ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Светлина Терзиева-Ангелова: Не даваме на децата поле да развият талантите си

Светлина Терзиева-Ангелова: Не даваме на децата поле да развият талантите си

Срещата с директора на най-новата програма в семейството на Фортисимо - “Фортисимо Фамилия” Светлина Терзиева-Ангелова се оказва изключително приятна. Дългогодишен артист-оркестрант в Софийска филхармония, завършила музикалното училище „Добри Христов” във Варна, а по-късно и музикалната академия в София със специалност цигулка, само преди година тя се дипломира като магистър по програма „Управление на културни институции“ и подготвяйки дипломната си работа, прави мащабно проучване за влиянието на музикалното образование върху развитието на децата. Практиките, които се случват в чужбина, изглеждат напълно реалистични и за България. „Просто трябва да го направим заедно“, казва Светлина накрая. Доводите защо трябва да се случи това вижте по-долу.

Какво показват изследванията за влиянието на музиката, които подбра за дипломната си работа?

Зарових се в много документи за музикалното образование в Щатите, където има създадена асоциация за образование по изкуствата – Art Education Parnership. Но всичко тръгва малко по-отдалеч. За да се случат тези процеси сега, няколко десетилетия по-рано в Америка се прави профил на бъдещия човек – този, който ще бъде част от глобалното и автоматизирано общество, и се стига до извода, че този човек трябва да бъде креативен,а това се получава единствено чрез образование по изкуствата от ранна детска възраст. В Европа и Америка съвсем паралелно се развиват политики за въвеждане на образование по изкуство. През 95-та година американците правят „Изкуство“ основен учебен предмет, което за тях е революция. Има 8 основни учебни предмети, един от които е свързан с изкуствата и включва танц, драма, музика и визуални изкуства. Всяко американско дете има право да получи пълноценно образование - да учи пеене, да танцува или да рисува, а всяко училище трябва да имат програми, по които децата да свирят на инструменти и да пеят в хорове.

 

 

Как изкуството влие върху развитието на децата?

Има страшно много изследвания по тази тема и вече всички си дават сметка, че най-добре е музиката да влезе в живота на детето от съвсем ранна възраст. В Америка има много високи стандарти за музикално образование, по специални програми децата композират на 5 години, участват в уоркшопове и наистина създават свои малки произведения.

20 години продължава едно изследване, в което са включени 500 хиляди деца и се проследява как музиката въздейства върху тестове и изпити. Всяко училище прави програмите за музика и други изкуства според средствата, с които разполага и се сравняват училищата с много богата, средна и бедна музикална програма. И в резултатите от оценките на децата се вижда, че училищата, където има много богата музикална програма имат най-високи оценки и то с 50 точки по-високи от останалите. В същото време в училища, където има няколко оркестъра и въобще се отделя много внимание на музиката и децата са участвали поне 3 години в музикалните състави, има 0% отпаднали от училище, което е невероятно.

Дори се смята, че за по-бедните училища, където процентът на отпаднали е значително по-висок, този проблем може да бъде преодолян само с помощта на изкуствата, които се учат там. Когато на децата се дават възможности да се реализират, да добият повече самочувствие.

А как музиката влия върху комуникативните умения на детето. Не го ли откъсва от другите му приятели?

Трябва да направим важно уточнение – когато си говорим, че някое дете се занимава с музика, ние често си представяме то да стои само или най-много с частен учител да свири на пиано или на цигулка. Не. В Щатите заниманията с музика се възприемат като групови дейности, където всички се учат да свирят заедно. Онези, които проявят по-голям интерес, се обръщат към частния учител и дърпат напред,но винаги имат групови занимания – било то струнен или духов състав, хорове или оркестри. Не знам защо при нас много се неглижира удоволствието от съвместното музициране. Детето не просто свири на тромпет. То ходи заедно с приятелите си на репетиции, разменя с тях ноти, заедно те създават една общност, с която пътуват на турнета до съседните градове. Такива съвместни дейности ги сплотяват и в тази неконкурентна среда, децата дават най-доброто от себе си.

Друга полза е умението на децата да работят заедно. Когато свириш, ти имаш една водеща мелодия, но след това тази мелодия отива при кларинета и ти трябва да се отдръпнеш, за да може той да се чуе ясно. А също и когато свирите пет цигулки ти трябва да не си по-силен от останалите четири. Тук няма по-прав, както и да свири другият – фалшиво, чисто, ти трябва да си заедно с него. Музиката се смята за един от начините да научиш хората да работят заедно и да дадат най-доброто от себе си като подтиснат егото си.

Правила ли си сравнение с музикалното образование в България?
Не съм правила, но след като изчетох за случващото се в чужбина, се убедих, че хората трябва да се обединяват. Трябва да има идея - организации и асоциации по изкуство си плащат изследвания, поръчват ги и когато имат данни, ги дават на правителството и започват да се борят за реализирането на идеята си. Това, че изкуствата са станали един от основните предмети, не е дошло от нищото, а те са се преборили за това. Те продължават да разпространяват материали, да убеждават хората колко е добре детето да се занимава с изкуство, така че родителят да знае защо трябва да отдели своето и това на детето време и внимание. Децата остават след училище някъде, някой се занимава с тях, обучава ги и най-вече ги възпитава. Те не са машинки за запаметяване - децата имат емоции, които нямат с кого да споделят, а изкуството е начин – те се събират, танцуват, играят, споделят радостта от създаването. В България затрупваме децата с отговорности и не им даваме поле да развият талантите си.

Трябва да направим една асоциация по подобие на американската, която да проподагандира колко важни са заниманията по изкуствата. 

Пътят е дълъг, защото трябва да убедим родителите, училищните власти, местните власти и законодателите, но ако се обединим около идеята колко са полезни и за децата и за обществото заниманията с изкуство, съм сигурна, че ще успеем да направим България по-добро място за нашите деца.