ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Виктория Бисерова от "Ентусиаст": "Най-важно е да работим с любов"

Виктория Бисерова от "Ентусиаст": "Най-важно е да работим с любов"

Поводът за моята среща с Виктория Бисерова, управител на "Ентусиаст", стана 5-годишнината на издателството. В един много приятен и интересен разговор тя ми разказа за своята вълнуваща професия, за предизвикателствата пред книгоиздаването в България и ни препоръча няколко заглавия. Които със сигурност ще прочетем.

Как стана така, че се занимавате с тази толкова вълнуваща професия, книгоиздателската?
Решението ми да се занимавам с книгоиздаване е напълно естествено – завършила съм Факултета по журналистика, специалност книгоиздаване, от първи курс се занимавам с книги. Направих тригодишен стаж в издателство „Труд“ – сама си го избрах, страшно много научих от колегите и сега се стремя да давам възможност на млади хора да стажуват при нас. Току-що имах среща с едно момиче, още дори І курс не е завършила, за да обсъдим какво ще прави при нас по време на стажа. Аз винаги насърчавам колегите от книгоиздаване, и има страшно много стажанти при нас, за да видят какво представлява едно издателство.

Разкажете ми за тези пет години, които стоят зад вас. Кой е най-големият ви успех?
Издателството е нещо изключително индивидуално, всеки си го изгражда по свой модел. Аз съм много щастлива, че при нас нещата се случиха така, както съм си ги представяла. За тези пет години имаме 300 заглавия в портфолиото. Не мога да кажа, че всички са успешни, но всички си ги харесваме, това е най-важното. Аз имам едно основно правило – да не издавам мои любими книги, защото е много субективно, но имам две издадени любими заглавия – първото е „Змийско кълбо“ на Франсоа Мориак, а другото е „Пук и Чук“ на Турбьорн Егнер, особено успешна детска книжка.

С какво се гордеете най-много?
С екипа, честно казано. Празнувахме през уикенда нашата годишнина. Те ме изненадаха с една прекрасна книга, която събира всички заглавия, които сме издали, и се замислих, че ключовите хора в издателството сме от самото създаване заедно. Пет години вече сме един екип, учили сме се в движение и макар всички да сме завършили книгоиздаване и всички да сме с опит, работата е истинско предизвикателство. Това е най-големият ми успех – че всички сме заедно след тези пет години.

А кое е най-трудно в този бизнес?
Да се балансират емоциите. Колкото и това да е бизнес и ние да произвеждаме някакъв продукт, това все пак е интелектуален труд и има много голяма доза креативност. Работим с много автори и сътрудници от творческите среди и балансът между това какво на мен ми харесва и как си го представям, от една страна, и бизнес средата от друга, е много важен. Не е възможно всички проекти да бъдат реализирани така, както си мечтаем. „Приказка за вълшебната флейта“ е едно изключение, но няма как всеки проект да бъде такъв.

Най-много се гордея с екипа си. Това е най-големият ми успех – че всички сме заедно след тези пет години.
А каква е четящата публика напоследък? Променила ли се е за последните пет години?
Винаги има течения, които повличат и много издатели се влияят от тях, както например с „50 нюанса сиво“ – много колеги започнаха да издават подобни поредици; или преди това – вампирските романи за тийнейджъри. Ние не се включваме обикновено в тези течения, тъй като разбрахме, че ние много масови книги не можем да продаваме. Нашата аудитория е по-скоро в големите градове. В книжен център “Гринуич” много добре се продават нашите книги. А те не са и много евтини, което също определя публиката.

Иначе мога да кажа, че вече има няколко добре развити устойчиви поредици, например нашата поредица за тийнейджъри – тя не се влияе от масовия вкус за фентъзи, вампирски или „ангелски“ романи. В нашата поредица различните книги за тийнейджъри са реалистични и третират истински теми и проблеми като смърт, тежки заболявания, сексуално насилие, алкохолизъм, наркотици, но през погледа на тийнейджъра. Смятаме, че те са възпитателни и внушават, че всяко действие носи последствия и че трябва да сме готови да посрещнем резултата от действията си. Това е поредица, с която много се гордеем – тя не е касова, но е изключително важна.

Детските ни книги също са нещо, с което много се гордеем. Първата ни книга за деца беше на Роалд Дал – „Фантастичният господин Фокс“. Издали сме почти всичко от детските книги на този автор, през 2016 г. ще се включим в международните чествания на 100 години от рождението му. Освен “Пук и Чук” издадохме още две книги на Турбьорн Егнер, класически детски автор, който сам илюстрира книгите си. Тук е и Кенет Греъм с „Шумът на върбите“, с прекрасни илюстрации от проф. Виктор Паунов. Смятам, че книгоиздаването за деца е може би най-отговорно, защото ние формираме вкусове у децата. През миналата година издадохме за първи път детски комикс – “Илийчо и Август” на Пенко и Сотир Гелеви.

... любима на сина ми и на мен...
Много се радвам. Сега пък ще ви покажа една книга, която издадохме по повод Международния ден на детската книга – „Линдберг“, историята на едно мишле летец.

Книгите ни за тийнейджъри са реалистични и третират истински теми и проблеми като смърт, тежки заболявания, сексуално насилие, алкохолизъм, наркотици.
Какво мислите за кампаниите, които насърчават четенето? Вярвате ли, че от тях има смисъл и че те променят средата?
Да, вярвам, и затова правим и ние такива. По-малките като обхват са на издателство „Ентусиаст“, а по-мащабните са на книжен център “Гринуич”. „Стара хартия за нова книга“ е такъв пример. В Гринуич правим кампании за децата, в събота и неделя има постоянна програма за тях – съботна екоработилница и неделен детски спектакъл. Основните ни усилия са насочени към децата, защото дори да звучи егоистично това, после ще станат нашите читатели.

Мислите ли, че дигиталните технологии са сериозен съперник на книгите? Загубени ли са младите поколения за книгите?
Не съм съгласна, защото дигиталната среда ни позволи да четем още повече. Умберто Еко го казва още преди десетина години в един разговор с Жан Клод Кариер – че дигиталните технологии ни дават възможност да четем ежедневно много повече. Тоест дигиталната среда ни върна към четенето, за сметка на аудио-визуалната, която ни е беше отдалечила. Важно е само да имаме време да го правим.

А длъжник ли е държавата на книгоиздателите? Очаквате ли нещо от нея?
За ДДС не съм съгласна, че трябва да се намали. По тази тема съм в опозиция на основното мнение на колегите. Нашият бизнес е достатъчно малък и на държавата не й е проблем да намали данъка, но за мен не е честно спрямо останалите браншове. От друга страна, държавата може да помогне в това да се насърчи интересът към книгите. Това не е скъпа стока, 10 лв. не е висока цена, но пък не е от първа необходимост. Ако човек иска да чете, но няма възможност, трябва да може да отиде в библиотека, и държавата трябва да осигури съдържание в библиотеките. Това е форма на подпомагане на книгоиздаването и на хората.

Държавата може да помогне в това да се насърчи интересът към книгите.
От друга страна, ако хората нямат желание да четат, независимо колко струва една книга, те пак няма да я купят. Дори и да им я подарим, те пак няма да я прочетат. Така че основната роля на държавата е да насърчи четенето, с много кампании. Има страхотни примери – в Хърватия например наскоро имаше кампания, насочена към новородени бебета, на които педиатрите изписват масово Витамин Ч /от четене/ заедно с ваучер “Моята първа книжка” и т.н. В Германия също се работи още на пренатално ниво, насърчават се майките да четат на глас на бебетата. Има много начини...

Как ще коментирате големия бум на българска литература напоследък?
Това е изключително лесен начин да се насърчи четенето. Всички се вълнуват от мнението на нашите писатели – как преосмислят проблемите на обществото; тяхната гледна точка винаги е била интересна, във всяко едно време. Ако се насърчават българските писатели, това е страхотна реклама на България в чужбина, ако държавата успее да работи в тази посока; но засега аз не виждам положителна тенденция. От друга страна качествените произведения ще повишат интереса към литературата изобщо.

А вие имате ли в портфолиото си български автори?
Да, въпреки че не сме от най-активните, тъй като сме много прецизни в избора, който правим. Миналата година се включихме в голямата кампания по повод 100 г. от рождението на Павел Вежинов, като преиздадохме “Нощем с белите коне”, както и сега издаваме събрани съчинения на Любен Дилов-баща. От съвременните писатели – на Леа Коен „Събирачът на дневници“, на Милена Фучеджиева „Сексът и комунизмът“. Иначе поредицата на Надя Чолакова „Живей бързо“, на Георги Атанасов “Проклятието на прехода”.

А какво липсва на пазара, какво българският читател не среща?
Няма такова. Почти всичко от международния пазар стига до нас. Това, върху което може да се работи още, е издаването на специализирани издания по философия, психология, от български автори. Ние не виждаме какво се случва в българската наука, адаптирано към масовия пазар – нещо, което в чужбина се случва непрекъснато. Надявам се новата оперативна програма, която чакаме, да насърчи учените да публикуват повече.Тази година ще издаваме повече детски книги. Ще продължаваме да публикуваме дебютни романи; давам пример с Катрин Стокет – „Слугинята“, който беше много успешен.

Нещо което е важно, но съм забравила да ви попитам?
Всичко е важно, но най-важно е да работим с любов. Това съм разбрала за тези пет години.

Момиче с много имена. Момиче с широк кръг принадлежности – приятели от училище, приятели от университета, приятели от работата и просто приятели. Забравихме да споменем приятелите на приятелите, или както казва една нейна приятелка, „Веднъж Левена срещнала един човек на улицата и не го познала...“. Момиче с много способности. Завършен магистър по журналистика, който г...