ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Вера Шандел: Музиката ми помага да бъда себе си

Какво смяташ за културата у нас?

Вера Шандел: Както на много места по света, въобще генерално в човечеството, това е нещо, което не му е дадено мястото, което има да заема в един човешки живот. Това касае и образованието, защото оттам тръгва всичко. Не може в образованието да развиваме само логиката, само анализите, запаметяването, трупането на информация, а да не развиваме цялата креативност, артистичност и творчество, което всяко човешко същество притежава.

Това прави живота изключителен – всеки го живее по негов начин. За тази цел обаче трябва да работят двете половини на мозъка. Винаги се е считало, че всички хора, които се занимават с изкуство, са странни, а това не е така, защото ние всички сме артисти. Въпросът е какво храним в себе си. И според мен, за да има хармония в едно човешко същество, съответно и в едно тяло, което води до здравето – основен проблем в момента, на който не му се обръща внимание. За да може да я има хармонията, трябва да се развива човекът с всичко, което е. Той не е само материя и логика, той е и творец.

Значи това е проблем на съвремието ни изобщо?

Вера Шандел: Това е на човешко ниво проблем. Не културата у нас. Хубавото у нас е, че всички проблеми, които съществуват в човечеството, ако почти навсякъде по света са завоалирани с разни имиджови неща, тук блесват. И то не защото ние сме такива, които не зачитаме културата, а защото културата в света не е зачетена по принцип, превърната е в бизнес. Ние като едно отражение, като огледало увеличител сме тук в България. Политиката е гнила навсякъде, а тук просто се вижда детайлно. Ние сме като една голяма лупа на света. Което не е лошо, виждаме нещата и ако можем да намерим начин и средства да започнем да го променяме.

Истината е, че не можеш да разчиташ за своето здраве навън и че в здравеопазването по принцип има нещо сбъркано. Като социални същества ние носим в себе си солидарност и аз съм сигурна, че никой не е необходимо да ръководи солидарността на човешкото същество, за да може да има взаимопомощ. Културата е част от всички тези бъгнати неща. Много вярвам в потенциала на нашия народ, който има нужда от малко обръщане към себе си.

Какво те вдъхновява да създаваш изкуство тук?

Вера Шандел: Да се събужда в човека творческия му потенциал. Аз съм пример за това, и то практичен. Започнах да се занимавам с изкуство на 38 години, тъй като реших, че просто с другото нещо се задушавам. Не съм сигурна, че щях да бъда в добро здраве, ако бях продължила да се занимавам с това, с което се занимавах преди. Музиката ми помага да съм себе си.

Творчеството в човека го кара да бъде себе си, защото в творчеството всеки е уникален. И това, че отнемаме на децата възможността да започнат както с творчество, така и с математика. Лишаваме човечето от малко да знае, че в себе си носи креативност и потенциал да прави нещата по негов уникален начин. Затова хората боледуват впоследствие, като поостареят. Не ползват част от себе си. Няма как това тяло да е здраво и със силен имунитет. И после да гледаме пак как да оправим половината от нещата. Хората страдат вътре в душите си от векове, а ние оправяме тялото. Както с ваксините сега. Пандемията се случва, за да обърнем поглед и да погледнем по друг начин нещата. Аз съм артист, за да може да вярват хората, да събуждам този, който дойде на концерт.

Можеш ли да направиш сравнение между нашето време и миналия век, в който е живяла Марлене Дитрих?

Вера Шандел: Понеже съм истински оптимист, не от тези, които хвърчат в небето, смятам, че ние вървим към еволюция. Вярвам, че тези времена са по-добри, защото ние никога не знаем с нашата преценка кое е зле и кое добре. Защото когато мине време и се отдалечим, виждаме как някои неща, които сме смятали, че са зле, всъщност не са толкова зле и обратно. Моето усещане е, че въпреки че вървим към стена, вярвам, че една част отива към еволюция и тя е силна и ще измъкне другите. Всяка епоха има своята красота и аз много харесвам естетиката на миналия век – както в киното, така и в музиката, в модата. Не сравнявам коя е по-хубава и коя по-лоша, защото обичам модерното, но тази от миналия век ми е на сърце.

Каква е Вера Шандел в ежедневието? Какъв е стилът ти?

Вера Шандел: Сега съм Марлене Дитрих. Обличам се така, влизам  в образ. Намирам много прилики. Изработила съм си образа. Много ми е любимо, когато работя вкъщи, да стоя в удобни пижамести дрехи. Така е правила и тя, като се е подготвяла за филми. Изолираш се от света, за да влезеш 100 процента в това, което правиш. Гледам обаче да се поддържам, за да не стоя по пижами по цял ден, защото спада настроението.

Женствеността вътрешно чувство ли е?

Вера Шандел: Да си жена е дар. Тъй като даваме живот, природата ни е надарила със сила, която да може винаги да съхранява важните неща. Различна от тази на мъжете. Разликата мъж и жена е, за да може да служи на човечеството. Иначе във всеки от нас има  женска и мъжка енергия. Целта е да има хармония и баланс. Съкровеното женско и съкровеното мъжко трябва да се цени. Когато сме жени, имаме способност да предаваме много силна женска енергия и ни бива да го правим. Женствеността не е само в дрехите със сигурност.

 

Андрония Попова-Рони, Вера Шандел и Деси Андонова: „Животът е безкраен танц“

 

Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.