ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Тя губи краката си при терористична атака. Сега язди на Параолимпийските игри

Тя губи краката си при терористична атака. Сега язди на Параолимпийските игри

Снимки: BeaParathlete.org

Беатрис де Лавалет е едва на 17 години, когато отива на летище Завентем в Брюксел, с идеята да замине за САЩ за пролетна ваканция. Следващото, което си спомня, е тъмнината и усещането, че е повдигната от земята. Случайно Беатрис е стояла до атентатор-самоубиец и се оказва една от 300-те души, които са ранени, след като летище Завентем е ударено от двойни експлозии на 22 март 2016 г. - нападение, при което 32 души са убити и за което Ислямска държава по късно ще поеме отговорност.

"Току-що бях разговаряла по телефона си и слушах музика, наистина не обръщах внимание на случващото се около мен. Мисля, че следващото нещо, което видях беше, че всичко става много тъмно", казва Беатрис пред CNN Sport.

"Точно след като бях нокаутирана от първоначалния удар на бомбата, си спомням, че се огледах наоколо и знаех какво точно се беше случило и си спомням, че си помислих: "Не мога да повярвам, че стана това", добавя тя.

Другото, което помни е "много хаос, много дим, огън и тъмнина".

"Започнах да чувам други хора да крещят за помощ. Спомням си, че си мислех, че вероятно би трябвало да правя същото."

В крайна сметка Беатрис дьо Лавалет привлича погледа на един от първите активизирали се, който веднага я напръсква с пожарогасител, за да потуши пламъците, които са обгърнали тялото й. Тя остава с променящи живота наранявания, включително изгаряния от втора до трета степен, нараняване на гръбначния мозък и загуба на подбедриците - ампутирани са и двата й крака от коляното надолу. Шест години след този ужасен ден, 22-годишното момиче е успешна ездачка, която очаква с нетърпение по-светли хоризонти и ще представи отбора на САЩ в Токио на първите си параолимпийски игри.

Пътят до Токио 2020

След излизането си от кома, Беатрис Лавалет разказва, че е плакала всеки ден. Живеела в интензивно отделение и се чудела какво я очаква напред. "Слава Богу, че имах семейство, което да ме подкрепя", спомня си де Лавалет. "Мисълта, че животът ми не е приключил и че ще мога да продължа да живея по нормален начин, ми помогна много, когато бях в болницата." Няколко месеца по-късно американската посланичка в Белгия я посещава в болницата и двете започват да обсъждат Олимпиадата в Рио 2016. "Ние просто си говорехме и се шегувахме. Тя спомена, че в този момент е Олимпиадата в Рио в и колко готино би било за мен да бъда в Токио за следващата. Но всъщност не мислех много за това."

До този момент Беатрис не е имала намерение да стане параспортист, камо ли да се състезава на Параолимпийски игри, но вече е копняла да възобнови страстта си към конната езда. "Исках да се върна към нормалния си живот, но за мен това значеше да се движа всеки ден, така че това беше наистина трудно." Младото момиче прекарва месеци в учене как да язди отново.

"Нямах мускули, бях само кожа и кости. Да се върна на седлото без чувство за баланс, беше наистина неудобно. Но с времето успях да изградя мускулите и да работя върху баланса си."

Историята на Беатрис продължава на следващата страница...

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...