ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Веско Ешкенази – щом нотите ти говорят

Веско Ешкенази – щом нотите ти говорят

Когато денят ти започне с утринна мъгла и красотата на природата се покаже в пълния си спектър, тогава можеш да забележиш и цигулката, творяща музика нейде наоколо. Или може би само аз я чувам? Не, и вие я чувате, защото свири Веско Ешкенази. Музиката му стига до точки, които не се възприемат визуално, но сетивата усещат, когато ги гали виртуоз.

Цигулката не е ли самотно занимание?

Невинаги. Когато сме с повече хора на сцената, не е. Самотно е, когато си вършиш „домашната работа“, при това часове наред. Ученето на инструмента е дълъг процес, който е свързан със самостоятелно усъвършенстване. Часове наред, още от дете. Най-важните години за музиканта са детските и това те прави малко по-различен от останалите деца.

Това, да си по-различен, дали е свързано със свиренето ти, или ти просто си такъв?! 

Всеки инструмент развива интелигентността у детето, а също и заложбите му.
Вероятно трябва да го имаш у себе си като характер. Но съм сигурен, че всеки инструмент развива интелигентността у детето, а също и заложбите му. То е като при писателите, които според мен дори са още по-затворени хора. При нас поне правенето на музика е свързано с други хора и е социално събитие, има и публика. Писателите обаче не я виждат, докато на нас ни ръкопляскат. Или ни освиркват, но при всички положения е някакво съприкосновение с аудиторията.

Да не искаш да ми кажеш, че ти се е случвало освиркване?!

Не, не, да чукна тук на всички дървета. Но съм присъствал на концерт, на който имаше „у-у“. Това е много неприятно. Даже, като присъстващ в публиката, дотолкова се изненадах, че не само ми стана неудобно, ами исках да се скрия и да си тръгна колкото се може по-бързо от този концерт. Не беше на случаен изпълнител. Но тогава ми направи впечатление, че когато не си искрен с публиката си или нещо се опитваш „да минеш метър“, тогава може и да се случи. Това беше в Амстердам. 

Някои бъркат, като се опитват да направят класическата музика масова. Това никога няма да стане. А и не трябва да е така. Тя е изкуство, а не еднодневка.
Само идеи ли са нужни, за да се раздвижи класическата музика дотолкова, че младите хора да я слушат?

Във всяко едно поколение има хора, които слушат т.нар. модерна музика, докато класическата музика е на стотици години. Не можем да се стремим всички да ни слушат. Стремежът е по-скоро да стигнем до тези хора от младите, на които може да им хареса, да не ги изпуснем. Това е желанието ми. Имам колеги, които действат по различни начини. Според мен обаче някои бъркат, като се опитват да направят класическата музика масова. Това никога няма да стане. А и не трябва да е така. Тя е за хора, които имат нужда и желание да я слушат, по-интелектуална е. Тя е изкуство, а не еднодневка.

Слушах по радиото един рапър, който обясняваше, че прави музика. Ама това е смешно просто. Някои в поп-музиката успяват да останат на върха и страшно много ги уважавам, но те са единици – Майкъл Джексън например.

Сложно е да накараш хората да разбират класиката. Но може да се направи, като ги вкараш в залата, за да видят, че не пари, не щипе и не люти на очите, а може би е нещо, което биха искали да имат в живота си.

Как става това вкарване в залата тогава?

Има различни начини. Хубаво е, че има фестивали на открито за през лятото, на които присъстват хора без претенции да са музикално обвързани, но могат да чуят какво се твори. Може всичко да си остане дотам, до посещение веднъж годишно в парка, но може да им хареса и да решат да отидат в залата, защото е красива, защото атмосферата е различна… И наистина е по-различно в залата. Има критики, че така се опорочава музиката. Това абсолютно не е така. Навън ние свирим по същия начин, по който свирим и в залата.

Друг начин да се хванат младите, е като се направи колаборация с поп-изпълнител, който е успешен и харесван. Мога да спомена, че с Адриана Николова-Печенката имаме ново парче, което ще излезе скоро като клип. Тя прави страхотни неща. Много симпатични са ми тези опити да се направи нещо, което не е пошло. А то със сигурност стига до по-млади хора. Но в крайна сметка това са инцидентни колаборации, които правя веднъж на 4-5 години, да речем. Другото е всекидневна работа в залата, с оркестри. В Амстердам се радваме на многобройна публика, а залата е с 2200 места. Всяка седмица се започва нова програма. Световен град е и има туристи, които специално идват, за да чуят оркестъра. 

Сложно е да накараш хората да разбират класиката. Но може да се направи, като ги вкараш в залата, за да видят, че не пари, не щипе и не люти на очите.
Там сте влезли в културната програма, привличаща туристи. Кога ще стане това и тук, в България?

Няма идея за това. Никой не се е сетил да го направи. Може би сега ще го прочетат и ще се досетят. Не е толкова трудно да се състави уикенд в София, да речем, и в пакета да влезе един концерт на Софийска филхармония примерно. Защо не? Много от тях няма да купят, но ще има и такива, които ще купят, и те ще напълнят залата. Просто трябва да има хора, които да мислят. Тук няма структура. Мисли се за насъщния, дали ще се вземе заплатата…

Влизал ли си в конфликт заради музиката?

Заради идеалите си – да, заради морала си – също. Два-три пъти съм влизал в конфликт: защото съм уважавал себе си прекалено много, както и това, което правя, и не съм позволил да го обезценят. Когато влизам в конфликт, казвам, че няма да направя нещо по този начин, и си тръгвам. Т.е. не си слагам бойните доспехи и да влизам в бой, за да спечеля битката. Просто казвам и си тръгвам. Другото няма смисъл и е за друг тип хора. След това знам, че съм излязъл от ситуацията честен към себе си.

И към позицията си.

Не трябва да се обезценява ничий труд.

Слушането на музика преди заспиване добър вариант ли е?

Да, разбира се, само че не и за мен. Много хора го правят, даже заспиват със слушалки, както виждам, пътувайки със самолет. Всеки път се чудя каква музика слуша човекът…

Че чак заспива…

… Дали поп, дали джаз… Доказано е, че класическата музика успокоява и дори лекува, не знам дали знаеш. Събужда такива емоции, каквито нищо друго не предизвиква. По-специално Моцарт действа лечебно на хората.

Но ако аз слушам музика, тя ме държи буден, защото започвам да слушам професионално, правя си разбори, анализирам…

Радостина Колева е създател на сайта cultinterview.com. Усещането, че писането белязва живота й, винаги е било осъзнато. Независимо дали става дума за писане на музика, стихове или интервюта, удоволствието й е било върховно. Да се губиш и да се намираш в думите, да започваш и да откриваш съвсем точно как да завършиш… Да рисуваш, да добавяш щрихи, да добавяш емоции и да се получава нещо, кое...