Тя е сред най-добрите съвременни български режисьори и продуценти на анимационни филми, един от създателите на от емблематичния кръг Compote Collective. Един от авторите на филма “Баща”, спечелил до момента 26 международни награди.
Коя е Весела Данчева, тук и сега?
Весела е името ми, с което са ме нарекли майка ми и баща ми. Харесвам го и съм весела. Сега съм на 39 години, семейна и майка на прекрасно 8-годишно момче. По професия – режисьор и продуцент на анимационни филми, които се опитвам да създавам с моя най-добър приятел Иван Богданов.
От какво е направена?
80% любов. Другите 20% все още ги търся и постоянно ме изненадват. Понякога са кристално ясни, понякога се спотаяват в някой тъмен ъгъл и си бърборят на неразбираем за мен език.
Разкажи ни за новия ви проект “Щрих и стих“.
“Щрих и стих” е филмов проект, който създава мост между поезия и анимация. Включва 6 авторски визуални интерпретации на 6 съвременни български стихотворения. В анимацията няма стилистични или жанрови ограничения. Тя носи силата на визуалните символи и метафори по подобен начин, по който поезията вплита символите и метафорите на езика. Водещо в проекта “Щрих и стих” е търсенето на диалог между аудио-визуалната форма и литературния език. Разкази за обречени хартиени корабчета, плуващи в нечия ръка, интимни препратки към емблеми в киното, сутрешни убийства по невнимание, сладоледени надежди, междуетажни настроения и индустриални откровения се преплитат в образите на шестте визуални поеми.[[quote:0]]Стихотворенията, включени в проекта, са на Георги Господинов, Димитър Воев, Калоян Праматаров и Дилян Еленков. Режисьорите на отделните филми са Аспарух Петров, Борис Праматаров, Дмитрий Ягодин, Милен Витанов, Борис Десподов и Иван Богданов.
Надявам се много скоро проектът “Щрих и стих” да бъде представен пред българската публика. Плануваме да направим премиера в рамките на София Филм Фест през март.
А какво става с предишните ти филмови проекти “Анна Блуме” и “Баща”?
Това са двата анимационни филмови проекта с които аз и моят партньор Иван Богданов сме познати на българската публика. “Анна Блуме” е първият филм, който реализирахме в България и който беше отличен с доста международни награди, между които и наградата на Българската филмова Академия за най-добър анимационен филм през 2010 г.
“Баща” също стана изключително популярен – това е филмът, чрез който тествахме идеята за Компот Колектив. Той разплита пет лични, документални истории на пораснали деца и техните бащи. Чрез филма те водят диалог, който никога не е успял да се случи тук и сега. Всяка от историите е интерпретирана от различен автор-режисьор в характерния за неговата работа визуален език. Засега това е най-мащабният проект, който сме инициирали – 16-минутна копродукция между три страни, с шестима режисьори и 26 международни награди.
Как се роди идеята за Компот Колектив?
От 2006 година живея със семейството си в България. Преди това учих и живях 10 години в Холандия.
Компот Колектив се роди като естествено разширение на тандема ФинФилм, основан от мен и Иван Богданов. Идеята беше да създадем контакт между индивидуални автори, които да си партнират в различни независими и комерсиални проекти. Чрез тази платформа ние създадохме творческа среда, способна да обменя опит и да се надгражда.
Чрез идеята за Компот Колектив се свързваме с хора, които се изразяват визуално и правят това по свой уникален и индивидуален начин. Споделяме опита си в създаването на анимационни филми и се опитваме да насърчаваме по-младите от нас да реализират идеите си.
Истински се радваме, че освен като студио за продукция на анимационни филми, Компот Колектив се разпознава и като социално ангажирана творческа платформа, чиито автори се открояват със свобода на изразяване, индивидуалност и екипност.
Каква е българската публика, какво харесва и какво не?
Българската публика, която се вълнува от анимационно кино, е доста малка, но и броят на създаваните филми не е голям. Всичко е въпрос на видимост и взаимодействие. Късометражното анимационно кино е лично и некомерсиално изкуство, така че е съвсем нормално да достига до неголям брой хора. В последните години има два анимационни фестивала в България, които култивират нова публика и стават все по-популярни.
Кои са съставките на добрия вкус?
“Добрият вкус” е нещо много субективно, подвластно на времето и на общото групово разбиране. Аз лично гледам да заобикалям определенията, тенденциите и обобщенията. Когато създавам филми, се опитвам да търся автентичното, искреното и личното. И мисля, че откровеността е най-верният път към добрия вкус.
Кое ти дава сили?
Когато правя неща, които обичам, имам сили. Опитвам се да разпознавам и да трансформирам това, което ми изчерпва силите.
Къде е вкъщи и колко често се прибираш там?
Вкъщи е там, където имаш време и където душата ти е спокойна. Гледам да съм вкъщи или поне наблизо.
Любимият ти градски маршрут е...
Харесвам малките улици в центъра на София, особено тези, по които не минавам всеки ден. Обичам да усещам присъствието на Витоша, да рея поглед в небето и да крача по жълтите павета.
Разкажи ни една приказка...
Аз току-що ви я разказах. Приказката на Весела Данчева.
