Лица

Ваня Щерева: "Пиша само за да снимам филми..."

Ваня Щерева: "Ами едно време пеех само за да снимам видеоклиповете си, сега пиша само за да снимам филми."

Ваня Щерева: "Пиша само за да снимам филми..."

През месец юни се навършват 10 години от първото издание на една от най-култовите книги за съвременното градско момиче - "Образцов дом". Няма как подобен юбилей да премине незабелязано, затова очакваме всякакви изненади - от нови глави до цял късометражен филм... Ето какво ни разказа Ваня Щерева за филма, за пандите и за нещата от живота...

Какво промениха тези 10 години в твоя живот?

Малко бързо минаха, не остана време за промяна. Освен че между първотo и последното издание успях да напиша и издам още 9-10 книги (мързи ме да ги броя, никога не научвам точния им брой), научих се да пиша сценарии, и дъщеря ми порасна, друго не се сещам.

А в живота на обществото ни?

А, той се е променил. По надолнището се свлече. Чисто битово.

По-добър ли е „Образцов дом” сега? Би ли го допълвала още в бъдеще?

По-спокоен е, за по-добър - едва ли. Няма да допълвам повече, защото сега започвам да пиша сценария за филма. Там ще дойдат нововъведенията. Хрумнало ми е нещо, което ще изненада зрителите, които са чели книгата. То е построено върху техните възприятия - през годините получих много писма, в които читателите казваха, че се разпознават в героините. Това е много важно за мен. Ще използвам това разпознаване във филма.

Как се роди идеята за късометражния филм към книгата? Би ли снимала пълнометражен филм? Или сериал?

Ами едно време пеех само за да снимам видеоклиповете си, сега пиша само за да снимам филми. За мен това е най-вълнуващата част от нещата - представянето на книгата. Тъй като всички други книги си имаха филмче, a “Образцов дом” беше само с песен и видеоклип, й подарих за рождения ден късометражка. Тези дни ще я кача в мрежата. И отиваме към филм, да. Материалът е идеален за сериал, да, но... ми се иска да е филм.

Петя и Юлия биха ли били твои приятелки?

Петя и Юлия са компилация от мен и мои приятелки. И от хиляди непознати момичета и жени.

Преподаваш творческо писане, какви хора се интересуват от това занимание?

Готини момичета и момчета. Будни, талантливи. Бяха над 70 човека на курса, който Сиела организираха и ги разпределихме чрез жребий на 5 - Радослав Парушев, Калин Терзийски, Емил Андреев и Иво Сиромахов водеха останалите групи. На мен ми се паднаха само момичета и едно момче, което накрая ме изненада с много приятно писане. Сега се подготвя сборник с разказите, които написаха по време на този курс.

Правила си много неща в живота си, кое те определя най-точно, с кое искаш да бъдеш запомнена?

Нямам никакви амбиции да бъда помнена. Но с времето върху името на човек се лепват етикети. Моите са "Портокалово момиче" и "Образцов дом". Не се оплаквам и от двата етикета, чакам да видя какъв ще е следващият.

Очаквала ли си такъв развой на историята с пандата?

Не, разбира се, това си беше вътрешна смешка, която прерасна в медиен шум. Ако го бяхме мислили, ако го планирахме като някаква PR акция, едва ли щяхме да постигнем такъв резултат. А то се оказа доста забавен социален експеримент.

Какъв е следващият ти проект?

Филм, започнах да работя вече по сценария.

Кой те откри за света?

Имам няколко важни човека в пътя си. В детството треньорката Любка Чакърова ме научи да скачам висок скок, после друг треньор - Енчо Янев - ме пое. Леката атлетика и спортното училище ми дадоха дисциплина - нещо, без което нямаше да случа много неща натам. После учителката ми по естетика в училище (имаше такъв предмет, да) ми показа книгите и предизвика интереса ми към тях. След това идва големият за мен проф. Боньо Лунгов - той ме прие в класа си по куклено актьорско майсторство преди не помня вече колко години. И отключи въображението ми - нещо, което не знаех, че го има в мен. Научи ме на чувство за мярка и вкус. Накрая попаднах в класа на Стефан Данаилов - той ми даде топло, бащинско отношение и ме насочи към музиката, когато завършвахме. Смятам това за правилна насока - оттам-нататък нещата се подредиха. Но през цялото това време, от съвсем несъзнателна възраст, до мен е стояла сестра ми, която е с 10 години по-голяма - тя ме подхвана от самото начало със стихотворенията... с битките да не се гримирам на 13, да не се обличам глупаво... със съветите за всичко.

Кога разбра, че си хубава?

Абе не съм кой знае какво, ама като се понаправя, ставам. Някой път се харесвам в огледалото, друг път не.

Къде е вкъщи и колко често се прибираш там?

Аз не излизам от къщи. Понякога се налага и това за мен е тежест.

Когато беше малка, много искаше да...

... стана балерина, певица, артистка, спортистка. Исках да играя роли на Снежанка или поне обикновена снежинка - с бяла балетна пачка. Но никога не ми дадоха - бях много висока и за мен остана ролята на Старата година - която излиза на сцената, облечена като бабичка, поглежда към публиката, казва: "Я, колко много деца има тука, ами аз ще взема да си ходя", излиза от сцената и след мен влиза Жулиета от класа, в цялата си прелест на Новата година...

Когато вече си голяма, искаш..[[more]]...сама да си избирам ролите, да не разчитам на никого да ми ги даде. И го правя.

Редник или генерал?

Генерал. За лошо или добро съм доста контролираща - зодия Куче според китайския хороскоп. Ечето, моята приятелка, веднъж ми беше отавила бележка на масата: "Спри да контролираш хора и ситуации, куче!"