Ако има актриса, която да живее в сърцето на всеки от нас, то това е Татяна Лолова. Усмивката не слиза от лицето ù, а талантът живее в нея в такава пълнота и извира с такова съвършенство, че едва ли бих намерила думи, с които да го определя. Лолова е родена на днешната дата през 1934 година в град София и завършва актьорско майсторство през 1955 година – в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Нейни състуденти са актьорите Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и др.
Любима на поколения българи, Татяна е не само емблема на българските театър и кино, но и човек, който през целия си живот обича – обича съпруга си Славето – Светослав Светославов, когото губи в края на 2018 година, обича публиката, обича хората, които среща по улиците, обича самия живот.
Миналата година Татяна Лолова издаде книга за този живот, нарече я „Дневници & делници", а съставител и редактор на книгата ù стана известният журналист и автор на книгите за Невена Коканова и Стефан Данаилов – Георги Тошев. „Много съм играла…“, пише в книгата си Татяна Лолова. „И съм чела интересни текстове на глас пред публика. Актьорът насита няма. Иска още и още! А като спре да иска, значи не е вече актьор, а иска да стане режисьор, да събере група актьорчета и той да им казва какво да правят. Или започва да пише автобиографии. На всеки му се дописа. Писатели много, читателите намаляха. Да не кажа… няма ги. Няма време за четене. Ей!... Някой прохърка. Тихо… Ще го събудиш и ще вземе да пропише.“
„Дневници & делници" е едновременно и дневник, и албум, и човешко откровение, посветени на нас – нейната публика. Хумор, болка, любов, младост, мъдрост, пътища – всичко има в дневниците на Татяна. Предлагаме ви откъси от нейните откровения.
***
Мечтая да имам черен тоалет и някакъв страхотен текст, който да е много трагичен!
Всъщност да не е много тъжен, да има и закачка. Може да има и нещо малко жизнерадостно! Да весели, да те води към танц, към песен, да показва развитието на целия човешки живот – от започването му до старостта…
Не знам кой ще напише този текст и дали ще се сбъдне тази ми мечта, но пък е хубаво да не се сбъдват всичките ти мечти.
Нека остане и нещо несбъднато.
Много бих се радвала, ако мога да направя нещо специално. Не знам как ще се казва, но искам хората да забравят мига…
Защото съм АЗ!
Жена ли съм, мъж ли съм, Татяна Лолова ли съм, актриса ли съм, човек ли съм, от Космоса ли съм…
Но да изпитат удоволствие, като ме гледат и слушат.
Заслужава си да направиш едно такова нещо, да зарадваш другите… Много е трудно…
Има и още...
***
Пиша. От малка. Записвам всичко, което трябва да направя. Предпочитам с молив. Така подреждам мисли, дни, задачи.
Обичам да пиша. И да рисувам.
Мечтаех да водя дневник през целия си живот. Да записвам всеки ден случки и преживявания. Не успях. Животът се случваше по-бързо от намеренията и мечтите ми.
Надбягвахме се.
И той ме изпреварваше всеки път, когато помислях, че трябва да опиша някое свое преживяване. И все пак успях да подредя в тетрадка някои хубави и трудни моменти.
Писането ми помага да се справя. И с еуфорията на радостта, и с бездната на мъката.
Пиша и днес. Кратко. Задачи, телефони, срещи, имена. Все по-рядко – преживявания.
Животът е бърз. Думите – кратки.
Последното нещо, което написах, беше на Рождество, 2018.
***
Сатурнова дупка
Откъде я намирам тази енергия? Не знам.
Купувам я. Плащам кеш или ми я дават на юнашко доверие?
Уморих се да подскачам върху жаравата на ежедневието!
Уморих се да ловя краищата на левовете! И да ги придърпвам внимателно, за да ги свържа.
Уморих се да жаля за всеки, който живее по-тежко от мене!
Уморих се да се чувствам бодра и да се радвам на всяко разсъмване!
Уморих се да мечтая през зимата за едно безгрижно потапяне в морето!
Уморих се да съм уморена!
Здравей, бодрост!
19 секунди с Татяна Лолова
