ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Талантът е нейният бунт

Талантът е нейният бунт

снимка: Facebook/ Петя Дубарова

Първото нещо, което направихме на излизане от киносалона след прожекцията на „Петя на моята Петя“, бе да отворим всезнаещия Google и да изпишем името „Петя Дубарова“. Изобщо не сме единствени – с появата на голям екран на хитовия нов български филм интересът към удивителната личност на толкова младата и толкова значима българска поетеса се възроди отново. Прочетените всеизвестни факти около живота, творчеството и ранната й гибел обаче не успяха да утолят напълно любопитството ни и не трябваше много, за да открием най-доброто решение – да почерпим информация от източника. Скоро след това се озовахме лице в лице със сценариста на „Петя на моята Петя“ Валентина Ангелова, която напълно ни хипнотизира с разказа си. Без да губим повече време, потапяме и вас в него….

Една от големите мисии на „Петя на моята Петя“ е чрез него да се фокусира общественото внимание върху личността на младата, но толкова значима българска поетеса Петя Дубарова – как самата ти се запали по личността и творчеството й – с други думи – защо точно Петя Дубарова?

Когато бях на 14, братовчед ми доведе тогавашната си приятелка на гости на село при баба ни, където се засякохме. Като си тръгваше, тя забрави книгата, която носеше със себе си. Аз я взех в ръце и я зачетох. Беше “Най-синьото вълшебство” на Петя Дубарова. Книгата подейства като искра върху купчина жадни съчки – в цялото ми същество лумна красив огън, който озари тийнейджърските ми години.

Буквално се обсебих от Петя Дубарова – знаех стиховете ѝ наизуст, препрочитах разказите ѝ, дневника ѝ, писмата ѝ. Говорех на всички свои приятели за нея, правих пърформанси, посветени на нея. Представях си какво ли ще бъде да я познавам, да сме приятелки, да си говорим. Изкупих всички издадени към момента стихосбирки – просто за да ги притежавам.

Останалите вълнуващи отговори, вижте в От града, ето тук