Предприемач, инвеститор, съосновател на една от най-успешните български IT компании, Васил Терзиев вярва, че с успеха идва отговорността към обществото. Убеден е, че нито един план няма стойност, ако няма добър екип и хора с нужната воля на взимат необходимите решения, за да може София да бъде град на бъдещето. А бъдещето се определя от хората, които гласуват.

Той е кандидатът на "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Спаси София" за кмет на София на предстоящите на 29 октомври местни избори в България.  

Г-н Терзиев, здравейте. Първият ми въпрос към Вас е, какво мотивира един човек, преуспял в частния бизнес, да се захване с неблагодарната задача да спасява София, града, който от години се руши пред погледа ни и който е толкова затънал в проблеми, че едва ли има лесни пътища за неговото спасение?

Най-големият мотиватор е личното ми разбиране за успелите хора. Вярвам, че те трябва да връщат нещо на обществото. Правя го вече много години с “Телерик Академия”, с други образователни проекти, които подкрепям. Кандидатурата за кмет е поредната стъпка. Да, разбира се, тя е съвсем различна стъпка, колосално различна. Всичките ми приятели ме питаха “защо”, някои от тях още не могат да повярват. Но е огромен шанс за промяна. Това е шанс да спрем източването, да спрем модела на “нашите хора”, за да живеем в столица, каквато искаме - чиста, уредена и зелена. И да, прави сте, че лесни пътища няма. Дори и Терминал 2 не е лесен път. Но кой е казал, че трябва да е лесно?

На кои софиянци разчитате да дадат своя глас за Вас и коалицията „Обединени за София“? Достатъчно ли ще са те?

На всички, които не са съгласни с апатията и примирението, с тезата, че тук може и така. Че трябва да живеем в “ремонт на ремонта”, че можем да сме на първите места по мръсен въздух, че можем да живеем сред преливащи контейнери, че може да няма хиляди места в детските градини, че може да плащаме високи сметки за парно, а “Топлофикация” да затъва в дългове. Ние идваме, за да променим всичко това.

Дали сме успели да убедим хората - надявам се. И то не само да ме подкрепят за кмет. За да изпълним по-бързо и лесно програмата си, ни трябва мнозинство и в общинския съвет. За общинския съвет няма балотаж, а съветниците определят в голяма степен политиките на София. Районните кметове също са важни - те са най-близо до хората в кварталите и могат най-бързо да реагират на проблемите им.

Дефицитна ли е любовта към София? Мислите ли, че ако на повече хора им беше важна съдбата на града, то и градът щеше да бъде управляван по друг начин през всички тези години?

Някъде по социалните медии мернах, че трябва да намерим кмет, който да не мрази “Шишман”. Това е така, но по-скоро трябва да намерим кмет, който обича София. В това отношение бих се съгласил с вас. Със сигурност има хора, за които съдбата на София е важна. Но те явно са малцинство. Затова и направихме толкова голяма коалиция - защото само обединени можем да сложим край на досегашния модел на управление.  Модел на безхаберие, некадърност и корупцията. Но освен липса на любов има и още – явна безотговорност към истинските проблеми.

Това, което виждаме от десетилетия, е липса на политическа воля и работа на парче. Имаме пари да усвояваме – правим това или онова. Няма цялостна стратегия, няма визия. Отговорното управление е съвсем друго - ясен план, ясна визия и ясна цел. И постоянна връзка със софиянци, защото те са потърпевши от всички решения.

Как си представяте първия си работен ден като кмет, ако станете такъв? Каква е първата „дупка“, която ще запушите, ако можем да направим аналогия с първата и неотложна задача, която си постави преди години Бойко Борисов?

Първият работен ден като кмет ще е по-различен само по това, че ще трябва да се запознаеш с много нови хора в общината. Но иначе ще е като всеки друг работен ден - подреждане на задачите по важност и изпълнението им. Питах, ако спечелим още на 29-и, дали мога да започна работа на 30-и, но колегите казаха, че е противоконституционно, защото трябва да изчакаме районните кметове. Малко не ми харесва, но щом Законът казва… 

Важно е обаче всички хора да знаят, че кметът не е магьосник и не разполага с вълшебна пръчица. Той зависи от екипа си. Добрите резултати се постигат не заради гения на един-единствен човек, а заради колективните усилия на стотици хора. Първата и най-неотложна задача е свързана с промяна на модела, по който местната власт общува с гражданите и бизнеса. Необходимо е да се възстанови диалогът. Защото от месеци обикаляме София и това е първото нещо, от което хората се оплакват – от счупената комуникация с общината и нейните структури. Такава просто няма.

Е, ние ще променим това. Искаме нещата да се случват прозрачно, искаме хората да дават предложения, искаме да участват при вземането на решения. Това е вариантът, в който ще можем да се виждаме с тях и след изборите. И ще можем да си говорим с тях, гледайки ги в очите. Иначе ще се превърнем в отшелници на “Московска”.

Мнозина от кандидатите за кмет на София си поставят конкретни и съвсем лесно разбираеми цели – работни места, градинки, тротоари, тоалетни. Вие говорите за стратегически оси, организирани около основните проблеми на гражданите. Не ви ли е страх, че няма да ви разберат?

Защо да ме е страх? Мисля, че хората са наясно, че работата “на парче” не е трайно решение. Това е като да правиш ремонт в банята, да смениш плочките и после да се сетиш, че е трябвало първо да смениш тръбите. Абсурдно е столица с 1,6 млн. население да няма дългосрочна визия как ще се развива. Абсурдно е да си говорим за тротоари и градинки, при положение че хората искат да кацат на Марс. 

Тези всекидневни проблеми са точно резултат от системните проблеми, които управляващите неглижират. Затова и сме свидетели как се дават едни и същи обещания през 4 години. Обаче още не можем да празнуваме триумфално предизборното пускане на булевард “Тодор Каблешков”, при положение че още Бойко Борисов го започна. През 2007-а.

Вие имате опит в частния сектор. Всички знаем, че мотивацията и ефективността на заетите в публичния сектор е доста различна. Как си представяте да получите реална подкрепа от общинската администрация?

Ако визирате Столичния общински съвет, искрено се надявам всички, без значение от коя партия са подкрепени и издигнати, да се водят единствено от мотивацията кое е най-доброто за града. Очаквам да има обединяване по различните теми, важни за София, а не разделение по партийна принадлежност. Но наистина най-важното е хората да гласуват. Това е начинът да определяме бъдещето. 

Ако говорите за хората, които работят в общината, начините за подобрение на мотивацията и ефективността не се различават от която и да е фирма. Личен пример - ако шефът ти си скъсва задника от работа, има по-голям шанс и ти да го правиш. Финансова мотивация. Промяна на отношението. Да виждаш добрия ефект от работата си. Да знаеш, че ако работиш достатъчно добре, имаш шанс да се издигнеш. И да работиш по-ефективно, а не да губиш часове в ровене из прашни папки.

Много се говори за жизнената среда на софиянци, за „кварталите“. А каква е вашата визия за витрината на града, неговия център? И в тази връзка – какво ще правите с жълтите павета, символа на града?

Центърът трябва да стане по-пешеходен. Това дава живот на града и разнообразие на хората в него. Разбира се, това трябва да се направи по такъв начин, че всички да са доволни. Живущите - да имат все пак някаква опция да използват автомобилите си. И да не им бучи музика по цяла нощ на главите. Трябва да се измисли и начин на зареждане за всички малки бизнеси, които ще се появят. Сметосъбиране и сметоизвозване - също. Не е просто, но има варианти. Има и куп добри примери - Любляна, Гент, Венеция, Нюрнберг, дори и Барселона има подобна политика.

Що се отнася до жълтите павета - ние доста умело можем да превърнем всичко в шега. Но всъщност това си е безобразие, баш на пъпа на София. При това общината имаше толкова шансове да го направи както трябва. Не ми се мисли какво ще стане, когато започне да вали и паветата решат да се донаместят.

Какъв трябва да стане туристическият имидж на София? Как ще променим възприятията на гостите на града, за които тя не е много повече от евтина алкохолна дестинация?

София има огромен туристически потенциал, но не успява да го реализира. Нямам обяснение защо управлението на туризма е на автопилот. Всъщност имам. Защото и там се работи на парче, без никаква визия. Имахме среща с хора от бранша и те имат великолепни идеи и решения на проблеми. Обаче Консултативният съвет по туризъм към общината не работи. Освен това парите за туризъм отиват по някакви други пера, вместо да бъдат дадени за развитие на бранд. Или за нормални информационни центрове. Как да разбереш нещо за София, при положение, че има 4 такива центъра, на неподходящи места и те не работят събота и неделя.

А София може да има всякакъв туризъм - и културен, и исторически, и балнеоложки, и планински, дори и концертен, и конгресен. Просто трябва да се постараем, да започнем да правим по-големи събития и хората ще започнат да идват. И тогава, разказвайки историята на София, ще имаме съвсем различен продукт.

В тази връзка – каква е Вашата визия за Витоша? А за минералните води, които са другото богатство на София?

Витоша и минералните извори на София са две уникални предимства, от които заради лошо управление не можем да се възползваме максимално. Планината трябва да стане привлекателна, удобна и достъпна за всички, и то през четирите сезона - с повече транспортни връзки, ограничаване на колите, контрол на замърсяването, поддържани пътеки и без нито една кофа бетон. 

Имаме план как да върнем планината отново на софиянци, за да стане тя отново символ на здраве. Да, той минава през възстановяване на лифтовете, което знам, че няма да е лесно, но ние ще се борим това да се случи. Има два варианта - или преговори със собственика им за постигане на добър за всички страни компромис, или по-агресивни действия, за да се види какви са юридическите опции и общината сама да строи нови лифтове. Вторият вариант е по-скъп и сложен, но не е невъзможен.

Колкото до минералната вода - ще активираме всички девет извора, управлявани от общината, и ще ги направим достъпни за гражданите. Ще възстановим сградите на обществените бани и ще ги пуснем в експлоатация като термални центрове. Имаме и примера на Будапеща - там ходят милиони туристи и заради великолепните спа центрове. Просто трябва да намерим работещ модел за София.

Последно – не мога да не ви попитам – очаквахте ли негативните реакция относно Вашето семейство и какво бихте променили във Вашата номинация и кампания от днешна гледна точка, ако имахте възможност?

Бях подготвен за реакциите, а и бях сигурен, че това е нещо, което ще бъде използвано за атаки. Защото няма нищо, за което да се хванат. Затова беше и това безкрайно обследване на родословното ми дърво.

Дали бих променил нещо в кампанията - не. Ясно е, че като за първи път допуснахме някои грешки и минахме през трудности, но пък това ни направи още по-силен екип. Ако е само лесно, няма как един отбор да стане силен. Някои от другите кандидати се запознаха с екипите, с които ще работят, преди месец. Как някой би повярвал, че това е работещ отбор? Най-хубавото е, че от всичко това ще останат уроци и спомени за цял живот. Ето например: купих малък принтер, защото за някои неща ми е по-удобно да ги чета на хартия. Обаче не купих хартия за него. И седя и го гледам… Ще го запомня за следващия път. 

Жените в политиката и техните суперсили