Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Васо Гюров за сцената, новите краваи и мечтата му да прави детски зелени училища

Васо Гюров за сцената, новите краваи и мечтата му да прави детски зелени училища

Снимки: Марияна Петрова/ mamuri photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Има много вицове за басисти, често се шегуват с тях, че жените не ги забелязват. Тук случаят е друг. Васил Гюров. Емблематична фигура за българската музикална сцена, културния и субкултурния живот, която няма нужда от представяне. Срещаме се в навечерието на грандиозния концерт в зала "Арена Армеец", когато на една сцена ще видим и чуем "Ревю", "Нова Генерация", "Контрол" и "Хиподил". И четирите банди тази година отбелязват 30 години от сформирането си.

Започваме с тези 30 години на сцена, голям юбилей. 

Ако е за сцена, някои от нас правят много по-дълъг период. Не е толкова важно колко години е на сцената човек, важното е на сцената какво се случва. Затова аз не обичам да чествам такива годишнини. По-важно е да се правят парчета и все пак групата да свири. 

Интересно е все пак да ги разделим по декади - първите 10 години, следващите, последните?

Специално за "Ревю" е доста силно казано 30 години, защото ние се събрахме 88-а и имаме една година, до 89-а, в която направихме много неща. След това се разпаднахме и през 2002 г. се събрахме с Милена и с Мишо Пешев от "Нова Генерация" под името "Ревю". След това Милена замина за Англия, бяхме започнали да свирим с Даката, намерихме друга певица - Криси, събрахме се и с Весо, китаристът, който е в сегашния състав. Оттогава имаме още десетина години, така че "Ревю" има около 12-13 години общо.

За това време имаш ли любим концерт, любима изява пред публика? Може дори да е нещо много по-малко от мащабните концерти, които се случват понякога...

Ами да, има много такива любими концерти. Всеки концерт, който има хубав звук, който свирим така, както най-добре можем, и в който има комбинация между нас и публиката, е любим концерт и такива е имало много през годините. Наистина те не се измерват с публиката, а може би с това групата в какво настроение е. Това са малко неведоми пътища, никой не знае рецептата за един хубав концерт, но със сигурност трябва да се свири много редовно. Например на десет концерта един става хубав.

А концерт, който е оставил горчив вкус в устата след това?

Имало е и такива. Първите, след като "Ревю" се събрахме, докато ни беше трудно да направим компилацията между новите и старите парчета. Имало е концерти, в началото като почвахме, при които не сме попадали на подходяща публика.

Не ви очакват?

Да, има такива концерти. Аз бих казал за радост, защото така човек трупа опит и по някакъв начин свиква с това, че невинаги може да е успешен един концерт. 

Твоето лично очакване за това, което ще се случи в зала "Арена Армеец"? Доста голяма площ ше  завземате...

Да, това ще бъде един голям концерт с една хубава, надявам се, публика, огромна. Дано успеем да направим тази симбиоза между нас и публиката и да остане един незабравим концерт за всички. Това е, на което се надявам, а какво ще стане, ще видим след няколко дена.

Самата публика как се е изменила с годините?

Публиката може би вече е станала малко по-претенциозна, да го кажем. В началото, когато започвахме да свирим, такива концерти бяха по-рядко срещано явление. Когато се свиреше в София, независимо дали в някое читалище или на по-голямо място, се събираха всички, които можеха да се съберат. Имаше доста повече глад за концерти, защото такива не се правеха толкова често. Сега, от една страна, публиката е по-задоволена, по-претенциозна. От друга страна, това е хубаво за групите, защото те така си вдигат нивото и не могат само с едното свирене да впечатлят. Това е нещо, което работи и за двете страни. 

Колкото и да е претенциозна, култовия статус го имате, както и ти самият. Как гледаш на това?

Никак не гледам. Култовият статус не знам точно и до ден днешен какво означава. Ако има нещо, което ме вълнува мене специално, е да не изневерявам на музиката и разбиранията си. Когато става дума за музика, не мога да си позволя да гледам на нея комерсиално, да се показвам или да правя неща, които не приемам, не изповядвам. Когато човек държи на музиката и не й изневерява, тя му отвръща със същото и тогава, единствено тогава, е възможно да се случи нещо, което да остане за по-дълго време в съзнанието на хората.

Как става така, че имиджът на секссимвол не се износва вече толкова много време, пак ли заради силата на музиката?

Не знам дали се износва, или не. Би трябвало да се износва като всеки имидж. Това пак по-скоро ме притеснява, отколкото

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...