Висок, елегантен, умерено усмихнат. Джентълмен. Присъствието, което те стопля и те кара да се чувстваш у дома си, години след като любимият ти бар вече не съществува. Още от времената на Блейз, на шега го наричахме Вальо Депресията. Сетовете му бяха широки, пълноводни, умерено приповдигнати. Мрачни, но лирични. Сигурни като утеха. Противодействие на мрака, без да са негово отрицание.

Такива бяха и фотографиите му - уловена светлина в мрака на нашия безумен, грозен и мръсен пост-социалистически свят на панелки, бездомни кучета и разбити тротоари.

Не го познавах много добре и в същото време го познавах през целия си съзнателен живот. Той винаги беше там – в Блейз, в Хабитат, в 75, в КЕВА. Един от последните автентични софийски герои, в последно време открил уюта на пловдивския ъндърграунд, който в София отдавна липсва. Последният път, в който си говорихме, ми разказа за Пловдив, колко добре се чувства там, колко нови приятели е открил. Аз го навивах да направи фотографска изложба. Той се усмихваше с онази негова усмивка и елегантно отклоняваше идеята.

Последният му пост, който видях, беше че ще пуска в КЕВА, на 6 януари. Музика и напитки... Казах си, че трябва да отида. Не отидох.

Когато разбрах, че вече никога няма да мога да поправя тази грешка, думите свършиха. Без него София никога няма да е същата. Отиде си част от нейната душа, от нашата обща градска душа, без която животът ни щеше да е просто разбити тротоари и разбити надежди. И вечният въпрос – защо първи си отиват точно тези хора, от които имаме най-много нужда? Може би, за да оценим какво ни държи заедно, какво ни прави хора…

А може би отговор просто няма и ние трябва да живеем с това.

Трибют за Вальо ще има утре, четвъртък, в КЕВА. Ще пускат Fozzie, Ilko, Radi, Disco Pigg, Funktool, Teo, Marten, Ihou.

Тук можете да послушате неговата музика. Надявам се някой някога да направи изложба с неговите фотографии.