учат в престижни чужди университети, работят в престижни чужди компании, живеят в страни, в които стандартът на живот е различен. Различен е и начинът на управление на публични средства. Това е формирало в тях една взискателност. Моето поколение и поколението преди мен не са имали възможността да пътуват така масово. 

В България години наред се инвестираше в това да се създават общности от хора с ниска взискателност. Хора, които се задоволяват от малко. Години наред водещи на предавания в телевизионния ефир паразитираха върху хора с ниска взискателност. А сега младите живеят различно – в чужбина самата атмосфера те кара да имаш голяма взискателност – както към управляващите, така и към себе си. 

Според Вас има ли опити да се яхнат протестите от различни политически партии? И кои са големите паразити на протестите? 

Стоян Михалев: Направи ми впечатление, че в първите седмици на протестите имаше различни представители на различни политически партии на площада. След като поотмина първоначалната еуфория и се видя, че като граждани трябва да поемем сериозен ангажимент, който няма да приключи само с няколко появявания в ефир,  постепенно започнаха да отпадат дадени политически лица. Сигурен съм, че и досега има на протеста техни съмишленици и избиратели. Но като цяло – представителите и поддръжниците на тези партии не намериха техния смисъл в постоянното ходене на площада. Освен това не е ясно те какви зависимости имат към това управление.

Подозирам, че голяма част от политиците, които излизаха на протестите и се обявиха против управлението на Борисов, не са против модела на Доган и Пеевски. Т.е. на модела на сараите, които казват как да се разпределят порциите. Те са с голямо желание Борисов да бъде свален, за да поемат "задълженията" му. Трябва да е ясно, че години наред се формират управления, одобрени именно от сараите. Дори и тези партии, които са поставени в опозиция, също са в тази роля с тяхна благословия. 

Това е една от причините протестът все повече да се избистря и да е от хора, които не го правят заради политически партии, а заради себе си. 

И какво е мястото на "Демократична България" на протестите? 

Стоян Михалев: Ние сме тези, които запалихме искрата и направихме възможно тази енергия да се възпламени по този начин. Не трябва да забравяме акцията на съпредседателя на "Да България" Христо Иванов в Росенец. Нещата, които казваме от "Демократична България", не са от вчера. Но чак сега хората ни чуха. Помните ли, че преди година само ние, "Правосъдие за всеки" и "Боец" реагирахме срещу избирането на главния прокурор. А сега това е основно искане на протестите – неговата оставка. 

А ще му се размине ли на Гешев? 

Стоян Михалев: Ние не трябва да разглеждаме Гешев чисто в персонален план. Това е модел. Модел, при който едни политици задкулисно казват на членовете на ВСС как да гласуват за главен прокурор. Това е именно порочен модел. Няма значение дали ще се казва Гешев, Цацаров или Франтишек, защото властовият център, който насочва избора е един и същ. Сам по себе си Гешев не може да е цел. Цел е реформата на механизма на избиране на главния прокурор, както и на функцията му. Ако това ще е една постоянно възпроизвеждаща се институция под формата на политическа бухалка на властови задкулисни центрове. Каква е ползата от функцията на главния прокурор, ако тя ще наказва неудобните политически опоненти и представители на бизнеса? Но той трябва да понесе и политическата си отговорност. Протестът не може, а и не трябва да спре само с оставката на Борисов. Дори тогава ще се концентрира още повече върху главния прокурор. 

Всъщност протестиращите не искат само оставката на Борисов, а на целия кабинет, нали?

Стоян Михалев: Разбира се. Нашата цел е да вървим към предсрочни избори. Тази схема – ето, уволнявам трима министри на Пеевски, после назначавам други трима на Пеевски, не работи. Ние искаме оставката на цялото правителство. 

И още ... 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...