Лица

Виктория Динкова-Vick: Вдъхновението се крие в желанието за живот, независимо от всичко

Какво ще бъде лятото й?

Преди две години Виктория Динкова-Vick стигна до финала на „Гласът на България“. Музикалният формат, който промени живота и който накара публиката да се влюби в нея. Сигурна съм, че много от вас помнят нейният кавър на Creep на Radiohead в шоуто, настръхващ беше. Но самостоятелните й парчета са не по-малко въздействащи и несъмнено трябва да я чуете на живо. Преминала през доста трудни моменти, Vick е от онези музиканти, които те карат да преминеш през цялата палитра от емоции. Така, както самата тя преминава през нея, често използвайки средствата на музиката. Музиката, която може да бъде спасение, но е преди всичко вдъхновение. Пристига на срещата ни с колело, една от причините да е фен на кецовете, които признава, че носи дори и на плажа. Това лято се е въоръжила с класически бели кецове Adidas от District, а къде ще я отведат те, ни споделя днес Vick.

Хващам те малко преди да заминеш. Цяло лято ли ще си на морето?

Vick: Хващаш ме буквално няколко часа преди да тръгна. Отивам на "Арапя", след това в Синеморец, качвам се по северното Черноморие и забивам котва във Варна. Няма как да съм цяло лято там, защото половината вече мина, но ще си запълня онези застоели спомени от карантината с максимално слънце, а и имам близка приятелка, с която имаме състезание за тен, в което тя ме изпреварва, и чувствам спортна злоба. 

Скоро те слушах на живо, но въпреки това промени ли се графикът с участия за летния сезон след изолацията?

Vick: Разбира се, че се промени, след изолацията може да следва или само още изолация, или рязка промяна в графика. За мен това беше промяната, имахме няколко запазени дати още на края на карантината и с много внимание и отговорност всичко премина без заразени и изплашени. 

Напротив, даже успях да изпитам цялата застояла енергия на хората, която се беше превърнала в желание за музика. Велико беше!

На теб как ти се отрази тя? Изолацията беше време за музика или повече време за почивка и равносметка?

Vick: Беше време и за двете, имаше и трето. Имах време за осмисляне на нови идеи, имах време и да си забия в депресията. Хубавото беше, че ми хрумна да готвя заедно с нея, за да чувствам креативноста в действие, понеже ми беше забранено да го правя навън. Все пак музиката се изразява не само в създаването, но и в изразяването и като липсва едната страна, просто готвиш тайландска къри супа.

Подготвяш ли нови парчета?

Vick: Да! Вълнувам се! Задават се прекрасни неща…

Разкажи ми за последното – Eternal Eyes

Vick: Eternal Eyes е личното ми усещане за връзка, което търсех години наред в себе си. Коренът му беше това. Открих вечността в очи и я утвърдих в себе си категорично. Безкрайните очи са във всеки, когато можеш да намериш дом в собственото си сърце, аз за това копнеех – единство, категорично и вечно. Силата на връзката с хората е истината, която сътворява целият свят. Исках да предам тази сила и вечното спокойствие, което се заражда след това. Eternal Eyes са моите очи, но също така Eternal Eyes са и вашите очи.

Къде се крие вдъхновението?

Vick: Вдъхновението се крие в желанието за живот, независимо от всичко. Ще го кажа така и ще оставя вашия размисъл на свобода.

Преди две години стигна до финала на „Гласът на България“. Промени ли се животът ти след това?

Vick: Промени се много със сигурност. Срещнах се с адски много хора, имам много силни приятелства от тогава, желанието ми за живот се засили, креативността ми се утвърди. Слънцето грее по-силно. Любовта е по–категорична. Разбирате ме.

Кога се появи музиката, при теб май малко по-късно се е случило? Тя ли беше спасението след трудния период в детството ти? 

Vick: Музиката реално не се е появявала, тя си е била част от въображението ми още от много ранна детска възраст, когато си представях, преди да заспя, че се потапям силно в звуци и това пръска цветове около мен, но да, права си, че това се случи на практика, когато бях на 15 и станах вокал на първата си банда във Варна.

Да, определено музиката е моят силен и безкраен партньор в живота, особено в трудните моменти. Там се крие емоционалният път, който понякога имаш нужда да следваш неотлъчно.

Има още...


Ние имаме специална група „Не си сама – заедно срещу насилието“ и говорим много по тази тема. Как едно малко момиче преминава през такова нещо?

Vick: Едно малко момиче не преминава лесно – това трябва да се разбира – в много случаи развоят на живота може да не е много благоприятен. Такава травма се преминава с много усилия и много целеустременост точно в тази посока, не в друга, само в тази. Минават години, докато човек разбере, че пази тайна в главата си, която е опасна, ако не бъде изразена.

Беше ми трудно, още ми е на моменти, няма да ви лъжа. Грижа се за сърцето си, за детето в мен с насочени усилия в тази посока.

Какво послание би отправила към момичета, които са преминали през него като теб, или към тези, които още се страхуват да направят първата крачка, за да си помогнат?

Vick: Посланието ми е да са категорични в себе си, да не се осланят на нищо друго в първия момент, в който усетят капка болка по тялото си, да знаят че животът е пред тях, че е лично техен и нито един несъзнателен мъж със скапан живот, който ги тормози, няма да е виновен един ден, ако те сами не сложат края, не потърсят лечение, помощ, полиция и не се откъснат от това. Има много хора, които могат да ги разберат и подкрепят. Аз съм готова вечно да помагам на такива хора, защото познанията в тази посока още са бедни. Момичета, жени – знам че сърцата ви са крехки, изплашени и затворени, не се оставяйте, защото още не се е родил човекът, който ще ви мачка, и всеки, който се опитва да влиза в тази роля, трябва незабавно да бъде отстранен от живота ви със замах и увереност. Аз ви обичам и съм с вас!

Какво те мотивира да се не спираш да се занимаваш с музика? 

Vick: Мотивирам се сама, мотивира ме животът, мотивират ме вибрациите на музиката, имам извор в себе си, който не се влияе много от демотивиращите фактори тук, защото те са ни до болка познати. И няма смисъл сякаш винаги да натъртваме на това, защото нито един от нас не е съгласен, че музиката му трябва да спира заради фактори.

Боли ме понякога, няма да крия, но на следващата сутрин обикновено съм го забравила. Не ми е нужна тази специфична болка, не е в моя полза да не си вярвам.

Срещу какво не можеш да се примириш – и в музиката, и в действителността, която ни заобикаля?

Vick: Не мога да се примиря със слепотата на хората да бягат от мечтите си и връзката със света. Това ме вбесява! Летаргията на хората да се впиват в убежденията си, че няма изход от нещо, или с тези си убеждения да правят бели върху целият свят. Не мога да се примиря с несъзнателността да се създава излишна болка.

Би ли се определила като бунтар?

Vick: Да, ако живеех един, два, три века напред, може би нямаше да съм бунтар, но сега съм и явно е нужно.

А твоята музика как би определила?

Vick: Като нова, странна, автентична, като свобода на себе си, като жива, като единство. Като отпускане, като категорична силна любов, като вечно детство, като сериозно смислено забавление и страст.

За коя сцена си мечтаеш?

Vick: За голяма, за фестивали, големи концерти, много звук, силно отдаване, на много нива с хората от целият свят.

Какво ти липсва на българската музикална сцена?

Vick: Липсва ми свободата на дълбокия израз и отпускането на креативността без рамките на обществото.

Какво звучи в плейлиста ти в момента?

Vick: Точно сега съм си надула Doja Cat в плейлиста си, защото си засилвам лятното настроение. Иначе от няколко дни пак съм тръгнала да смесвам всякакви стилове – Gary Newman , Drake, G- easy, St. Vincent, има от всичко по много.

С подкрепата на District