Срещата с директора на най-новата програма в семейството на Фортисимо - “Фортисимо Фамилия” Светлина Терзиева-Ангелова се оказва изключително приятна. Дългогодишен артист-оркестрант в Софийска филхармония, завършила музикалното училище „Добри Христов” във Варна, а по-късно и музикалната академия в София със специалност цигулка, само преди година тя се дипломира като магистър по програма „Управление на културни институции“ и подготвяйки дипломната си работа, прави мащабно проучване за влиянието на музикалното образование върху развитието на децата. Практиките, които се случват в чужбина, изглеждат напълно реалистични и за България. „Просто трябва да го направим заедно“, казва Светлина накрая. Доводите защо трябва да се случи това вижте по-долу.
Какво показват изследванията за влиянието на музиката, които подбра за дипломната си работа?
Зарових се в много документи за музикалното образование в Щатите, където има създадена асоциация за образование по изкуствата – Art Education Parnership. Но всичко тръгва малко по-отдалеч. За да се случат тези процеси сега, няколко десетилетия по-рано в Америка се прави профил на бъдещия човек – този, който ще бъде част от глобалното и автоматизирано общество, и се стига до извода, че този човек трябва да бъде креативен,а това се получава единствено чрез образование по изкуствата от ранна детска възраст. В Европа и Америка съвсем паралелно се развиват политики за въвеждане на образование по изкуство. През 95-та година американците правят „Изкуство“ основен учебен предмет, което за тях е революция. Има 8 основни учебни предмети, един от които е свързан с изкуствата и включва танц, драма, музика и визуални изкуства. Всяко американско дете има право да получи пълноценно образование - да учи пеене, да танцува или да рисува, а всяко училище трябва да имат програми, по които децата да свирят на инструменти и да пеят в хорове.
Как изкуството влие върху развитието на децата?
Има страшно много изследвания по тази тема и вече всички си дават сметка, че най-добре е музиката да влезе в живота на детето от съвсем ранна възраст. В Америка има много високи стандарти за музикално образование, по специални програми децата композират на 5 години, участват в уоркшопове и наистина създават свои малки произведения.
20 години продължава едно изследване, в което са включени 500 хиляди деца и се проследява как музиката въздейства върху тестове и изпити. Всяко училище прави програмите за музика и други изкуства според средствата, с които разполага и се сравняват училищата с много богата, средна и бедна музикална програма. И в резултатите от оценките на децата се вижда, че училищата, където има много богата музикална програма имат най-високи оценки и то с 50 точки по-високи от останалите. В същото време в училища, където има няколко оркестъра и въобще се отделя много внимание на музиката и децата са участвали поне 3 години в музикалните състави, има 0% отпаднали от училище, което е невероятно.
Дори се смята, че за по-бедните училища, където процентът на отпаднали е значително по-висок, този проблем може да бъде преодолян само с помощта на изкуствата, които се учат там. Когато на децата се дават възможности да се реализират, да добият повече самочувствие.
А как музиката влия върху комуникативните умения на детето. Не го ли откъсва от другите му приятели?
Трябва да направим важно уточнение – когато си говорим, че някое дете се занимава с музика, ние често си представяме то да стои само или най-много с частен учител да свири на пиано или на цигулка. Не. В Щатите заниманията с музика се възприемат като групови дейности, където всички се учат да свирят заедно. Онези, които проявят по-голям интерес, се обръщат към частния учител и дърпат напред,но винаги имат групови занимания – било то струнен или духов състав, хорове или оркестри. Не знам защо при нас много се неглижира удоволствието от съвместното музициране. Детето не просто свири на тромпет. То ходи заедно с приятелите си на репетиции, разменя с тях ноти, заедно те създават една общност, с която пътуват на турнета до съседните градове. Такива съвместни дейности ги сплотяват и в тази неконкурентна среда, децата дават най-доброто от себе си.
Друга полза е умението на децата да работят заедно. Когато свириш, ти имаш една водеща мелодия, но след това тази мелодия отива при кларинета и ти трябва да се отдръпнеш, за да може той да се чуе ясно. А също и когато свирите пет цигулки ти трябва да не си по-силен от останалите четири. Тук няма по-прав, както и да свири другият – фалшиво, чисто, ти трябва да си заедно с него. Музиката се смята за един от начините да научиш хората да работят заедно и да дадат най-доброто от себе си като подтиснат егото си.
Правила ли си сравнение с музикалното образование в България?
[[more]]Не съм правила, но след като изчетох за случващото се в чужбина, се убедих, че хората трябва да се обединяват. Трябва да има идея - организации и асоциации по изкуство си плащат изследвания, поръчват ги и когато имат данни, ги дават на правителството и започват да се борят за реализирането на идеята си. Това, че изкуствата са станали един от основните предмети, не е дошло от нищото, а те са се преборили за това. Те продължават да разпространяват материали, да убеждават хората колко е добре детето да се занимава с изкуство, така че родителят да знае защо трябва да отдели своето и това на детето време и внимание. Децата остават след училище някъде, някой се занимава с тях, обучава ги и най-вече ги възпитава. Те не са машинки за запаметяване - децата имат емоции, които нямат с кого да споделят, а изкуството е начин – те се събират, танцуват, играят, споделят радостта от създаването. В България затрупваме децата с отговорности и не им даваме поле да развият талантите си.
Трябва да направим една асоциация по подобие на американската, която да проподагандира колко важни са заниманията по изкуствата.
Пътят е дълъг, защото трябва да убедим родителите, училищните власти, местните власти и законодателите, но ако се обединим около идеята колко са полезни и за децата и за обществото заниманията с изкуство, съм сигурна, че ще успеем да направим България по-добро място за нашите деца.
