Лица

Стоян Михалев: Времето на хората с ниска взискателност отмина

Младите са на ход! Няма да търпят модела Гешев!

Стоян Михалев е музикант и политик, съучредител на ДСБ. В момента е член на националното ръководство на партията, която е част от коалицията "Демократична България" заедно с "Да България" и "Зелено движение". Подобно на Христо Иванов, и Михалев не пропуска и ден сред протестиращите. Често можете да го видите с микрофон в ръка, но още по-често говори с хората, с които всеки ден са заедно на площада, за да искат едно по-добро бъдеще за България. 

Няма как да не започна с темата на вчерашния ден. Изненадан ли сте, че Бойко Борисов не подаде оставка? 

Стоян Михалев: Не. Оказа се, че Борисов само "тийзна", за да провери какви ще са реакциите. Той видя какви са – имаше тържества в очакване. Но явно това го мотивира още повече да не губи управлението. За мен това е някаква особена форма на страх. Самият Борисов обаче си дава сметка, че колкото повече бави оставките, толкова повече протестът се радикализира. Властта се опита да изрине протеста на "Орлов мост" преди няколко дни, но това още повече мобилизира хората да са на площадите, докато исканията им не бъдат удовлетворени. 

Вие като гражданин или като политик отидохте на площада?

Стоян Михалев: Аз преди всичко съм гражданин, а след това мога да бъда политик. И като гражданин, и като политик през последните 10 години изразявам позицията, че не харесвам управлението на Борисов по много причини, които с времето се задълбочаваха, вместо да се променят към добро. От една страна, в мен говори гражданинът, който не може да приеме това управление. От друга страна, политикът в мен казва: "Не можеш да чакаш някой да стане и да говори вместо теб".

"Животът ни мина на тези павета. Цял живот ги сваляме. Докога ще търпим да притежават миналото, настоящето и бъдещето ни", попитахте протестиращите. И така – докога ще търпим? 

Стоян Михалев: Този въпрос има своя отговор в поколенията, които се появяват. В момента навлизаме в това поколение, което няма деформациите на това тоталитарно общество. Защото всички ние, които изживяхме дори и малка част от своята младост в това време, явно сме по някакъв начин деформирани и неспособни да премахнем всички тези зависимости от миналото. Защото и зависимостите на Борисов минават през миналото. Той е едно лице, свързано с Тодор Живков и хората му, със службите на Живков. Неслучайно се казва, че Борисов е представител на клана Живков, а в БСП са останали представители на клана Луканов.

Т.е. надеждата ни е в младите на протестите? 

Стоян Михалев: Да. Младите виждат своя живот по един много прагматичен начин. Защото учат в престижни чужди университети, работят в престижни чужди компании, живеят в страни, в които стандартът на живот е различен. Различен е и начинът на управление на публични средства. Това е формирало в тях една взискателност. Моето поколение и поколението преди мен не са имали възможността да пътуват така масово. 

В България години наред се инвестираше в това да се създават общности от хора с ниска взискателност. Хора, които се задоволяват от малко. Години наред водещи на предавания в телевизионния ефир паразитираха върху хора с ниска взискателност. А сега младите живеят различно – в чужбина самата атмосфера те кара да имаш голяма взискателност – както към управляващите, така и към себе си. 

Според Вас има ли опити да се яхнат протестите от различни политически партии? И кои са големите паразити на протестите? 

Стоян Михалев: Направи ми впечатление, че в първите седмици на протестите имаше различни представители на различни политически партии на площада. След като поотмина първоначалната еуфория и се видя, че като граждани трябва да поемем сериозен ангажимент, който няма да приключи само с няколко появявания в ефир,  постепенно започнаха да отпадат дадени политически лица. Сигурен съм, че и досега има на протеста техни съмишленици и избиратели. Но като цяло – представителите и поддръжниците на тези партии не намериха техния смисъл в постоянното ходене на площада. Освен това не е ясно те какви зависимости имат към това управление.

Подозирам, че голяма част от политиците, които излизаха на протестите и се обявиха против управлението на Борисов, не са против модела на Доган и Пеевски. Т.е. на модела на сараите, които казват как да се разпределят порциите. Те са с голямо желание Борисов да бъде свален, за да поемат "задълженията" му. Трябва да е ясно, че години наред се формират управления, одобрени именно от сараите. Дори и тези партии, които са поставени в опозиция, също са в тази роля с тяхна благословия. 

Това е една от причините протестът все повече да се избистря и да е от хора, които не го правят заради политически партии, а заради себе си. 

И какво е мястото на "Демократична България" на протестите? 

Стоян Михалев: Ние сме тези, които запалихме искрата и направихме възможно тази енергия да се възпламени по този начин. Не трябва да забравяме акцията на съпредседателя на "Да България" Христо Иванов в Росенец. Нещата, които казваме от "Демократична България", не са от вчера. Но чак сега хората ни чуха. Помните ли, че преди година само ние, "Правосъдие за всеки" и "Боец" реагирахме срещу избирането на главния прокурор. А сега това е основно искане на протестите – неговата оставка. 

А ще му се размине ли на Гешев? 

Стоян Михалев: Ние не трябва да разглеждаме Гешев чисто в персонален план. Това е модел. Модел, при който едни политици задкулисно казват на членовете на ВСС как да гласуват за главен прокурор. Това е именно порочен модел. Няма значение дали ще се казва Гешев, Цацаров или Франтишек, защото властовият център, който насочва избора е един и същ. Сам по себе си Гешев не може да е цел. Цел е реформата на механизма на избиране на главния прокурор, както и на функцията му. Ако това ще е една постоянно възпроизвеждаща се институция под формата на политическа бухалка на властови задкулисни центрове. Каква е ползата от функцията на главния прокурор, ако тя ще наказва неудобните политически опоненти и представители на бизнеса? Но той трябва да понесе и политическата си отговорност. Протестът не може, а и не трябва да спре само с оставката на Борисов. Дори тогава ще се концентрира още повече върху главния прокурор. 

Всъщност протестиращите не искат само оставката на Борисов, а на целия кабинет, нали?

Стоян Михалев: Разбира се. Нашата цел е да вървим към предсрочни избори. Тази схема – ето, уволнявам трима министри на Пеевски, после назначавам други трима на Пеевски, не работи. Ние искаме оставката на цялото правителство. 

И още ... 


Как се стигна от мирния протест до гражданско неподчинение? 

Стоян Михалев: Всеки гражданин има конституционното право да се изправи срещу едно управление, от което не е доволен. Това, че мирното търкане на жълтите павета се превърна в блокада, показва, че исканията на гражданите са сериозни и те изискват борба и отстояване. И в момента протестът е мирен, но вече гражданите са все по-решени да не се отказват и да не се спрат пред нищо. 

Вече има доста политици и граждански активни личности сред музикантите Вие, Светльо Витков, Васил Гюров, Калин Вельов ... всеки с различни възгледи и разбирания за политическата обстановка в страната. Къде са представителите на културата на протестите? Защо липсват?

Васил Гюров е там постоянно. Той протестира сам и няма необходимост да бъде част от множеството, когато защитава справедлива кауза. Това да се идентифицираш с публична позиция в страна на "преклонените главици", е една много висока цена, която не всички са готови да платят. Особено на място, където не съществува "пазар за култура" по смисъла, в който го има в цивилизованите и развити страни. Тук се чака на малки порцийки от Министерството на културата, празници на общините, които са управлявани от определени политически сили – голяма част от ГЕРБ. Но се получава така, че колкото повече не протестираш и свеждаш глава, толкова повече примката се затяга. За съжаление, културата ни е в колапс. В последните месеци артистите са с много малко ангажименти, чакат някаква помощ, която никога не стига до тях. В Европейския съюз над 50 % от заявените средства за справяне с кризата вече са раздадени. А при нас е 1%, и то отново отиват към кръгове, приближени на Пеевски. Самата Българска банка за развитие, през която минават финансовите помощи, също е свързана с управляващите и само тези на правителствена хранилка се домогват до средствата. Средства, които са определени за малкия и среден бизнес. Прословутите мерки за бизнеса се провалиха. Вече четвърти месец чакаме реакция на управляващите. Това е геноцид към сектора на услугите, към малкия и среден бизнес. Изчислили, че 1300 от хората на културата били пострадали, ама дали помощи на 300. А останалите 1000? А другите хора, чиито бизнеси са свързани с култура? 

Според социолозите "Демократична България" ще премине 4-процентната бариера на следващите избори. Каква е Вашата прогноза ще бъдете ли коалиционен партньор в управлението, или ще бъдете в опозиция? 

Стоян Михалев: Това, което казват социолозите е, че ние ще имаме и над 10% на следващите избори. Нашата общност получава доверие, което досега не е имала. Минахме през много етапи през годините и сега в тази общност участват хора, които никога не са приемали да участват в деленето на баницата. А точно обратното – когато им е предлагано "място на софрата", те са отказвали. Затова нашето обединение набира такова доверие у гражданите.

Готвим се за предсрочни избори. Но това дали и с кого ще управляваме е много далечен разговор. Ще преминем през много важни етапи, които ще предопределят посоката на този разговор. Ние още в предизборната си платформа ще зададем критериите, на които ще трябва да отговарят останалите политически субекти, за да можем изобщо да водим разговор за съвместни действия. Разбира се, чак като са ясни резултатите от изборите, ще имаме и посока на действие. Ако някои политици смятат, че в следващия парламент ще могат да правят скрити мнозинства със сараите, да отказват реформи в прокуратурата и съдебната власт, да не желаят радикална модернизация на управление на държавата и на разпределяне на публичните средства, то тогава ние не можем да имаме разговор с тях. 

"Демократична България" и ДСБ доказват, че са изключително ефективни като опозиция в Столична община, като доказват, че БСП и ГЕРБ заедно разграбват парите на софиянци. Безумни проекти, ремонти на ремонтите, които не могат да се случват на нито едно място по света, където съществува граждански натиск. 

И за финал очаква ли ни това толкова жадувано светло политическо бъдеще най-накрая?

Стоян Михалев: Очаква ни един дълъг хоризонт. Това няма да е в рамките на един мандат, но вярвам, че ще започнат да се случват истински промени в управлението на нашата държава. Може би не всеки път с темпото, което ние бихме искали. Но ние ще бъдем основният инициатор и ще представляваме хората, които смятат, че повече така не може да се живее.

 

Александрина Пендачанска: Изборите са по-важни