ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Весела Бабинова: Сега по-спокойно гледам на света

Хващам я малко преди представление напът за Малък градски театър „Зад канала“ на чаша кафе във Flip Flop. Носи със себе си домашен кекс, който е направила за колегите си. Пълна е с енергия и още е с онзи яркочервен цвят на косата, който помня от първата ни среща преди четири години. Хем е минало много време от тогава, хем не съвсем. Запазила своята привидна уравновесеност, Весела е весела и преминава през възходите и паденията, сякаш леко изтупва прах от дрехите си. Получила си е наградите и аплодисментите, разочарованията и съмненията. И любовта. Онази неочакваната, хубавата, всепрощаващата. Но още толкова много й предстои и по пътя се надявам никога да не забравя съвета, който получава от Явор Гърдев: „Няма как да промениш всичко изведнъж. Просто прави това, което трябва, и така, както го чувстваш. Ти така помагаш. Така променяш.“ 

Весела е един от посланиците на Нощта на театрите на 17 ноември. Ние ще сме там.


София осъмна с блокади, напрежение и смут
ОТ ГРАДА
18 май 2022 | Общество

София осъмна с блокади, напрежение и смут

София осъмна с блокади и напрежение по ключови кръстовища в натоварения сутрешен пиков час. Изнервени граждани...

Последният път, когато се видяхме по работа, беше преди 4 години. Какво се промени за това време?

Когато се гледам на някои снимки, разбирам защо на опашката вече ми казват „жената“, а не „момичето“. И се засягам, но може би има резон, че ме наричат така. Не мога да кажа, че съм се променила, може би съм станала малко по-търпелива към хората, по-смирена.

Балансирана?

Виж тук натисна не където трябва. Балансирана не, обаче преди да започна да обяснявам за някакъв проект, нещо, което съм гледала, филм или представление, се опитвам да не тръгвам с голямата секира. Казвам си: не си била в това представление, не си била в този репетиционен процес, не знаеш защо не се е получило. Освен това ми се случиха неща, които ме накараха да се замисля за едно от тези големи клишета, че човек не трябва да съди, че никога не знаеш какво е да си на мястото на другия. Сега по-спокойно гледам на света. Знам, че всеки има и хубави, и лоши страни. Но все още има и случаи, в които веднага мога да кача градуса от 0 до 180.

Лошите моменти ли ни преобръщат представите по-често?

За съжаление, по-скоро да. Не че и добрите не ни. Човек, когато обича, си дава сметка, че много неща нямат никакто значение, че някои дребни неща от ежедневието наистина са бели кахъри. Да, и любовта променя, но по-често са лошите моменти. Преживяваш, преживяваш и нещо в теб се променя.

Любовта ли те спаси?

Спаси ме, да. Преди това усещах как за някои неща разсъждавам много на дребно, все мислех какво ще кажат хората, какво мислят и в един момент осъзнах, че никой толкова не си мисли за мен и че ако някой говори за някого, си е за негова сметка. Преди го преживявах, ставаше ми мъчно.

Представи си, ако имаме щастието да поживеем още 40 години, като се обърнем назад, ще съжаляваме, че сме се вълнували от това.

В най-хубавите си години май много се тормозим за глупости и излишности.

И колкото по-рано си дадеш сметка за това, толкова по-добре. Защото имам приятели, на които откровено не им пука, и си казвам, че трябва да взема пример от тях. Далеч по-важно е да се замислиш с какво можеш да си полезен на хората около теб. Дали ще е с това, което правиш, или с това, което си. Да помагаш повече, да ги обичаш хората, защото те от това имат нужда. Имаше един филм, в който се казваше, че като сочиш някого, всъщност другите три пръста са насочени към теб.

Любовта настина ли се случи, когато най-малко очакваше?

Да.

Пак клише.

Клишета са тези неща, защото са толкова повтаряни във времето. В един момент си казваш „е, чак пък толкова“, но като ти се случи на теб, осъзнаваш, че има защо да е клише. Да, така те намира, неподготвен. И мен така.

По-търпелива, по-спокойна, а по-пораснала чувстваш ли се?

Не особено. Но внимавам как общувам с хората, как ги оценявам. Виждам, че понякога

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...