Лица

Виктория: „В България винаги бързат да те сравняват с някого“

Младата певица с нова песен

Срещаме се с Виктория в деня, в който излиза третата й песен за тази година – Ugly Cry. След Tears Getting Sober, с която трябваше да ни представи на музикалния конкурс „Евровизия“, и Alright, тя успява да реализира още един проект. „Честно казано, ако можех, щях и още да пусна“, признава младата певица и ни издава, че има още няколко демо записa, които стоят на изчакванe, докато се изкачваме към покрива на Missia23, където я снимахме, облечена изцяло в черно и в тон с кецовете Adidas, които си избра от District.

Годината не спира да ни изправя пред предизвикателства, особено артистите, а да се създава музика по време на пандемия и от разстояние не се оказва особено успешно. „Наложи се едно момче от Швеция, което е наполовина българин да дойде до България и за три дни седнахме да довършим заедно парчето. Включих се в самия production, което досега не го бях правила и ми беше много интересно – да давам идеите, които чувам в главата си като звуци.”

Историята на песента обаче започва още през януари, защото е създадена по време на Song Writing Camp в Англия. В последния ден, точно преди първия концерт на Виктория извън България, а на екипа им отнема буквално четири часа за първото сурово демо. Първоначално, когато чува бийта, си помислила: „Това не е моето, но пък ще пробвам“. Ugly Cry дори била проектопесен за „Евровизия“, но така или иначе останала на заден план и поетапно работили върху реализирането й през годината, докато я завършат напълно сега.

Самото заснемане на видеоклипа към нея също не се случва лесно, най-малко защото целият екип от близо 60 човека трябвало да бъде изследван за Covid-19. Затова пък с режисьорката Виктория Караколева веднага харесват локацията за снимките – филмово студио „Буфо“, където откриват уестърн декорите, които търсят. „С 4 Elementz, с които работя от една година, се опитваме да правим по-филмови неща и да налагаме това на българския пазар. Аз виждам много повече стойност в него, отколкото да пееш на едни табани, да седиш и да гледаш камерата. По-интересно е да създадеш някаква история“, разказва Виктория.

Историята зад Ugly Cry обаче е донякъде лична, ни споделя певицата. „За момичето, което е било невзрачно и подценявано (самата аз винаги съм била аутсайдер), а след това се преобръщат нещата така, че хората го издигат на пиедестал, защото става някой. Историята е за това, че не трябва да забравяш откъде си тръгнал и кой си, защото от високо се пада лесно и много боли. Лесно е да залитнеш, когато славата те застигне.“ Самата Виктория се опитва да се съхрани именно от това, защото знае още колко път има да извърви, за да стигне там, където иска да бъде. Това да бъде разпознавана по улиците, да бъде обсъждана приема с всичките позитиви и негативи, които носи, защото:

„Трябва да си здраво стъпил на земята, да работиш здраво, да не се отказваш от себе си – било то, ако някой ти налага правила в музиката или за това какъв артист да бъдеш, както и в живота, ако някой иска да те контролира.“

Пътят на Виктория обаче започна от музикалния формат X Factor, а този тип предавания дават бърза и лесна слава. Залитнала ли е тогава тя... поне за малко? „Много явен момент на залитане не съм имала, защото съм така възпитана, че трябва постоянно да се бориш за нещата, които правиш, и да не се превъзнасяш, защото по-добри има винаги. Не можеш да се сравняваш с никого, всеки е уникален сам по себе си и има своята индивидуалност.“ Въпреки това е имала кратки мигове, в които е усещала, че нещата тръгват в грешната посока и тогава онзи разумен вътрешен глас й прошепвал: „Не бъди такава, защото не е готино.“

„Когато си по-малък е по-лесно да залитнеш, но аз бях по-несигурна тогава. След X Factor нямах идея какво ще се случва с живота ми. Тепърва трябваше да се местя в София. Беше малко страшно. После работих с Графа, той ме взе при него. След две години реших, че искам сама да си тръгна по пътя, сама да съм си шеф. Тогава с Геновева, моят продуцент, започнахме да работим заедно. Тя ми каза: „Ще те направя звезда“, а аз се засмях: „Добре, дай да пробваме да работим, пък ще видим...“ И така вече две години сме заедно и съм много щастлива, защото сме като ин и ян – тотални противоположности. За неща, които тя не разбира, не ме закача и аз не се бъркам там, където аз не разбирам. Допълваме се и заедно като екип работим много добре.“

Има още...


Дали обаче Виктория е по-уверена от момичето, което плахо пристъпи на сцената на музикалния формат преди пет години? Да, със сигурност, въпреки че има своите емоционалния падания, моменти, в които се губи, но точно в тях открива нещо не само за себе си, но и за творчеството си. „Преди повече се интересувах от мнението на хората и това ме притесняваше, докато сега го правя най-вече за себе си и за хората, които ме подкрепят, защото знам, че са там и чакат с нетърпение новите неща. Аз съм бунтар по душа и не обичам да играя според някакви правила.“

Около Ugly Cry обаче се заговаряме и за това, че никой не иска да вижда слабите ни страни, нашите слабости, затова и Виктория си позволява да бъде слаба само пред най-близките си хора. „Ако мълча, или съм изморена, или преживявам нещо вътрешно, което няма да го изразя, а ще си го преживея сама. Малко ми е трудно да разграничавам личния живот от работата, защото казват, че в работата трябва да си изградиш образ, за да се самосъхраниш, а на мен ми е трудно. Аз влагам всичко от себе си в работата и се уча на това да ги отделям двете неща, защото понякога наистина е изтощаващо.“

Именно в трудните моменти обаче младата певица намира повече вдъхновение да твори. „Когато съм щастлива и спокойна, нямам този хъс за работа така, както когато съм депресирана и нещо ми се е случило. Тогава ми се работи, защото ми идват много идеи.“ Би казала категорично, че времето вътре в нея е на приливи и отливи, между онова „ту съм добре, ту не съм“, което я отвежда в различни емоционални състояния, но пък точно между тях се крие вдъхновението.

Паралелно с излизането на новата песен обаче, Виктория и нейният екип работят усилено не само по подготовката на „Евровизия“, но и по първия й албум. Нещо, което най-много я вълнува, е именно албумът, защото в него ще покаже себе си – такава, каквато иска да я разпознават хората като артист. Надява се да бъде готов до март, а преди това да бъде представена и песента за музикалния конкурс. Но дали е била разочарована, когато го отмениха тази година? „И да, и не, защото получих втори шанс. Но се разочаровах, защото не мога да се представя с песента, която направих. Страшно много вярвам в тази песен и си мислех, че може да донесе големи успехи за България, предвид реакциите на хората и как те се припознаха в нея.

Хубавото е, че сега имам възможност отново да работя и да се опитам, ако не да я надскоча, поне да достигна същото ниво на работа. Когато си вдигнал толкова високо летвата, е трудно да я надскочиш.“

Виктория признава, че по принцип не обича конкурси, защото музиката не може да бъде сравнявана, за нея не трябва да има правила и най-много се притеснява от онзи момент, в който ще трябва да очаква колко точки ще получи песента й. Но пък човек трябва да преодолява себе си понякога. „Правя го за собственото си развитие и за държавата, естествено. Старая се да правя добри неща с послания, за да мога да докосна хората, да ги развълнувам“, споделя певицата.

Когато представи Tears Getting Sober, с която трябваше да участва в „Евровизия“, много хора побързаха да я сравнят с музикалната сензация Били Айлиш. Нещо, което на моменти я дразнело, а друг път я разсмивало. „Първо ме сравняваха с Адел през 2015-а в X Factor, миналата година за песента I Wanna Know ми казаха, че съм изкопирала Сиа, след което станах Били Айлиш. Скоро си мислех, че догодина може да е Ариана Гранде. За жалост, в България винаги бързат да те сравняват с някого, да те вкарват в някаква рамка или в нечии други обувки, което е много грешно. Защото, ако се разтърсиш в Spotify например, има толкова песни, които приличат на Били Айлиш или на Били Айлиш песните приличат на други, които са по-стари. Тя самата казва, че се вдъхновява от Аврил Лавин, Лана Дел Рей, Франк Синатра... Аз също се вдъхновявам от различни артисти и това е нормално. Няма как да открием топлата вода.“ Самата Виктория обожава филмовата музика, а в Били Айлиш харесва по-скоро начинът й на работа – това, че успява да съхрани себе си, без да си поставя рамки.

„Харесва ми, защото тя промени музиката изцяло и наложи нещо ново, което го нямаше, дори със стила си на обличане, с това да не се продаваш с голотата си... По това си приличаме. Може би затова хората ни сравняват. И вероятно заради сивата коса, защото и такива коментари имаше. Не се притеснявам от това. Хората винаги сравняват и са недоволни от нещо. Но никой не се замисля колко работа се хвърля в един проект, колко нерви, колко неспане... те виждат готовия продукт. Да, много са странни хората. Но има и такива, които ценят изкуството“, казва младото момиче, което от 12-годишно си мечтае да отиде в Щатите, както и да обиколи света именно с музиката си.

„За това се боря и към това се стремя. Смятам, че в България има много талантливи хора, златни гласове, различни артисти, които се страхуват, не вярват в себе си или се отказват, още преди да са опитали. Иска ми се повече да чуват за нас. Да не ни мислят само с лошо, защото в повечето държави, като чуят България и малко странно те гледат. Искам да вникнат и в нашата култура. Това ми се иска да направя“, прошепва на финала Виктория. И вярваме, че върви в правилната посока, защото светът е голям и музика дебне отвсякъде. Дори и по време на пандемия.

С подкрепата на District