Лица

Светла Тодорова: За твореца във всеки от нас

Фундаментална стъпка в индивидуалното развитие на човека е моментът, в който той, като бебе на възраст 6-7 месеца, за първи път е размазал кашата по масата. Т.е. започнал е да осъзнава, че с действията си може да остави трайна следа в заобикалящата го среда. Това са всъщност и първите опити на човек да се изразява визуално. Само че точно това е моментът, в който се намесва и “нормата”. Не е социално приемливо да размазваме храната по масата. Не е социално приемливо да рисуваме по стените. Не е социално приемливо конят, който сме нарисували, да е зелен и на всичкото отгоре да прилича на динозавър.

Светла Тодорова: За твореца във всеки от нас

Очарователната Светла Тодорова е от хората, които не просто харесват работата си, а са истинки влюбени в нея. Като мениджър и обучител в MOSAIC Training (http://www.mosaic.bg/) тя споделя, че професията и и носи истинско удовлетворение и може би именно, защото влага любов в обученията си, тя е един от най-харизматичните и в същото време непринудени лектори, на чиито уъркшопове съм имала щастието да присъствам.   

Обучения на Светла са фокусирани върху развитието на творческото и визуалното мислене, като своята лична мисия в ролята и на обучител тя вижда в това да създава среда, в която хората да се свързват с твореца в себе си. За скрития творчески потенциал, който носи всеки от нас, за мита, че “не всеки може да рисува” и за силата на визуалния език  - споделям с вас нейната изключително интересна гледна точка. 

 

Светла, как се случи така, че започна да се занимаваш с обучения и то точно в сферата на творческото и визуалното мислене?

Започнах да водя обучения преди девет години, когато с по-голямата ми сестра и с наша много близка приятелка стартирахме малка консултантска компания за човешки ресурси. Всъщност, интересът към визуалното мислене се породи от съвсем прагматични причини – когато подготвях обученията ми, все не можех да попадна на илюстрации и снимки, които да ми допадат като естетика и едновременно с това да отговарят на конкретнoто ми търсене. Така, малко по малко, започнах да се пробвам сама да илюстрирам учебните материали. С времето разбрах, че много от колегите ми по света, които се занимават с обучения, са развили това умение до виртуозност. И така, започнах да си купувам купища литература по темата, завърших специализирано обучение към една германска консултантска компания и ето ме днес, тук с теб да си говорим по темата.

С времето с изненада започнах да установявам, че аз, която никога не се бях занимавала с рисуване, всъщност мога да илюстрирам доста добре мислите и идеите ми. Дадох си сметка, че когато правя илюстрации за моите обучения, изпитвам истинско удоволствие, докосвам се до виталната, творческата част в мен самата. Това ми дава неимоверно много енергия и вдъхновение за работа, за живот. Стана като че ли така, че професионалното ми и лично развитие потвърди теоретичните ми познания за творческото мислене, които бях  събрала през последните години.

Ти вярваш, че абсолютно всеки от нас притежава творчески потенциал, който просто трябва да бъде открит и да се развива...

Разбира се, че е така! Повечето от нас разбират творческия потенциал като някаква извънредна дарба, която едва малцина притежават. Убедена съм, че всеки един от нас носи тази специфична творческа виталност, която има нужда да излезе наяве. Вярвам, че тази енергия се изразява най-добре чрез естествените ни наклонности и дарби – един я изразява, като рисува, друг – като намира решения на заплетени финансови въпроси, трети – като лекува.

Категорична си, че дори и тези, които са твръде убедени, че не могат да рисуват, всъщност могат? Това ли показва опитът от обученията, които си водила до сега?

Да. Всеки път мнозинството от участниците си тръгват окрилени и вдъхновени. Може би все пак трябва да уточним какво имаме предвид с “мога да рисувам”. От моя гледна точка това е умението да изразяваме мислите си в илюстрации. Строго погледнато, умението да пишем ръкописно е далеч по-сложна дейност от рисуването на елементарни взаимосвързани образи. Което означава, че всички, които могат да пишат ръкописно, би трябвало да умеят да рисуват с лекота. Само че повечето от нас не са упражнявали достатъчно дълго това умение. И почти всички ние имаме нашите си ограничаващи вярвания. Какво всъщност е това?

Интересно е, че някои психолози на ранното развите наричат “фундаментална стъпка” в индивидуалното развитие на човека момента, в който той, като бебе на възраст 6-7 месеца, за първи път е размазал кашата по масата. Т.е. започнал е да осъзнава, че с действията си може да остави трайна следа в заобикалящата го среда. Това са всъщност и първите опити на човек да се изразява визуално. Само че точно това е моментът, в който се намесва и “нормата”. Не е социално приемливо да размазваме храната по масата. Не е социално приемливо да рисуваме по стените. Не е социално приемливо конят, който сме нарисували, да е зелен и на всичкото отгоре да прилича на динозавър.

Повечето възрастни са убедени, че е ужасно важно конят, който детето е нарисувал, да прилича на истински кон. Не ни интересува как то го вижда или как иска да го види. Крайният резултат става по-важен от процеса. Отъждествяваме умението да копираш реалността с таланта.                     

И така, преживяване след преживяване, обикновено най-късно до 7-8 годишна възраст, благодарение на обратната връзка на средата, всеки от нас вече “знае” дали може да рисува или не. [[quote:0]]Всъщност, става дума за т.нар. органичаващи вярвания, които с времето, обикновено заради коментарите на иначе добронамерени родители и преподаватели, стават неизменна част от представата на всеки от нас за себе си: “Аз не мога да рисувам”, “Аз не мога да пея”, “Аз не мога да танцувам”. За съжаление, списъкът може да бъде доста дълъг.

 

А защо е важно, да умеем да се изразяваме и визуално? И какво всъщност озвачава да умееш да визуализираш това, което искаш да кажеш?

Когато умеем да се изразяваме визуално, ние владеем още един, и то универсален, език. Кaто подкрепяме думите ни с образи, посланията ни стават по-разбираеми и запомнящи се. Вярвам, че това умение е ценно за всеки: както за преподаватели, търговци, мениджъри, така и за всеки един родител.

Eдин образ „говори” колкото 1000 думи - така ли е?

Отдавна е доказано, че мнозинството от хората мислят в образи. Т.е. когато чуем думата “хвърчило”, ние сякаш го виждаме да се рее пред очите ни. Не виждаме изписаната дума “хвърчило”. Затова и когато видим един образ, той се възприема с много по-голяма лекота от мозъка ни, носи ни за по-кратко време по-голямо количество информация в сравнение с една записана дума.

Знам, че истински обичаш това, с което се занимаваш. Кое е най-хубавото в професията на обучителя?

Ooo, има толкова хубави неща в нашата професия! Може би най-хубавото е, че самият ти не спираш нито за миг да се учиш – и това ти е работата! Не е ли прекрасно? Прекрасно е също да виждаш как за минути първоначално въздържаните погледи на хората срещу теб започват да се стоплят, да искрят, да излъчват съпричастие и въодушевление.

Разкажи ни някоя интересна и вдъхновяваще случка, свързана с  обученията, които водиш.

За мен е страшно вдъхновяващо всеки път, когато по време на обучение някой участник възкликне: “Ама това аз ли го нарисувах?! Не може да бъде!” Да, просто този човек си е дал “втори шанс”, oсмелил се е да пристъпи границите на познатото.

От личен опит мога да кажа, че това свързване с твореца в теб ти дава мощен прилив на енергия и вдъхновение. Аз вярвам, че моята лична мисия е да създавам среда, в която хората да се свързват с твореца в себе си - да преоткриват виталността и  красотата и да започнат я влагат във всичко, което правят.

Това е и основният смисъл и тайничка цел на моите уъркшопи за визуализиране на идеи - вярвам, че всеки има нужда да преоткрие и освободи тази съзидателна енергия. [[more]]И след това да я вложи в това, което прави. Да изразиш твореца в себе си за мен не означава изведнъж да започнеш да рисуваш невероятни картини, на които всеки да се възхищава. Убедена съм, че всяка наша ежедневна дейност може, трябва да носи искрицата на вдъхновението и творчеството - например приготвянето на закуската за децата или съставянето на екселска таблица или пък решението да се осмелиш за следващата презентация да не използваш stock изображения, а просто да нарисуваш идеите си.