Срещам се с Вили Стоянов в „Арт-а” на Иван Асен, той малко закъснява, но пък донася със себе си доброто настроение. Лидер на музикалната банда BrazJz ViliD и един от главните „виновници” за Brazzobrazzie – първият фестивал в България, посветен специално на духовата музика, Вили споделя как според него се е променила българската музикална сцена напоследък, с какво ще ни зарадва новото издание на фестивала и какво още му се иска да постигне.
Свириш от поне 20 години, как се промени българската музика за това време?
Свиря от около 30, и според мен българската музика се промени с това, че стана много по-цветна, и всяка година става все по-цветна, а това няма как да е лошо и всъщност доста ме радва.
Какво липсва на българската музикална сцена?
Мисля, че определено й липсва вкус! И преди аз да започна да се занимавам с музика и сега, това, което липсва най-много на българската сцена, е вкус. Въпреки че ако трябва да сме честни сега има повече вкус от преди 20-25 години.
А на българската публика?
Ами също вкус.
Свикна ли българинът да плаща за музика? В тази връзка - защо нямаше вход в Sofia Live Club на представянето на новия албум на на Brazz ViliDJ?
Да според мен е свикнала, на всички наши изяви е пълно и хората си плащат. Защото в крайна сметка всичко хубаво, което искаш да си позволиш, струва пари.
А на представянето на новия албум нямаше вход от гледна точка на това, че искахме да има достатъчно много хора, и освен това някои по-млади хора или хора с по-малко възможности не разполагат с достатъчно бюджет за подобни събития, а пък аз не исках специално на промоцията, някой да бъде спрян заради вход или нещо такова.
С какво ще бъде различно новото издание на Фестивал Brazzobrazzie?
Различно ще бъде с това, че имаме много интересен гост. За първи път каним такова хубаво име от джаза по отношение на брасовите инструменти. Силното начало на фестивала, ще бъде поставено от виртуозния американски тромбонист Джигс Уигам. Който, освен че е президент на Международната тромбонова асоциация, от доста години е диригент на BBC Биг Бенд, на Берлин Джаз оркестра, на младежкия Биг Бенд на Берлин, страхотен преподавател, инструменталист, аранжор, въобще едно невероятно име в джаза.
Кой от многото проекти, по които работиш, ти е най-свиден? С кой ти беше най-трудно?
Най-трудно ми беше с един грък, с който свирихме с Мишо. Между другото именно той стана повод да свирим и в един албум с Дейв Уекъл и Антъни Джаксън. Но музиката, която беше написал този човек, беше толкова изключително трудна, че с Мишо я репетирахме поне две три седмици преди това и между 4 и 6 часа всеки ден там, и въпреки това накрая пак се съмнявах дали сме успели да я изсвирим достатъчно добре.
А най-свиден си ми е Brazz ViliDJ, защото си е мой.
Чувстваш ли се успял?
В какво... :)? Ами да, защото всичко, което правя ми е приятно и съм успял да намеря баланса.
Какво е да си внук на Йосиф Цанков, един от най-добрите български композитори? Има ли още нещо, което искаш да направиш в негова памет?
Ми не знам какво е. Аз винаги съм си му бил внук. Нормално си ми е, приятно ми е, гордея се не само с това, че е един от най-добрите композитори, но и защото е бил изключителна личност. А такива в България са от относителна рядкост. А това, което искам да направя за него е да използвам всеки възможен повод, музиката му да продължава да се чува и да живее.
Ако Мишо /Михаил Йосифов/ не съществуваше...?
Кофти, скучно.
Едно време свирехте в Уикеда?
Това остана някъде в миналото, ние минахме на друго ниво.
Ако можеше да се върнеш назад във времето, какво би променил в живота си?
Мисля, че нищо.
Какво още би искал да постигнеш?
Основното нещо, което искам да постигна е да продължим традицията да се учи музика и по-специална музика в училищата. Бих искал това да бъде заложено във възпитанието на децата от малки. Смятам, че това е страшно важно, колкото е важен спортът и всички останали знания. Мисля, че трябва да се градят добри познания по музика и въобще отношение към музиката и изкуството. Защото в момента страдаме основно от това – от липсата на култура.
