ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Виктория: „Ако си позволиш да летиш високо, после падането ще боли“

Виктория: „Ако си позволиш да летиш високо, после падането ще боли“

Снимки: Личен архив

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Преди четири години едно притеснително 17-годишно момиче се появи на кастингите на музикалния формат X Factor, стигна и до големите концерти, но не спечели. Но пък историята май помни повече тези, които са си тръгнали на крачка от финала, отколкото победителите. Виктория с лекота „влизаше в обувките“ на Адел, Бионсе и Емели Санде, но сякаш трябваше да мине през своите лутания и търсения, за да намери своите, своята музика, своя път. Имаше самостоятелни парчета, но май Виктория не беше в тях. Сега обаче се завърна на музикалната сцена с песента I Wanna Know (признавам, слушам я на рипийт) и най-после е тя. Виктория, за която няма друг път, освен музиката, и той вече я отвежда на големи сцени извън България. Виктория, която знае, че когато потъваш, винаги има кой да те хване за ръка и да те издърпа на горе. За търсенето, намирането, порастването и музиката ни споделя самата тя, днес в Момичетата от града.

Каква е историята зад създаването на новата ти песен?

Всичко започна от моя приятелка, която живее в Лондон. Един ден ми каза: „Запознах се с една страхотна българка, която е писала песен за Zayn Malik. Искаш ли да ви запозная?”. Това за мен беше като гръм от ясно небе. Казах й: “Шегуваш ли се?! Иска ли питане?!”. И така започна всичко. Запознахме се с Илияна Недялкова – авторката на песента, изпрати ми няколко нейни проекта, сред които беше I Wanna Know и в момента, в който я чух, се просълзих. Усетих, че това описва точно мен и емоциите, които бушуваха из душата ми в този момент. Не след дълго се разбрахме, че ще е най-добре да отида в Америка и да направя там записа. Изкарах виза и заминах. Беше едно невероятно преживяване! Винаги съм мечтала да посетя Щатите и когато се случи, бях на седмото небе.

Била си и на летен лагер в "Бъркли". Това ли е трамплинът, който един артист очаква?

Миналото лято моят продуцент Геновева ме записа на летен лагер на "Бъркли" във Валенсия, защото бях изпаднала в лека безпътица и търсене на себе си. Там най-после намерих своята среда – тази, която винаги съм искала. И може би най-важното – видях „светлина в тунела“. Там се запознах с един от водещите преподаватели – Джером Кайлс, преподавател и в основния кампус на Бъркли в Бостън, САЩ, с когото се сприятелихме и впоследствие той стана и мой ментор. Миналата есен Джером дойде в София за 1 седмица и направихме заедно концерт в „Студио 5“, беше вълшебно, след което продължихме работа от разстояние.

Беше сред избраните артисти на фестивал в Мадрид. Сцената навън ли е пътят, по който искаш да вървиш?

Още от 12-годишна мечтая за голямата сцена и винаги съм си се представяла някъде там. Музикалният форум в Мадрид е само началото. Беше страхотно преживяване, защото хората наистина ми обърнаха внимание. Гледаха с интерес, въпреки че бях непознат за тях артист. Работя много усилено по нови проекти в момента и това се превърна буквално в цялото ми ежедневие. Работа, работа и само работа, но това ме прави много щастлива и устремена да следвам мечтите си смело.

Имам усещането, че напоследък да си самопродуциращ артист у нас е по-успешната формула. Ето – ти се радели с „Монте мюзик“, Прея също го направи и нещата й се случват много по-добре отпреди, на теб също. По-лесно ли е или по-трудно?

За мен лично това е пътят. Човек първо трябва да разбере кой иска да бъде. Когато подписах с “Монте мюзик” още бях някак си с по-детско мислене и не осъзнавах какво точно искам. Работата ми с тях беше супер, но както казах и по-горе, винаги съм искала да бъда на по-различна сцена от българската. Вярвам, че нещата се случват в точния момент, на точното място.

Точно когато мислех, че вече няма смисъл да се боря, се появи Геновева – моят продуцент, и ме измъкна от дупката, в която се бях заровила. Даде ми голям стимул да се боря за това да правя музиката, която е най-близка до душата ми.

Премина през различни етапи в музикално отношение. Намери ли най-после своето място, своята музика?

Не беше лесно това, през което преминах, но пък си заслужаваше. Не мога да кажа и сега, че е лесно, но пък е много хубаво да виждаш, когато усилената ти работа лека-полека започва да се забелязва и оценява от останалите. Да, смятам, че намерих своята музика и място.

Имало ли е момент на отказване от музиката?

Не беше точно отказване. По-скоро бяха лоши мисли, които, слава богу, отминаха. Не си представям живота си, ако не пея, защото това правя най-добре. Това е все едно да се откажа да дишам, да живея.

Кой ти помага да преодоляваш трудните моменти?

Помагат ми семейството, продуцентът ми и... моите прекрасни кучета.

Колко порасна момичето, което се яви на кастинг за X Factor преди четири години?

Има още много да расте, но смятам, че на този етап израснах много. Научих се да приемам нещата по-леко и с усмивка. Някак се превърнах в непукист, което обожавам в себе си, защото това е едно много важно качество, когато си в музикалния бизнес.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...