ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Виктория Динкова-Vick: Вдъхновението се крие в желанието за живот, независимо от всичко

Виктория Динкова-Vick: Вдъхновението се крие в желанието за живот, независимо от всичко

Снимки: Станислав Димитров
Vick е с кецове Adidas от District

Преди две години Виктория Динкова-Vick стигна до финала на „Гласът на България“. Музикалният формат, който промени живота и който накара публиката да се влюби в нея. Сигурна съм, че много от вас помнят нейният кавър на Creep на Radiohead в шоуто, настръхващ беше. Но самостоятелните й парчета са не по-малко въздействащи и несъмнено трябва да я чуете на живо. Преминала през доста трудни моменти, Vick е от онези музиканти, които те карат да преминеш през цялата палитра от емоции. Така, както самата тя преминава през нея, често използвайки средствата на музиката. Музиката, която може да бъде спасение, но е преди всичко вдъхновение. Пристига на срещата ни с колело, една от причините да е фен на кецовете, които признава, че носи дори и на плажа. Това лято се е въоръжила с класически бели кецове Adidas от District, а къде ще я отведат те, ни споделя днес Vick.

Хващам те малко преди да заминеш. Цяло лято ли ще си на морето?

Vick: Хващаш ме буквално няколко часа преди да тръгна. Отивам на "Арапя", след това в Синеморец, качвам се по северното Черноморие и забивам котва във Варна. Няма как да съм цяло лято там, защото половината вече мина, но ще си запълня онези застоели спомени от карантината с максимално слънце, а и имам близка приятелка, с която имаме състезание за тен, в което тя ме изпреварва, и чувствам спортна злоба. 

Скоро те слушах на живо, но въпреки това промени ли се графикът с участия за летния сезон след изолацията?

Vick: Разбира се, че се промени, след изолацията може да следва или само още изолация, или рязка промяна в графика. За мен това беше промяната, имахме няколко запазени дати още на края на карантината и с много внимание и отговорност всичко премина без заразени и изплашени. 

Напротив, даже успях да изпитам цялата застояла енергия на хората, която се беше превърнала в желание за музика. Велико беше!

На теб как ти се отрази тя? Изолацията беше време за музика или повече време за почивка и равносметка?

Vick: Беше време и за двете, имаше и трето. Имах време за осмисляне на нови идеи, имах време и да си забия в депресията. Хубавото беше, че ми хрумна да готвя заедно с нея, за да чувствам креативноста в действие, понеже ми беше забранено да го правя навън. Все пак музиката се изразява не само в създаването, но и в изразяването и като липсва едната страна, просто готвиш тайландска къри супа.

Подготвяш ли нови парчета?

Vick: Да! Вълнувам се! Задават се прекрасни неща…

Разкажи ми за последното – Eternal Eyes

Vick: Eternal Eyes е личното ми усещане за връзка, което търсех години наред в себе си. Коренът му беше това. Открих вечността в очи и я утвърдих в себе си категорично. Безкрайните очи са във всеки, когато можеш да намериш дом в собственото си сърце, аз за това копнеех – единство, категорично и вечно. Силата на връзката с хората е истината, която сътворява целият свят. Исках да предам тази сила и вечното спокойствие, което се заражда след това. Eternal Eyes са моите очи, но също така Eternal Eyes са и вашите очи.

Къде се крие вдъхновението?

Vick: Вдъхновението се крие в желанието за живот, независимо от всичко. Ще го кажа така и ще оставя вашия размисъл на свобода.

Преди две години стигна до финала на „Гласът на България“. Промени ли се животът ти след това?

Vick: Промени се много със сигурност. Срещнах се с адски много хора, имам много силни приятелства от тогава, желанието ми за живот се засили, креативността ми се утвърди. Слънцето грее по-силно. Любовта е по–категорична. Разбирате ме.

Кога се появи музиката, при теб май малко по-късно се е случило? Тя ли беше спасението след трудния период в детството ти? 

Vick: Музиката реално не се е появявала, тя си е била част от въображението ми още от много ранна детска възраст, когато си представях, преди да заспя, че се потапям силно в звуци и това пръска цветове около мен, но да, права си, че това се случи на практика, когато бях на 15 и станах вокал на първата си банда във Варна.

Да, определено музиката е моят силен и безкраен партньор в живота, особено в трудните моменти. Там се крие емоционалният път, който понякога имаш нужда да следваш неотлъчно.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...