Лица

Владимир, който кара кафето в чашата ни да "оживява"

Той е бариста, който ни оставя без дъх

Владимир Стоев е добро момче – млад, работлив и постоянен в това, което прави. Но има една особеност – Влади е „лошото момче“ на кафето, защото го превръща в шедьовър и кара всички нас да се питаме: „Как е възможно това?“, а в същото време да изглежда много просто, докато го прави. Той е нещо като Паганини с цигулката си, но в бариста вариант –  с кафе. Може би вече да сте го срещали в социалните мрежи, защото хората не спират да споделят творенията му, но ако не сте – не чакайте. Ще ви вдъхнови, ще ви остави без дъх и с най-топли чувства, точно както една чаша с кафе.

Всички сме свикнали да пием по няколко чаши кафе на ден, но забелязваш ли, че хората все повече се вглеждат в това как е поднесено то?

Важно е как е поднесено, разбира се. Изкуството в чаша кафе е нещо малко, но с много голяма стойност в ежедневието на хората. Страшно много обичам работата си и любовта ми към нея може и да е, а може и да не е, тайната съставка, но резултатите са налице! Ако обичаш това, което правиш, то ще ти отвърне със същото. Когато виждам реакциите на хората усещам как кафето ми „отвръща“ на цялата отдаденост и обич.

Това обаче си е отговорност. Отговорност да надграждаш себе си и да държиш ниво пред клиентите си.

Да се отнасяш отговорно към това, което правиш, е показател за това колко уважаваш себе си и собствения си труд. Ако не си отговорен, бързо ще се върнеш там, откъдето си тръгнал, откъдето с бавни стъпки си се изкачвал към определеното ниво. Хората го усещат. Вярвайте в себе си и околните ще ви повярват. Особено като видят каква страст влагате в нещата. Тогава няма да има значение кой си, а какво правиш!

А ти как стигна дотук? Откъде тръгна?

С много труд. Никога няма да забравя начина, по който стигнах дотук. Няма да забравя кой съм и откъде тръгнах. Много жертви и компромиси съм правил, но към днешна дата не съжалявам и осъзнавам колко много си е струвало. Това не се отнася само до моята професия, ами и до всички останали. Когато се стараеш, вървиш с бавни, но сигурни крачки по пътя към успеха. Когато си целеустремен, нещата се получават. Чувството да се бориш и да успееш е незабравимо!

Ти си от Горна Оряховица, но живееш във Варна. Там идват много туристи от различни държави. Има ли разлика в начина, по който чужденците реагират на твоето изкуство, и в начина, по който те възприемаме ние тук?

През цялата година работя с голямо разнообразие от клиенти от цял свят, наистина. Някои са попадали на изкуството ми в интернет, а други ме намират случайно. Тези, които попадат на снимки в социалните мрежи и имат път към Варна, не пропускат да се отбият при мен и да се запознаем. Знаеш ли, всички реагират емоционално. Няма никаква разлика в това дали са от България, или от някъде другаде. Аз си го обяснявам по следния начин – хората явно усещат любовта, която влагам и с която им поднасям напитките си, а тя... няма националност.

Промени ли те професията? Обикновено преследването на цел доста променя. 

Да, разбира се, че професията ме промени. Но само в положителна насока. Всичко зависи от теб самия – колко добър искаш да станеш и като професионалист, и като човек, и докъде искаш да стигнеш. Трябва постоянство и креативност. Не е лесно да стигнеш до върха, особено ако искаш да се задържиш там, а ако искаш да го направиш – професията и хората, които те издигат в нея по някакъв начин, изискват ти да се променяш към най-добрата си светлина. Няма място за нищо негативно тук. Има само любов, вдъхновение и благодарност!


 

Защо пиенето на кафе е полезно?