ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Виктория: „В България винаги бързат да те сравняват с някого“

Виктория: „В България винаги бързат да те сравняват с някого“

Снимки: Станислав Димитров/ Cinematic 4; Локация: Missia23; Виктория е с кецове Adidas от District

Срещаме се с Виктория в деня, в който излиза третата й песен за тази година – Ugly Cry. След Tears Getting Sober, с която трябваше да ни представи на музикалния конкурс „Евровизия“, и Alright, тя успява да реализира още един проект. „Честно казано, ако можех, щях и още да пусна“, признава младата певица и ни издава, че има още няколко демо записa, които стоят на изчакванe, докато се изкачваме към покрива на Missia23, където я снимахме, облечена изцяло в черно и в тон с кецовете Adidas, които си избра от District.

Годината не спира да ни изправя пред предизвикателства, особено артистите, а да се създава музика по време на пандемия и от разстояние не се оказва особено успешно. „Наложи се едно момче от Швеция, което е наполовина българин да дойде до България и за три дни седнахме да довършим заедно парчето. Включих се в самия production, което досега не го бях правила и ми беше много интересно – да давам идеите, които чувам в главата си като звуци.”

Историята на песента обаче започва още през януари, защото е създадена по време на Song Writing Camp в Англия. В последния ден, точно преди първия концерт на Виктория извън България, а на екипа им отнема буквално четири часа за първото сурово демо. Първоначално, когато чува бийта, си помислила: „Това не е моето, но пък ще пробвам“. Ugly Cry дори била проектопесен за „Евровизия“, но така или иначе останала на заден план и поетапно работили върху реализирането й през годината, докато я завършат напълно сега.

Самото заснемане на видеоклипа към нея също не се случва лесно, най-малко защото целият екип от близо 60 човека трябвало да бъде изследван за Covid-19. Затова пък с режисьорката Виктория Караколева веднага харесват локацията за снимките – филмово студио „Буфо“, където откриват уестърн декорите, които търсят. „С 4 Elementz, с които работя от една година, се опитваме да правим по-филмови неща и да налагаме това на българския пазар. Аз виждам много повече стойност в него, отколкото да пееш на едни табани, да седиш и да гледаш камерата. По-интересно е да създадеш някаква история“, разказва Виктория.

Историята зад Ugly Cry обаче е донякъде лична, ни споделя певицата. „За момичето, което е било невзрачно и подценявано (самата аз винаги съм била аутсайдер), а след това се преобръщат нещата така, че хората го издигат на пиедестал, защото става някой. Историята е за това, че не трябва да забравяш откъде си тръгнал и кой си, защото от високо се пада лесно и много боли. Лесно е да залитнеш, когато славата те застигне.“ Самата Виктория се опитва да се съхрани именно от това, защото знае още колко път има да извърви, за да стигне там, където иска да бъде. Това да бъде разпознавана по улиците, да бъде обсъждана приема с всичките позитиви и негативи, които носи, защото:

„Трябва да си здраво стъпил на земята, да работиш здраво, да не се отказваш от себе си – било то, ако някой ти налага правила в музиката или за това какъв артист да бъдеш, както и в живота, ако някой иска да те контролира.“

Пътят на Виктория обаче започна от музикалния формат X Factor, а този тип предавания дават бърза и лесна слава. Залитнала ли е тогава тя... поне за малко? „Много явен момент на залитане не съм имала, защото съм така възпитана, че трябва постоянно да се бориш за нещата, които правиш, и да не се превъзнасяш, защото по-добри има винаги. Не можеш да се сравняваш с никого, всеки е уникален сам по себе си и има своята индивидуалност.“ Въпреки това е имала кратки мигове, в които е усещала, че нещата тръгват в грешната посока и тогава онзи разумен вътрешен глас й прошепвал: „Не бъди такава, защото не е готино.“

„Когато си по-малък е по-лесно да залитнеш, но аз бях по-несигурна тогава. След X Factor нямах идея какво ще се случва с живота ми. Тепърва трябваше да се местя в София. Беше малко страшно. После работих с Графа, той ме взе при него. След две години реших, че искам сама да си тръгна по пътя, сама да съм си шеф. Тогава с Геновева, моят продуцент, започнахме да работим заедно. Тя ми каза: „Ще те направя звезда“, а аз се засмях: „Добре, дай да пробваме да работим, пък ще видим...“ И така вече две години сме заедно и съм много щастлива, защото сме като ин и ян – тотални противоположности. За неща, които тя не разбира, не ме закача и аз не се бъркам там, където аз не разбирам. Допълваме се и заедно като екип работим много добре.“

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...