Запознайте се лично с Вили Гълъбова, чиято чудесна книга “Виното е за всички” ви представихме в нашия Клуб на момичетата съвсем наскоро. Вили Гълъбова е винен експерт с международен опит и признание, един от учредителите на Българска винена академия. Тя е първата българка, обучавана в най-престижната образователна институция за вино в света – Institute of Masters of Wine, и е първият български международен винен съдия в International Wine and Spirit Competition, Великобритания. Вили е част от постоянния дегустационен панел на DiVino; Вили е опитен дегустатор, преподавател, консултант и утвърден винен автор. Несъмнено това е дама, която наистина разбира от хубаво вино и която бе така любезна да сподели някои от тайните на богатата и древна винена култура.
Кога е точният момент, в който да се обърнем към виното?
Виното е нещо супериндивидуално. Всеки сам определя пътя си към виното и скоростта, с която се движи по този път. В един момент човек може да си каже: това много ме вълнува, готов съм да му посветя на този етап от живота си и време, и ресурси, готов съм да си купувам хубави вина и да пътувам. На друг обаче това ще се случи в друг момент от живота му, най-вероятно защото има други приоритети – деца, образование и др. Той ще отложи във времето срещата си с виното, но неминуемо със съзряването и с осъзнаването на добрия стил на живот, към който се стреми, рано или късно ще стигне до виното. Виното влиза в полезрението ни, когато узряваме като хора, ставаме по-любопитни, стараем се да запазим здравето си или просто се опитваме да си доставяме повече удоволствие. Така че няма правилни или грешни решения за това как общуваме с виното или как го включваме в живота си; няма рецепти кога трябва, например, да отидете на курс...
А какво бихте посъветвали човек, който няма много познания, да го наречем “начинаещ”, но който иска да се запознае по-добре с тази култура? Как е най-добре да подходи той?
На първо място – да си намери информация, и то правилната информация, тази, която ще му помогне лесно да направи първите крачки. Защото когато мен ме хвърлиха в дълбокото, започнах да чета една енциклопедия на Джанис Робинсън, в която информацията е организирана по азбучен ред. Там имаше наистина всичко – термини, стилове, апелации, лозя, формировки, сортове... Но ти си начинаещ. Това е все едно да учиш чужд език, като четеш речника... Понякога става, но много рядко. Така че е важно да си избере литература за начинаещи и да подреди в главата си задължителните първи стъпки за опознаване на виното. Например как да дегустира вино, така че всяко винено преживяване оттук нататък да е осмислено и пълноценно – и после да може да постави на пътната си картата всичко останало, което трябва или иска да знае.
Следващата крачка е много важна и аз силно я препоръчвам на всички: дегустация в група. Най-добрият вариант е дегустациите да са водени от човек, на когото можеш да се довериш и да задаваш въпроси и който да ти дава бързо верните „смлени“ отговори, а не да ти трябва, примерно, още цяла година, за да стигнеш съм до същите изводи. Групата сама по себе си е ценна дори когато хората са на едно ниво, защото субективизмът при възприемането на виното създава възможност за дискусия, която ни позволява да учим чрез чуждия опит. Разбираме, че както монетата има две страни, виното има двайсет страни. Дегустацията в група, освен полезна, е и много приятна, тя е свързана с приятелския ни кръг, със споделени интереси, евентуално с пътуване, което също е фантастично изживяване, защото почти навсякъде, където има вино, има и прекрасни условия за туризъм, най-малкото заради чиста природа.
И климатът, разбира се, е умерен и приятен...
Да, но мен например ме вълнуват крайностите. Искам да отида в Патагония, да видя как виното съжителства с ледници и пингвини... Там няма нищо умерено...
Това е третата крачка по пътя към опознаването на виното. Но, както казах, най-важни са дегустациите. Например дегустациите в западния свят, които по принцип винаги са доста скъпо удоволствие, имат една такава компонента, която се нарича „Изпържи лектора“, в смисъл – провокирай го, което винаги създава една хубава емоция, тъй като в общия случай хората, които се занимават с вино, са широко скроени, с чувство за хумор и са винаги готови да отвърнат на една добронамерена провокация с усмивка.
Разкажете ни за книгата си; къде е тя в този процес на запознаване с винената култура?
Да, тя е в самото начало, тя дава понятиен апарат на абсолютно базово ниво, но и показва цялото ветрило, което представлява виното като такова. Вярвам, че съм успяла на един много достъпен език да дам възможност на начинаещите да открият за себе си виното, а в същото време тези, които вече са малко напреднали, също да открият любопитни новости и да се забавляват, четейки я. Съчетанието от тези две неща прави книгата толкова ценна, защото към нея можеш да се връщаш и когато вече си напреднал в дегустационната си кариера. За мен е интересно и приятно, разбира се, че и енолози си купуват моята книга.
Тоест, виното наистина е за всички...
Да! Абсолютно. Книгата е много полезна за хора, които работят с вино. Защото те обикновено са фокусирани върху едната страна от професионалната си работа с вино, а другите им се губят. Например, представете си технолозите на една винарна – те работят с два или три сорта, а останалите 5000? Ако тези хора имат нужда от една бърза референция, книгата е добър вариант за това, защото тя представя бърз поглед върху всички необходими теми. Или вземете търговците на вино, те най-често представа нямат как стъпка по стъпка се е стигнало до тази бутилка, какво представляват купажите, сортовете или дори как правилно се произнасят имената им. Познавам хора, които работят дълги години с вино и все още произнасят “кабарне”.
Тоест, има какво да се желае и при специалистите?
И то дори при специалистите на високо ниво.
Но напоследък има голям прогрес, нали? Наблюдавайки отстрани, забелязвам все по-голям интерес – все повече ресторанти обръщат внимание на винената си листа, все повече специализирани магазини се отварят, все повече хора се интересуват от вино...
Има огромен прогрес. Аз си спомням недалечната 2005 година, когато на българския пазар имаше не повече от стотина вносни вина. Това сега ни се вижда невероятно. Сега са десетки хиляди. Вече има огромен кръг от хора, които работят в тази сфера. Първо, започваме от вносителите, дистрибуторите, ресторантьорите, и стигаме до стотиците хиляди други хора, които имат по някакъв начин допир до винената култура. Ресторантьорите са последни в тази редица – те са галениците на индустрията, защото всички разчитат на тях за продажби. Те пък имат обратния проблем – как да се ориентират в този океан от предложения, който ги залива ежедневно.[[more]]А как все пак се ориентират? Знаем, че големите ресторанти ползват услугите на специалист, но как се оправят по-малките?
Има специални програми и обучения за повишаване винената култура на собствениците на ресторанти. Във всеки случай обаче има едно желязно правило: да не питаш само семейството и приятелите си, а винаги да се допитваш до шеф-готвача например, защото в крайна сметка ресторантите са за храна и там виното е съпътстващ елемент и то трябва да подхожда и допълва вкуса на предлаганото меню.
Като цяло прогрес има, но има още много какво да се постигне. Пътят е дълъг, но пък е много приятен.
(Следва продължение)
