ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Веселин Анчев: Тодор Колев и Коко Азарян са духовните ми бащи

Веселин Анчев: Тодор Колев и Коко Азарян са духовните ми бащи

Снимка: Радостина Колева

Колко е хубаво, когато талантливите хора са и мислещи, когато думите им не чезнат в пространството, а витаят вдъхновяващо. Тогава се стараеш дори да не мигаш, защото момчето разказва за своите въжделения, за своите силни моменти, за умението си да е щастлив и за пътуването си в нещастието. Разбира се, и за пътя към любовта: любовта към театъра, към актьорството, към една жена. Веселин Анчев. Театър „Българска армия“.

Защо имаш рожден ден хем на 1 април, хем на 4 януари?

Роден съм на 4 януари, обаче хората от Коледа започват да запразняват, ядат, пият и се веселят. Четвърти обикновено се пада работен ден и като дойдат на рождения ми ден, гостите все са уморени и идват за 15 минути. Малко след като излязох от театралната академия, реших да си обърна датите и да стане 01.04., да обявя, че тогава ми е рожденият ден и да събера много хора. По онова време малко хора ме познаваха и направих жесток купон в Южния парк, играхме игри, бях занесъл барбекю, две щайги с алкохол, тихи игри. Страшно ме изкефи това и така си остана.

А защо си изтри Фейсбук акаунта и после пак си го върна?

Подразни ме и го махнах за няколко месеца, защото ми досади. Прекалено еднотипна информация. Хората се занимават с някакви пошлости, пускат идиотщини. Хвани и прочети една книга, има достатъчно литература. Или направи нещо хубаво, измисли нещо. А се върнах във Фейсбук, за да поканя хората на рождения си ден.

В „Черна комедия“ всеки път ли играеш като на премиерата? Присъствах на нея и на няколко пъти си мислех: „Този човек се претрепа“.

Тези неща се учат в Академията, има си техники за каскадьорските изпълнения. Загрявам, подготвям се и си минавам тези моменти преди представление, за да мога да допусна импровизация. Независимо в кой спектакъл, ако не играеш като за последно или като на премиера, какъв е смисълът да правим театър? Ако не влагаш сърце и душа в това, което правиш, и го превърнеш в рутина…

Не съм шлосер, не работя на струг в някакъв завод, за да ми е скучно и некомфортно. Актьорството съм си го мечтал и съм си го извоювал.

Кандидатствах три години поред. Имах желание, което бях тръгнал да губя в някакъв период, но дойдоха млади колеги в театъра и се окопитих. Покрай по-възрастните колеги е много лесно изведнъж да тръгнеш по тяхното течение, тъй като те са се успокоили и са обръгнали в професията. Появиха се младите с тяхната енергия и се замислих, че май съм забравил откъде съм тръгнал. Сега се чувствам добре и представленията в театър „Българска армия“, в които играя, ми харесват.

Беден скулптор си в „Черна комедия“, която споменахме… На какво си беден?

Културата в България не е приоритет на правителството. Постоянно се правят някакви реформи и имам чувството, че умишлено се иска да се затрият някои театри. Не знам каква им е целта. Театрите са единствените, които си връщат субсидията. Галериите и музеите не могат да го постигнат. То не е и необходимо. При киното не знам как стоят нещата.

Бедни сме в театъра и това е ясно. Освен това отдавна се знае, че глупав народ лесно се управлява.

Може би опростачването на народа е тенденциозно насаждано, за да не си вдига много главата.

Бях тези дни при роднините ми извън София, наложи се да отида на село, където положението е много тежко. А ние се оплакваме в театъра. Взимаме горе-долу колкото тези хора по селата. Не се живее така. Един млад човек не може да живее по този начин.

Беден съм и съм гладен за повече провокации. Нямаме идеи. Още в зората на новия строй хората бяха по-изобретателни, беше им по-интересно да измислят от нищо нещо. Сега сме загубили въображението си, улисани в това само да изкарваме пари. Беден съм на любов, а за мен тя е единственото нещо, заради което човек си заслужава да живее на тази земя.

Какво се случи с твоята?

Моята е в процес на търсене. :) Тя е доста имагинерно нещо, което ту се появява в живота, ту изчезва, но никога

Радостина Колева е създател на сайта cultinterview.com. Усещането, че писането белязва живота й, винаги е било осъзнато. Независимо дали става дума за писане на музика, стихове или интервюта, удоволствието й е било върховно. Да се губиш и да се намираш в думите, да започваш и да откриваш съвсем точно как да завършиш… Да рисуваш, да добавяш щрихи, да добавяш емоции и да се получава нещо, кое...