Когато през 21. век още има кой да си задава въпроса "Да бъдеш или да не бъдеш", има надежда за българското изкуство. Нещо повече - българското кино представя все по-добри филми, които имат какво да разкажат в интересен разрез на живота, който не всеки вижда отстрани. "Шекспир като улично куче" е вторият филм на Валери Йорданов като режисьор и носи доста от стилистиката на дебюта му "Кецове". Филмът ни потапя в размисли за мечтите на младите и пътищата, през които ни водят изпитанията, за да останем верни на себе си. 

Днес разговаряме с него за дългия път от 11 години за създаването на този филм...

***

Г-н Йорданов, филмът може да има доста прочити и съм сигурна, че всеки ще си вземе това, което може да види в него. Каква беше Вашата основна идея?

Във филма не се занимавам с напоследък модерната тема за двойствеността на личността, това е част от живота и от света. Мен повече ме занимава, че някой може дори в крайна ситуация и крайно труден начин на живот да мисли повече за другите, отколкото за себе си.

Но същевременно всеки един талант, какъвто и да е той - сценичен, уличен, боксьорски - има нужда да получи шанс и подкрепа. Специално за този филм момчетата, които изиграха главните роли (Васил Илиев и Владислав Стоименов), ходеха 3 месеца на бокс, тренираха усилено и в един момент осъзнаха, че когато тялото е добре и духът ти е здрав, можеш да си непобедим. И същевременно можеш да си железен, но ако духът ти не е добре, а това много често наблюдаваме, си никой.

Каква е борбата на главния герой Шеки?

Битката му е за това как живее, защото отказва да бъде клекнал. Как да не си клекнал дори когато си на дъното. 

Във филма има много преплитане с ромския свят. Как ви дойде тази идея? 

Аз съм израснал сред роми, за мен това беше детството ми. Аз разбирам ромски, трудно ми е да го говоря, но го разбирам. Много се постарах, но не успях да пресъздам това, което виждах, когато бях дете и тийнейджър. Това още ме вълнува.

Затова и водещата песен е ромска, другият главен герой е от ромски произход, изпълнен от Захари Бахаров. С филма искам да покажа, че няма разлика в мотивите на различните хора спрямо техния цвят, език и култура. И ромите, и българите са едно семейство - имат своите празници, драми, загуби, своите радости. Не се сравнявам с филма на Костурица, който е велик и недостижим, но и моето отношение е такова – изключително топло, защото детството ми така е минавало. 

Отдавна очакваме филм, който да излезе от границите на България и да може да бъде разбиран и от чуждестранна публика. Мислите ли, че този филм успя? 

Убеден съм! След участието на „Шекспир като улично куче“ на фестивала „Златна роза“ (с 6 награди ), филмът беше поканен в Швейцария, в Америка и други места, където в момента е много сложно този филм да излезе по чисто политически причини. Което е много тъжно, защото изкуството и световните събития нямат никаква връзка, според мен. Биха могли само да се провокират едни други, а не да се конфронтират.

 Може ли „Шекспир като улично куче“ да представлява България за наградите „Оскар“ за чуждоезично кино?

Честно да Ви кажа, това въобще не ме интересува. Мен ме интересува някой тийнейджър, след 15 години да се сети: "Ей, оня филм много ме изкефи, искам да го гледам пак! Както аз имам своите любими филми от времето, когато бях тийнейджър". 

Колко време Ви отне за създаването на този филм?

От написването на сценария изминаха 11 години! 5 години по-късно, след като спечели за сценарий, имахме предложения да го купят във Франция. Но тогава тук склониха и спечелихме конкурс в България. И този конкурс беше забавен с още 4 години. Не се отпускаха средствата и минаха 9 години в чакане. След това го заснехме за 21 дни и след това дойде пандемията и войната. Снимането мина много гладко и бързо! Кой снима филм за 21 дни? Някои кадри са снимани от първия дубъл! Това е уникална работа и на оператора, и на актьорите, като толкова бързо вървеше, че всеки ден свършвахме снимките 2 часа по-рано. Снимачният процес беше през 2019 г. преди пандемията.

Как подбрахте актьорите? Те не са познати лица, не и от екрана.

За Васил Иванов и Владислав Стоименов това са дебютни роли в киното. За Елеонора Иванова - също. Гледах всички млади актьори тогава и избрах тези двамата, които бяха изключително талантливи. Те бяха от класа на проф. Атанас Атанасов. Избрах най-подходящите за тези роли, останалите включих в масовите сцени и отделни епизоди. Момчетата прекараха 3 месеца на бокс. Междувременно тези актьори завършиха в много лошо време, като влезе пандемията и останаха без работа. Дано сега да имат нов тласък в кариерата си.

За интереса към Джон Малкович в Народния театър четете още ...