Лица

Вера Шандел: Музиката ми помага да бъда себе си

"Не пея, за да стана известна, пея, защото смятам, че мога да дам радост и да се отвори творческата страна в човека.“

Всички имаме нужда от време на време да разкрепостим гледната си точка. Най-прекият път към постигането на тази цел е да посетим двата концерта "Магията на Марлене" с очаквано добрата комбинация от Вера Шандел  и Ангел Заберски Трио. Датите на вълнуващите събития са две – 30 ноември във Варна и 3 декември в София. Добрата новина е, че билетите и за двата концерта ще имат отстъпка от 10 лв. за всеки, който е заплатил тест специално за събитието. Самата Вера прави красив жест, като поема тази сума. Защото както самата тя казва: "Не пея, за да стана известна, пея, защото смятам, че мога да дам радост и да се отвори творческата страна в човека.“

Вера опитомява собственото си майсторство в името на една идея – да ни запознае с творчеството на една емблематична личност. Марлене Дитрих е пионер в много отношения: тя е първата, която смело се появява с фрак и панталони, както и първата холивудска актриса, която без колебание излиза пред фотографи с дете. Във време, в което фотографите са представяли холивудските актриси като недостижими образи отвъд реалния свят, изведнъж се появява красива и талантлива жена с дете и напредничави възгледи. Смело можем да кажем, че Марлене е многопластова личност – кабаретна и изискана едновременно. Точно каквато е и Вера Шандел.

Предстоят ти два концерта – във Варна и в София. Разкажи ни малко повече за тях.

Вера Шандел: Това са концерти, които ще направя с песни на Марлене Дитрих, за да може да я представя по някакъв начин на нашата публика. Част от хората я познават, защото тя е била икона още от трийсетте години на миналия век. Истинска холивудска кинозвезда, може би една от най-големите. След това става певица и продължава с тази си кариера и пее до 76-годишна възраст.

Какво да очакваме от концертите? Ще ни издадеш ли нещо?

Вера Шандел: Ще пусна плейлиста с преведените песни. Оказа се, че Марлене Дитрих има репертоар от над 70 песни. Затова и мисля да се занимавам и следващата година с нея. Има няколко емблематични от филмите. Искам да направя спектакъл, който да разказва за живота на Марлене Дитрих, и го правя благодарение на община Варна, защото те подкрепиха проект с песни на Марлене и затова тръгнах да правя този концерт.

Моят съпруг написа преди няколко години театрална пиеса – половината театър, другата половина музика. В едно последно нейно интервю си разказва живота и всеки път, като го прави, младата Марлене е на сцена и пее, защото го разказва през филмите си. А старата версия разказва живота си и двете вървят паралелно. Нещо като мюзикъл, който искам да направя. И това е като прелюдия, за да видя как се възприема, да поканя спонсори, за да може някой да го припознае, защото така се прави култура в днешно време. Опипвам почвата и си давам сметка, че хората много не познават нито творчеството, нито живота на Марлене. Мнозина мислят, че е нацистка, а тя е първата жена, застанала срещу Хитлер, което й е донесло голям хейт дълго време след това. Много липсва информация и аз като се потапям в нейното творчество, виждам, че има песни, които не са известни на всеки.

Защо избра да се превъплътиш в образа на Марлене Дитрих. Има ли нещо, по което се оприличаваш на нея?

Вера Шандел: Със сигурност. Най-малко външно има някакви черти, които хората ми казват. Всъщност така започна всичко: „Защо не пееш Марлене, защо не пееш Марлене?“. И аз накрая си казах: „Ами, ще пея Марлене!“. Може би от там тръгна, но всъщност истината е, че аз бих разказала за много жени. За Мерилин Монро, за Един Пиаф, както и за Далида. Имам си един контингент от дами, които мисля, че са допринесли нещо за човечеството. Дали са нещо. Мога да ги усетя и да предам нещо за тях – мое усещане, мое разбиране за живота им и техния преход на тази Земя.

На двата концерта ти предстои да пееш на немски, френски и английски.

Вера Шандел: Това много съм си мислила, защото текстовете на песните винаги носят някаква енергия. И това, че не ги разбираме или, че когато аз ги пея, част от публиката не ги разбира, винаги ми е липсвало по някакъв начин. Аз мога да я изиграя и без да я разбират, усещат някак си. Както всички слушаме  музика, която не разбираме. По принцип музиката не стои в тази част на мозъка, която аналитично и логично всичко разбира и анализира и преценява. Тя минава през другата страна, която е по-интуитивна, така достига информацията при нас.

По друг начин се захранваме и в тази връзка мисля, че и текстовете минават така. Даже да не разбираме езика, съществува едно усещане, но въпреки това смятам, че когато разбираме, има една нотка в плюс. Понякога текстовете са доста хумористични. Понякога са абсурдни. Не са в никакъв случай на някакво много високо ниво, но са станали прекрасни джаз стандарти и много известни песни. Всъщност, ако се замислиш и се заслушаш, в текста няма нищо – нито нещо много философско, нито нещо голямо, не е някаква гигантска поезия, но е красиво. И аз бих искала някак си хората да разбират текстовете и от много време си мисля как ще разпечатам една книжчица с текстовете – както в операта либретото – и хората да се запознаят с тях.  Тези дни реших, че може да пускам във фейсбук страницата си преводите на песните, които ще изпълнявам и който има желание – да се запознае с тях.

Самата Марлене Дитрих е имала подобен момент с нуждата текстовете да бъдат разбирани от публиката.

Вера Шандел: Марлене Дитрих в интервю говори за концерт в Москва. Фактът, че са я поканили по комунистическо време, показва, че е нещо надпартийно. Тя разказва, че била много впечатлена, защото организирали публиката да бъде запозната с всички текстове. Превели ги и и ги раздали. Тоест – каквато и да е била публиката, тя е била запозната с текстовете. И  разказва, че са я гледали все едно всичко разбират и е сигурна, че са разбирали, защото е имала всички текстове преведени предварително. Така че нея също я е вълнувал този момент с езиците. Тя свободно е говорила на тези езици. Аз не говоря немски. Само го обичам.

Кое ще е най-голямото ти предизвикателство?

Вера Шандел: Това, което винаги ме е впечатлявало в нея, е нейният нисък тембър, когато пее. Аз имам този капацитет да пея в ниски тоналности и съм направила целия плейлист с ниски тоналности. Обичам да пея ниско и това е моето предизвикателство и много ще се радвам, ако успея да го направя. Най-вероятно ще успея. Ще направя така, че концертът да бъде интересен. Оставам си Вера Шандел, която ще изпее Марлене Дитрих. Билетите ми за двата концерта ще имат отстъпка 10 лв. за всеки, който е заплатил тест специално за събитието. Аз ги поемам тези 10 лв. Все пак не пея, за да стана известна. Пея, защото смятам, че мога да дам радост и да се отвори творческата част в човека.

Как влизаш в кожата на своите героини?

Вера Шандел: Гледам да ги усетя най-вече. Целта ми не е да ги изимитирам, а да мога да ги предам през мен – това, което аз съм усетила за тях. Това, което когато чета за тях, се събужда в мен. Разбирам ги по някакъв начин. Това, което разбирам за тях, искам да предам. Тяхно отношение, както го виждам аз. Света през техните очи. Малко е завъртяно, като преживяване e по-скоро.

Тоест е важно да съпреживяваш музиката, която изпълняваш?

Вера Шандел: О, да, задължително. Аз въобще не знам как бих пяла, ако не съм я преживяла тази емоция. По принцип избирам песни, които ме докосват и ме вълнуват. Даже понякога ми се е случвало да направя песни по поръчка, докато не намеря нещото, което ще ме докосне. Не мога да я преценя как да я интерпретирам. Мисля, че всъщност това е артистичната страна на певеца. Той я интерпретира. Когато не пеем наши песни. Защото, когато пеем авторски песни, тъй като ние сме ги създали, там вече предаването става по-друго, но като пея неавторски песни, аз си ги присвоявам някак си и те си стават мои. И когато пея песни на някой изпълнител, както в случая – пак все едно, че си го присвоявам. Пречупвам го през себе си. Така че това е личен поглед, може хората да не са съгласни с него, като видят на сцена, но това е моето усещане.

Къде е балансът – да вложиш част от себе си и да се придържаш все пак към образа?

Вера Шандел: Аз го изработвам в момента. Ще го видим на сцената. То си се твори, защото аз съм си аз, няма как да стана Марлене Дитрих и не искам, но мога да предам едно усещане. За нея много важен е бил образът, а той е нещо, което сравнително лесно се прави. Има погледи, поведение, усещане за нещата, стил на работа. Тя е изключително дисциплинирана като дъщеря на немски войник, така е възпитана. Именно тази нейна дисциплина много ме вдъхновява. И като работя Марлене, поне и аз да съм дисциплинирана. Аз си взимам по някакви неща от всяка и си ги правя мои, харесват ми като пример. Тя е пример за много неща. Пример как може да се живее в радост и в спокойствие, независимо от тежките условия навън.

Има още...


Какво смяташ за културата у нас?

Вера Шандел: Както на много места по света, въобще генерално в човечеството, това е нещо, което не му е дадено мястото, което има да заема в един човешки живот. Това касае и образованието, защото оттам тръгва всичко. Не може в образованието да развиваме само логиката, само анализите, запаметяването, трупането на информация, а да не развиваме цялата креативност, артистичност и творчество, което всяко човешко същество притежава.

Това прави живота изключителен – всеки го живее по негов начин. За тази цел обаче трябва да работят двете половини на мозъка. Винаги се е считало, че всички хора, които се занимават с изкуство, са странни, а това не е така, защото ние всички сме артисти. Въпросът е какво храним в себе си. И според мен, за да има хармония в едно човешко същество, съответно и в едно тяло, което води до здравето – основен проблем в момента, на който не му се обръща внимание. За да може да я има хармонията, трябва да се развива човекът с всичко, което е. Той не е само материя и логика, той е и творец.

Значи това е проблем на съвремието ни изобщо?

Вера Шандел: Това е на човешко ниво проблем. Не културата у нас. Хубавото у нас е, че всички проблеми, които съществуват в човечеството, ако почти навсякъде по света са завоалирани с разни имиджови неща, тук блесват. И то не защото ние сме такива, които не зачитаме културата, а защото културата в света не е зачетена по принцип, превърната е в бизнес. Ние като едно отражение, като огледало увеличител сме тук в България. Политиката е гнила навсякъде, а тук просто се вижда детайлно. Ние сме като една голяма лупа на света. Което не е лошо, виждаме нещата и ако можем да намерим начин и средства да започнем да го променяме.

Истината е, че не можеш да разчиташ за своето здраве навън и че в здравеопазването по принцип има нещо сбъркано. Като социални същества ние носим в себе си солидарност и аз съм сигурна, че никой не е необходимо да ръководи солидарността на човешкото същество, за да може да има взаимопомощ. Културата е част от всички тези бъгнати неща. Много вярвам в потенциала на нашия народ, който има нужда от малко обръщане към себе си.

Какво те вдъхновява да създаваш изкуство тук?

Вера Шандел: Да се събужда в човека творческия му потенциал. Аз съм пример за това, и то практичен. Започнах да се занимавам с изкуство на 38 години, тъй като реших, че просто с другото нещо се задушавам. Не съм сигурна, че щях да бъда в добро здраве, ако бях продължила да се занимавам с това, с което се занимавах преди. Музиката ми помага да съм себе си.

Творчеството в човека го кара да бъде себе си, защото в творчеството всеки е уникален. И това, че отнемаме на децата възможността да започнат както с творчество, така и с математика. Лишаваме човечето от малко да знае, че в себе си носи креативност и потенциал да прави нещата по негов уникален начин. Затова хората боледуват впоследствие, като поостареят. Не ползват част от себе си. Няма как това тяло да е здраво и със силен имунитет. И после да гледаме пак как да оправим половината от нещата. Хората страдат вътре в душите си от векове, а ние оправяме тялото. Както с ваксините сега. Пандемията се случва, за да обърнем поглед и да погледнем по друг начин нещата. Аз съм артист, за да може да вярват хората, да събуждам този, който дойде на концерт.

Можеш ли да направиш сравнение между нашето време и миналия век, в който е живяла Марлене Дитрих?

Вера Шандел: Понеже съм истински оптимист, не от тези, които хвърчат в небето, смятам, че ние вървим към еволюция. Вярвам, че тези времена са по-добри, защото ние никога не знаем с нашата преценка кое е зле и кое добре. Защото когато мине време и се отдалечим, виждаме как някои неща, които сме смятали, че са зле, всъщност не са толкова зле и обратно. Моето усещане е, че въпреки че вървим към стена, вярвам, че една част отива към еволюция и тя е силна и ще измъкне другите. Всяка епоха има своята красота и аз много харесвам естетиката на миналия век – както в киното, така и в музиката, в модата. Не сравнявам коя е по-хубава и коя по-лоша, защото обичам модерното, но тази от миналия век ми е на сърце.

Каква е Вера Шандел в ежедневието? Какъв е стилът ти?

Вера Шандел: Сега съм Марлене Дитрих. Обличам се така, влизам  в образ. Намирам много прилики. Изработила съм си образа. Много ми е любимо, когато работя вкъщи, да стоя в удобни пижамести дрехи. Така е правила и тя, като се е подготвяла за филми. Изолираш се от света, за да влезеш 100 процента в това, което правиш. Гледам обаче да се поддържам, за да не стоя по пижами по цял ден, защото спада настроението.

Женствеността вътрешно чувство ли е?

Вера Шандел: Да си жена е дар. Тъй като даваме живот, природата ни е надарила със сила, която да може винаги да съхранява важните неща. Различна от тази на мъжете. Разликата мъж и жена е, за да може да служи на човечеството. Иначе във всеки от нас има  женска и мъжка енергия. Целта е да има хармония и баланс. Съкровеното женско и съкровеното мъжко трябва да се цени. Когато сме жени, имаме способност да предаваме много силна женска енергия и ни бива да го правим. Женствеността не е само в дрехите със сигурност.

 

Андрония Попова-Рони, Вера Шандел и Деси Андонова: „Животът е безкраен танц“