Какво смяташ за културата у нас?
Вера Шандел: Както на много места по света, въобще генерално в човечеството, това е нещо, което не му е дадено мястото, което има да заема в един човешки живот. Това касае и образованието, защото оттам тръгва всичко. Не може в образованието да развиваме само логиката, само анализите, запаметяването, трупането на информация, а да не развиваме цялата креативност, артистичност и творчество, което всяко човешко същество притежава.
Това прави живота изключителен – всеки го живее по негов начин. За тази цел обаче трябва да работят двете половини на мозъка. Винаги се е считало, че всички хора, които се занимават с изкуство, са странни, а това не е така, защото ние всички сме артисти. Въпросът е какво храним в себе си. И според мен, за да има хармония в едно човешко същество, съответно и в едно тяло, което води до здравето – основен проблем в момента, на който не му се обръща внимание. За да може да я има хармонията, трябва да се развива човекът с всичко, което е. Той не е само материя и логика, той е и творец.
Значи това е проблем на съвремието ни изобщо?
Вера Шандел: Това е на човешко ниво проблем. Не културата у нас. Хубавото у нас е, че всички проблеми, които съществуват в човечеството, ако почти навсякъде по света са завоалирани с разни имиджови неща, тук блесват. И то не защото ние сме такива, които не зачитаме културата, а защото културата в света не е зачетена по принцип, превърната е в бизнес. Ние като едно отражение, като огледало увеличител сме тук в България. Политиката е гнила навсякъде, а тук просто се вижда детайлно. Ние сме като една голяма лупа на света. Което не е лошо, виждаме нещата и ако можем да намерим начин и средства да започнем да го променяме.
Истината е, че не можеш да разчиташ за своето здраве навън и че в здравеопазването по принцип има нещо сбъркано. Като социални същества ние носим в себе си солидарност и аз съм сигурна, че никой не е необходимо да ръководи солидарността на човешкото същество, за да може да има взаимопомощ. Културата е част от всички тези бъгнати неща. Много вярвам в потенциала на нашия народ, който има нужда от малко обръщане към себе си.
Какво те вдъхновява да създаваш изкуство тук?
Вера Шандел: Да се събужда в човека творческия му потенциал. Аз съм пример за това, и то практичен. Започнах да се занимавам с изкуство на 38 години, тъй като реших, че просто с другото нещо се задушавам. Не съм сигурна, че щях да бъда в добро здраве, ако бях продължила да се занимавам с това, с което се занимавах преди. Музиката ми помага да съм себе си.
Творчеството в човека го кара да бъде себе си, защото в творчеството всеки е уникален. И това, че отнемаме на децата възможността да започнат както с творчество, така и с математика. Лишаваме човечето от малко да знае, че в себе си носи креативност и потенциал да прави нещата по негов уникален начин. Затова хората боледуват впоследствие, като поостареят. Не ползват част от себе си. Няма как това тяло да е здраво и със силен имунитет. И после да гледаме пак как да оправим половината от нещата. Хората страдат вътре в душите си от векове, а ние оправяме тялото. Както с ваксините сега. Пандемията се случва, за да обърнем поглед и да погледнем по друг начин нещата. Аз съм артист, за да може да вярват хората, да събуждам този, който дойде на концерт.
Можеш ли да направиш сравнение между нашето време и миналия век, в който е живяла Марлене Дитрих?
Вера Шандел: Понеже съм истински оптимист, не от тези, които хвърчат в небето, смятам, че ние вървим към еволюция. Вярвам, че тези времена са по-добри, защото ние никога не знаем с нашата преценка кое е зле и кое добре. Защото когато мине време и се отдалечим, виждаме как някои неща, които сме смятали, че са зле, всъщност не са толкова зле и обратно. Моето усещане е, че въпреки че вървим към стена, вярвам, че една част отива към еволюция и тя е силна и ще измъкне другите. Всяка епоха има своята красота и аз много харесвам естетиката на миналия век – както в киното, така и в музиката, в модата. Не сравнявам коя е по-хубава и коя по-лоша, защото обичам модерното, но тази от миналия век ми е на сърце.
Каква е Вера Шандел в ежедневието? Какъв е стилът ти?
Вера Шандел: Сега съм Марлене Дитрих. Обличам се така, влизам в образ. Намирам много прилики. Изработила съм си образа. Много ми е любимо, когато работя вкъщи, да стоя в удобни пижамести дрехи. Така е правила и тя, като се е подготвяла за филми. Изолираш се от света, за да влезеш 100 процента в това, което правиш. Гледам обаче да се поддържам, за да не стоя по пижами по цял ден, защото спада настроението.
Женствеността вътрешно чувство ли е?
Вера Шандел: Да си жена е дар. Тъй като даваме живот, природата ни е надарила със сила, която да може винаги да съхранява важните неща. Различна от тази на мъжете. Разликата мъж и жена е, за да може да служи на човечеството. Иначе във всеки от нас има женска и мъжка енергия. Целта е да има хармония и баланс. Съкровеното женско и съкровеното мъжко трябва да се цени. Когато сме жени, имаме способност да предаваме много силна женска енергия и ни бива да го правим. Женствеността не е само в дрехите със сигурност.
Андрония Попова-Рони, Вера Шандел и Деси Андонова: „Животът е безкраен танц“
Михаела Грънчарова
Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.
;void(0);){kind=link}
