Лица

Виктория: „Ако си позволиш да летиш високо, после падането ще боли“

За търсенето и намирането на един млад артист

Виктория: „Ако си позволиш да летиш високо, после падането ще боли“

Снимки: Личен архив

Преди четири години едно притеснително 17-годишно момиче се появи на кастингите на музикалния формат X Factor, стигна и до големите концерти, но не спечели. Но пък историята май помни повече тези, които са си тръгнали на крачка от финала, отколкото победителите. Виктория с лекота „влизаше в обувките“ на Адел, Бионсе и Емели Санде, но сякаш трябваше да мине през своите лутания и търсения, за да намери своите, своята музика, своя път. Имаше самостоятелни парчета, но май Виктория не беше в тях. Сега обаче се завърна на музикалната сцена с песента I Wanna Know (признавам, слушам я на рипийт) и най-после е тя. Виктория, за която няма друг път, освен музиката, и той вече я отвежда на големи сцени извън България. Виктория, която знае, че когато потъваш, винаги има кой да те хване за ръка и да те издърпа на горе. За търсенето, намирането, порастването и музиката ни споделя самата тя, днес в Момичетата от града.

Каква е историята зад създаването на новата ти песен?

Всичко започна от моя приятелка, която живее в Лондон. Един ден ми каза: „Запознах се с една страхотна българка, която е писала песен за Zayn Malik. Искаш ли да ви запозная?”. Това за мен беше като гръм от ясно небе. Казах й: “Шегуваш ли се?! Иска ли питане?!”. И така започна всичко. Запознахме се с Илияна Недялкова – авторката на песента, изпрати ми няколко нейни проекта, сред които беше I Wanna Know и в момента, в който я чух, се просълзих. Усетих, че това описва точно мен и емоциите, които бушуваха из душата ми в този момент. Не след дълго се разбрахме, че ще е най-добре да отида в Америка и да направя там записа. Изкарах виза и заминах. Беше едно невероятно преживяване! Винаги съм мечтала да посетя Щатите и когато се случи, бях на седмото небе.

Била си и на летен лагер в "Бъркли". Това ли е трамплинът, който един артист очаква?

Миналото лято моят продуцент Геновева ме записа на летен лагер на "Бъркли" във Валенсия, защото бях изпаднала в лека безпътица и търсене на себе си. Там най-после намерих своята среда – тази, която винаги съм искала. И може би най-важното – видях „светлина в тунела“. Там се запознах с един от водещите преподаватели – Джером Кайлс, преподавател и в основния кампус на Бъркли в Бостън, САЩ, с когото се сприятелихме и впоследствие той стана и мой ментор. Миналата есен Джером дойде в София за 1 седмица и направихме заедно концерт в „Студио 5“, беше вълшебно, след което продължихме работа от разстояние.

Беше сред избраните артисти на фестивал в Мадрид. Сцената навън ли е пътят, по който искаш да вървиш?

Още от 12-годишна мечтая за голямата сцена и винаги съм си се представяла някъде там. Музикалният форум в Мадрид е само началото. Беше страхотно преживяване, защото хората наистина ми обърнаха внимание. Гледаха с интерес, въпреки че бях непознат за тях артист. Работя много усилено по нови проекти в момента и това се превърна буквално в цялото ми ежедневие. Работа, работа и само работа, но това ме прави много щастлива и устремена да следвам мечтите си смело.

Имам усещането, че напоследък да си самопродуциращ артист у нас е по-успешната формула. Ето – ти се радели с „Монте мюзик“, Прея също го направи и нещата й се случват много по-добре отпреди, на теб също. По-лесно ли е или по-трудно?

За мен лично това е пътят. Човек първо трябва да разбере кой иска да бъде. Когато подписах с “Монте мюзик” още бях някак си с по-детско мислене и не осъзнавах какво точно искам. Работата ми с тях беше супер, но както казах и по-горе, винаги съм искала да бъда на по-различна сцена от българската. Вярвам, че нещата се случват в точния момент, на точното място.

Точно когато мислех, че вече няма смисъл да се боря, се появи Геновева – моят продуцент, и ме измъкна от дупката, в която се бях заровила. Даде ми голям стимул да се боря за това да правя музиката, която е най-близка до душата ми.

Премина през различни етапи в музикално отношение. Намери ли най-после своето място, своята музика?

Не беше лесно това, през което преминах, но пък си заслужаваше. Не мога да кажа и сега, че е лесно, но пък е много хубаво да виждаш, когато усилената ти работа лека-полека започва да се забелязва и оценява от останалите. Да, смятам, че намерих своята музика и място.

Имало ли е момент на отказване от музиката?

Не беше точно отказване. По-скоро бяха лоши мисли, които, слава богу, отминаха. Не си представям живота си, ако не пея, защото това правя най-добре. Това е все едно да се откажа да дишам, да живея.

Кой ти помага да преодоляваш трудните моменти?

Помагат ми семейството, продуцентът ми и... моите прекрасни кучета.

Колко порасна момичето, което се яви на кастинг за X Factor преди четири години?

Има още много да расте, но смятам, че на този етап израснах много. Научих се да приемам нещата по-леко и с усмивка. Някак се превърнах в непукист, което обожавам в себе си, защото това е едно много важно качество, когато си в музикалния бизнес.

Има още...


Остана ли онази притеснителност, която обаче на сцената винаги изчезваше?

Това си е част от характера ми. Не мисля, че има как да го изкореня напълно, но определено е в много по-малка доза, отколкото преди няколко години.

Каква е реалността след като излезеш от един музикален формат?

Друга. Когато си в един такъв формат, си като в една капсула. Ежедневието ти е тотално различно. Обгрижен си от всяка една страна. Пееш много често на голяма сцена, получаваш много внимание и работиш почти всеки ден с голям екип от хора.

Когато това свърши, сякаш падаш отвисоко, но пък според мен това е важно – изгражда те като човек и артист. Ако си позволиш да летиш високо, после падането ще боли. Аз не съм от хората, които летят.

Има ли момент на залитане?

Със сигурност. За щастие, при мен това не се случи, защото няма нищо сигурно и вечно на този свят.

Кога човек спира да диша?

Когато изгуби себе си, заради очакванията на някой друг.

На теб какво ти помага отново да поемеш въздух?

Напоследък започнах да преоткривам себе си и осъзнах, че мога да създавам музика. Това ми дава глътка свеж въздух.

Какво ще бъде лятото ти?

Лятото ми е изпълнено с работа. Планирам да направя албум, който вече е наполовина готов- Нямам търпение да го споделя със света.

Ти си от Варна. Какво е морето за теб?

Морето за мен е една магия. Когато го погледна или пък затворя очи и слушам вълните – това ми носи страшно спокойствие.

Коя музика те вдъхновява в момента?

Тази, която създава Billie Eilish. Това може би е най-близкият артист до мен в момента и като цяло от 3 години насам. Песните, които пишат, заедно с нейния брат ме вдъхновяват непрестанно.

Къде можем да те чуем на живо това лято?

Това лято ще взема участие в турнето – One love tour. Нямам търпение!

 

И на финала отново си пускам I Wanna Know. Чуйте я и вие!

 

Припомняме ви и срещата ни с Ния Петрова