Това е най-трудното въведение, което ми се налага да пиша в рубриката Момичета all over the world, защото познавам Ваня почти толкова, колкото и себе си. И трябва да намеря начин да овладея потока от думи и случки, които се надпреварват да бъдат разказани.
Ваня е родена пред 1976 г., а аз – една година преди нея. Ваня (тогава Янакиева, сега Запалски) е моя първа братовчедка, която аз често наричам "моята по-добра половина", а тя всеки път ме коригира с "другата половина".
Ваня е истински пример за бегач на дълги разстояния. Думите, които описват бегача, са подходящи и за нея: воля, желание, цел, постоянство, фокус.
Откъде си?
От България, София.
А къде живееш сега?
Във Франция, Париж.
Какво най-много ти харесва на мястото, на което живееш?
Усещането за естетика във всеки детайл от ежедневието, вписана по много естествен начин в живота на хората в Париж.
Как попадна там?
Някак на шега. Завърших Международни икономически отношения в София и се явих на конкурс за едногодишна специализация по мениджмънт в Париж. Беше просто едно "междучасие" във вече почти предначертания ми от сантиментална и професионална гледна точка живот в България. [[quote:0]]Спомням си телефонното обаждане от френското посолство през топлия юни на 1999 г., което ме накара да приготвя куфара и със стипендия в ръка да предприема това много вълнуващо приключение, изпълнено с нови приятелства, пътувания из романтична Франция и младежка лекота. Все още не осъзнавах, че парижката година ще премине в две, пет, десет, осемнайсет години… цяло пълнолетие.
С какво се занимаваш?
Професионалният ми път винаги е бил свързан с много пътувания, самолетни билети и живот по летища.
Започнах кариерата си в "Данон" и работих там в продължение на 6 години. След това и до момента съм финансов директор във френската фирма за производство на сирена Fromageries Bel и отговарям за зона Африка, Близък и Среден Изток. Пътувам много, срещам се с различни култури и съм в непрекъснат контакт с моите екипи и партньори. Не мога да се определя като типичен финансист. За мен финансите са начин да структурирам една по-мечтателна душа, която на студентската скамейка предпочиташе геополитиката и международните отношения пред сухите статистически и финансови формули. Но това е бил моят път. Дълбоко в себе си вярвам, че в живота няма случайни неща. Всеки е актьор във вече написана пиеса, просто нашата роля е да определим нюансите – лека, игрива, безгрижна или тъжна и наситена с борба. [[quote:1]]Каква мечтаеше да станеш като малка?
Мечтаех да пътувам. Мечтаех да работя в далечно посолство някъде по света. През 1989 г. бях на 13 години и не се бях качвала на самолет. Вечер, когато се стъмнеше и звездите изгрееха на софийското небе, гледах със завист блестящите високо горе самолети и копнеех да бъда в един от тях, на път към необятното и новото.
За какво мечтаеш сега?
Сега мечтая да имам повече време, да мога да се насладя на простия миг, без да гледам часовници, разписания и планове. Понякога мечтая времето да спре за малко.
Какво те вдъхновява?
Безкраят на атлантическите плажове и вълните на океана сутрин, когато всички спят.
Как те промени напускането на България?
Станах много по-организирана. Научих се да спазвам правилата.
Какво искаше да постигнеш, а не успя?
Малко наивно исках да променя света, а се оказа, че аз трябва да привикна с него. [[quote:2]]Какво постигна?
Много сложен въпрос. Може би успях да запазя българската непринуденост и емоционалност в среда, която е изпълнена с рамки и правила. Да отида на кафе у приятели, без да съм ги предупредила, да позвъня през нощта в случай на нужда. Допирът с френската култура, от друга страна, отвори врати, за чието съществуване не подозирах.
Защо беше важно да се запази тази частица от националността?
Защото искам синът ми да бъде поне частица българин.
Най-важният урок, който си научила през годините?
Да се обичам и да си имам безкрайно доверие.
За какво ти е трябвала смелост?
Да не ме нараняват уж деликатни въпроси от типа "Откъде този прекрасен акцент?" или коментари като "Вие всъщност сте сред нас, но сте различна". Интеграцията е сложно нещо. Моята е плод на много професионални усилия и на любовта и търпението на прекрасния ми съпруг Себастиан.
За какво не ти достига смелост?
Все още не ми достига смелост да намаля забързания си ритъм в ежедневието и да изляза от рамките, в които животът ми тече.
Къде е твоето вкъщи? [[more]]Аз имам два дома. България от детството и юношеството. И Париж – със Себастиан и сина ни Пол. Скоро годините, прекарани във Франция, ще станат повече от тези в България…
Как се отглежда дете в мултинационално семейство?
С много търпение, любов, толерантност и спокойствие.
Кое е най-трудното на това да живееш в чужбина?
Самотата. Това да се чувстваш неразбран. На мен ми трябваха години, за да свикна с идеята, че ще живея извън родината. Родината не е само място, но и усещане, ритъм, спокойствие. Френският ритъм е много по-динамичен и индивидуален от българския приветлив и приятелски стил на живот.
Какво би казала на Ваня, която замина преди толкова много години и толкова млада?
Продължавай да вярваш в мечтите си. Не губи време да се обръщаш назад.
