ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Свилен от "Остава" : Това, което става днес, няма да се забрави дълго и ще има отражение в изкуството

Свилен от "Остава" : Това, което става днес, няма да се забрави дълго и ще има отражение в изкуството

Снимка: личен архив

"Остава" е една от най-истинските групи в българската музика вече повече от две десетилетия, като не познавам човек, който да не е харесал емблематичния албум "Океан" от първото слушане. Свилен Ноев е вокалистът, без когото не можем да си представим "Остава". Неговият специфичен глас, присъствието му на сцената и любовта към музиката са това, което го прави едно от лицата на българската рок сцена. За мен Свилен е и колега от едни изминали сладки времена. Затова винаги ми е приятно да срещна него и усмихнатото му семейство на някоя софийска улица. Днес, обаче, не чаках на случайността, за да се видим, а му се обадих. За да си поговорим за музикантите по време на пандемия, за изолацията, музите и промените, които безспорно предстоят.  

Казват, че всички сме в "една лодка" по време на пандемията. Така ли е?

"Осъзнахме, че сме в една лодка, всички сме уязвими и объркани, но в същото време сме важни и потребни един на друг"- каза Папа Франциск преди дни. Всички се пазим от един вирус, като си стоим вкъщи. А домът на всеки човек е друга “лодка” и там става интересно, ако не можеш да бъдеш дълго време с най-близките си. При мен засега всичко е наред и се справяме идеално със ситуацията.

Как приемаш новата реалност - празни сцени, празни улици и празни джобове? 

Доста е депресиращо, наистина. Липсата на концерти вреди и на самочувствието - всеки артист има нужда да бъде на сцена постоянно и това е не по-малко важно от финансовото възнаграждение. Положението е "lose- lose". Никой не печели в създалата се ситуация. 

Какво е изолацията за теб? Как тя рефлектира на емоциите ти, на музиката ти?

Ние, музикантите, изкарваме много време сами в композиране и писане на текстове, така че, не е нещо ново за мен, но като е принудително наистина "действа" на психиката. В началото се амбицирах и събрах всички мои демо записи от компютъра ми. 23 разработени идеи за песни. След това си казах, ще пишеш текстове, имаш много свободно време. Но... не ...  Искрено се надявам желанието да се върне скоро, за да правя нещата, които обичам.

Хареса ли ти на "виртуалната" сцена? Колко хора гледаха онлайн концерта на "Остава" на 27 март и да очакваме ли още такива събития? 

Харесва ми идеята в тежки времена да има начин да пробваме да направим хората по-щастливи. Благородно е, а и за мен имаше много енергия, въпреки че е много странно да свириш пред камери, а не на сцената пред публиката, която ни обича и подкрепя толкова много години. С течението на времето онлайн събитията ще се доразвият и според мен ще се правят и след карантината. Концертът ни е гледан от почти 70 000 човека, което ме прави особено щастлив.

Ще успеят ли артистите да си върнат усещането за свобода, или битката за насъщния ще бъде водеща, след като карантината падне? 

Не мога да си го представя още като усещане. Това което става днес, няма да се забрави бързо и ще има отражение и в изкуството. Надявам се да не пея песни за изолация, нещо, което правех като по-млад. Иначе предполагам, че всички хора ще се втурнат да работят и да пътуват, лично аз не искам да използвам думата “уморен” скоро.

Светът, ясно, няма да бъде същият след изпитанието на Covid-19. Какво научи за себе си и за него в тази стуация и усещаш ли, че в теб нещо се променя завинаги?

Всички виждаме, че един вирус може да затвори света за неопределено време. Виждаме, че медицинските лица са от най-важните за човечеството и това трябва да се запомни. Учителите обучават онлайн, нещо което силно аплодирам. Артистите даваме изкуството си, за да може карантината да премине по-леко за хората. Живеем в страх, което ни прави неспокойни и слаби, но и с надежда, че можем заедно да преудолеем трудните моменти и да продължим, ако не по-силни, то поне по-мъдри. 

 

Актрисата Силвия Петкова: Крайност е всичко, което се случва, но целта си заслужава

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...