Виолета Ташева е Recruiting Senior Analyst в Аксенчър България и се занимава с откриването на таланти за Оперативното звено на компанията. В периода 2017-2019 г. е част от френския екип, който завежда и обработва щети за голяма застрахователна компания. Докато заема тази роля, осъзнава, че това, към което се стреми и ѝ доставя удоволствие, е ежедневното общуване с хората в екипа. Затова и за кратко, през 2019 г., работи като „Happiness мениджър“ на друго място, където се занимава с удовлетвореността на служителите, различни КСО активности и събития. Връща се обратно към предишната си работа и настоящата си роля в началото на 2020 г., а малко по-късно компанията, към която принадлежи, е придобита от Аксенчър.

Едно от ценните неща за Виолета са хората, с които работи. Екипът, от който е част, се състои от около 10 души. Въпреки огромния мащаб на компанията (1100+ служители у нас), тя споделя, че отношенията с колегите ѝ са основани на близост, доверие и подкрепа. Според Виолета, приятелската работна среда „у дома“, както казва, намалява изключително много стреса от ежедневната динамика.

Освен екипа и работната среда, един от основните мотиватори за нея са множеството инициативи за ангажиране на служителите, които Аксенчър реализира. За Вили е важно компанията да се грижи за своите хора и да им предоставя възможност да се припознават в нейните ценности, чрез реални инициативи.

Здравей, Виолета! Ти си Recruiting Senior Analyst в Аксенчър България и се занимаваш с откриването на таланти за Оперативното звено на компанията. Коя е най-вълнуващата, но и най-предизвикателната част от твоята работа?

Когато дълго време работиш с даден екип, изграждате добра връзка, знаеш какви са динамиката и настроението в екипа и се стремиш да намериш не просто човек, владеещ определен чужд език, а такъв, който би се вписал и би се чувствал добре точно в този екип. Именно когато свържеш „точния“ кандидат с „правилния“ екип, удовлетворението е голямо. Наблюдаваш една симбиоза, която често трае години.

Работила си като „Happiness мениджър“. Къде се крие балансът в удовлетвореността на един служител, особено в голяма международна компания?

Като социални същества, хората съзнателно или не, се стремим да бъдем част от нещо по-голямо. Именно това – да принадлежиш, да вярваш в компанията и да знаеш, че има смисъл, че работата ти има и добавена стойност, че работиш за нещо по-голямо и значимо – тогава, мисля, сме истински удовлетворени.

Доколко е важна приятелската среда в работната атмосфера и как насърчаваш да се утвърждава тя?

Ясно е, че не може всички да бъдем приятели, както на работа, така и извън нея, но ведрото и уважително поведение са необходими, за да работим в приятна атмосфера. Дистанционната работа определено влияе на екипния дух, затова аз винаги насърчавам ръководителите на екипите по-често да организират срещи със служителите – както в офиса, така и извън него.

Самата ти как успяваш да намериш баланс между личното и професионалното, така че едното да не пречи на другото?

Ако трябва да съм честна, при работа изцяло от вкъщи ми е трудно. В един момент понятието „работно време“ се размива и работният ден става все по-дълъг и по-дълъг. Често обаче си припомням, че не бива да ощетявам близките си и това ме мотивира да изключа компютъра. Също и хобитата – те са около 230 (смее се) и ми служат за зареждане на батериите. Когато се претоваря, знам точно какво да направя, за да презаредя, за да може на следващия ден отново да съм продуктивна.

За теб е важно служителите в компанията да се припознават в нейните ценности и затова организирате различни инициативи. Разкажи ни повече за тях!

Много е удовлетворяващо, когато личните ти ценности се припокриват с тези на компанията – оттук идва добавената стойност. Въпреки че Аксенчър е глобална компания, благодарение на Комитета ни за ангажираност на служителите успяваме да подпомогнем много местни каузи. През месец юни се проведе първата ни кампания за доброволчество след пандемията. Компанията насърчава служителите да даряват 4 часа от работния си ден на избрана от тях инициатива. Много внимателно подбрахме каузите, за да има „за всеки по нещо“. Аз се включих в облагородяването на зоологическата градина. Беше чудесно, защото имахме възможността да се запознаем с колеги от други екипи, докато вършим нещо полезно.

Включваш се в много благотворителни каузи. Станаха ли хората по-отворени към доброволчеството?

Наблюденията ми са, че хората са отворени към подобни дейности, когато обаче са организирани и насърчавани. Т.е. разликата в броя участници при локално организирана кампания и просто изпратен имейл, с цел да информира служителите за политиката за доброволен труд, е значителна.

Има още...